Определение № 2013 от 20.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1937/2025 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ответниците Г. В. Г. и Ч. К. Д., чрез адв. С. П. Т., срещу решение № 301 от 30. 10. 2024 г. по в. гр. д. № 412/2024 г. на ОС – Стара Загора, с което е уважен предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск за собственост, като е признато за установено по отношение на Г. В. Г. и Ч. К. Д., че ищците Р. Н. И., И. Н. И., И. Атанасов И., Д. И. Д., Г. И. И., А. И. И., О. Р. Х., Р. О. Х., Г. О. Х., Г. О. П., Н. О. Х., П. О. Х., Т. И. Х., със съгласието на майка си Г. Т. Ш., М. В. И., Д. Г. И., Н. Г. И., Господин П. И., Р. В. Х., Х. В. Х., И. Г. И., И. П. Н., С. П. И., М. К. Н., Р. К. А., чрез нейния баща и законен представител К. А. Г. са собственици на 12180/12600 идеални части от недвижим имот – едноетажна еднофамилна сграда с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], със застроена площ 89 кв.м.,, и е отменен, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 176, том II, рег.№ 3787, дело № 274/17.05.2023 г. на нотариус К. Б., рег.№ 733 в НК, в частта, с която В. Г. И. е признат за собственик над 420/12600 идеални части от описаната сграда. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищците, чрез адв. Атанас С., с който са развити съображения за недопускане до касационен контрол на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценката налице ли са основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и на претенцията по чл. 537, ал. 2 ГПК въззивният съд е съобразил, че предявеният положителен установителен иск за собственост върху 12180/12600 ид.ч. от процесната сграда е основан на наследяване на И. Н. И., починал на 29. 12. 1979 г., и построяване на сградата върху държавен имот на основание отстъпено на 20.10.1961 г. право на строеж, а останалите 420/12600 ид. части от имота били придобити от В. Г. И. на същите основания. Правният си интерес от иска обосновават с твърдението, че частният праводател на ответниците В. Г. И. се е снабдил с нотариален акт по давност за целия имот и е прехвърлил същия на дъщеря си Г. В. Г., през време на брака й с Ч. К. Д., с нотариален акт № 177/17. 03. 2023 г. Въведени са твърдения, че праводателят на ответниците В. Г. И. никога не е живял в имота и не е оспорвал наследствените права на ищците, както и че част от ищците от десетилетия живеят в тази сграда и я владеят.

С отговора на исковата молба ответниците Г. В. Г. и Ч. К. Д. са оспорили иска като неоснователен с възражение, че прехвърлителят В. Г. И. е придобил идеалните части на ищците по давност, като е владял същите явно, спокойно, необезпокоявано и без противопоставяне от страна на останалите наследници по закон на И. Н. И., от 14.07.2005 г.

При преценка основателността на иска въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния от фактическа и правна страна, на основание чл. 272 ГПК. Ищците са наследници по закон на И. Н. И., починал на 29. 12. 1979 г., и оставил за наследници по закон пет деца и съпруга, починала 2005 г. и оставила за наследници същите низходящи. Ищците са наследници на децата на общия наследодател Господин И. Н., П. И. Н., Н. И. Н., Д. И. Х. и Н. И. И., а частният праводател на ответницата е един от наследниците на сина на общия наследодател Господин И. Н.. С договор за отстъпване право на строеж върху урегулирано държавно място от 20.10.1961 г. на И. Н. И. е отстъпено право на строеж върху урегулирано държавно място от 470 кв.м., съставляващо парцел [№] от кв.44 по плана на Стара Загора, кв. Лозенец, за построяване на жилищна сграда. Построената сграда е нанесена с идентификатор [№] в КККР на [населено място], одобрена 2008 г. С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 176, том II, рег.№ 3787, дело № 274/17.05.2023 г. на нотариус К. Б., В. Г. И. е признат за собственик на процесната сграда, а с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 177/17. 05. 2023 г. продал същия на дъщеря си Г. В. Г., през време на брака й с Ч. К. Д., и двамата ответници по иска.

От правна страна въззивният съд е приел, че не е установено частният праводател на ответниците В. Г. И. да е придобил по давност наследствените идеални части на ищците от правото на собственост върху процесната жилищна сграда, поради което договорът за покупко-продажба, сключен с ответниците, не е породил вещнопрехвърлително действие за наследствените идеални части на ищците от процесната къща. Възприет е за правилен изводът на първоинстанционния съд, че при съсобственост, произтичаща от наследяване, всеки съсобственик е владелец на своята и държател на чуждите идеални части. За да завладее чуждите идеални части, е необходимо да е предприел действия, които да отричат правото на собственост на другите съсобственици върху притежаваните от тях идеални части и демонстрират намерението му да владее техните идеални части за себе си.

За неоснователно е прието оплакването във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на поискани доказателства и в неправилно разпределена доказателствена тежест. Посочено е, че с отговора на исковата молба ответниците са поискали допускането на трима свидетели при режим на довеждане, за установяване на твърдението им за осъществявано владение върху целия имот от праводателя им В. Г. И. за период повече от десет години, което доказателствено искане е било уважено. При разпределянето на доказателствената тежест, както с проектодоклада, изготвен с определението по чл.140 от ГПК, така и с доклада, изготвен по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ответниците, че следва да докажат правопогасяващото си възражение, че праводателят им е придобил процесния имот по давност, чрез упражнявано владение върху същия. За неоснователно е прието и оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане в тяхната съвкупност и взаимовръзка на всички относими доказателства.

За неоснователно е прието и оплакването за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд. В тази връзка въззивният съд е приел, че процесната къща е била построена през шестдесетте години на миналия век, от наследодателя на ищците и на праводателя на ответниците И. Н. И.. Състои се от четири стаи и има лице към [улица]. В същия двор има построени и други две или три къщи, разположени на север от процесната. Една от тези други къщи е била построена от праводателя на ответниците В. Г. и той живеел в нея със семейството си. В процесната къща живеят съпругата и синовете на П. Н. - М. К. Н., Господин П. И., С. П. И. и И. П. Н.. Според част от свидетелите В. Г. и съпругата му живеели в тази къща много години след като се оженили, но сега живеят в друга къща в същия двор. Прието е за установено, че партиди за достъп до електроразпределителната мрежа за имот, находящ се в [населено място], [улица] имат И. П. Н. и И. Г. И., партида за водоснабдяване има открита на името на М. К., а партиди за местни данъци имат открити почти всички наследници по закон на И. Н. И., като са налице плащания на всички задължения за доставена електроенергия до 2023 г., за доставената вода и канализационни услуги за различни периоди от 2002 г. до 2023 г., за местни данъци и такси за всяко едно от данъчно задължените лица за периода от 2018 г. до 2023 г. При тези данни е прието, че не е установено праводателят на ответниците по иска В. И. Г. да е упражнявал владение върху идеалните части на другите наследници за периода от 14.07.2005 г. до констатирането на правото му на собственост от нотариуса на 17.05.2023 г.

За неоснователно е прието и оплакването за постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон. Както ищците, така и праводателят на ответниците са съсобственици на процесната сграда на основание наследяване на И. Н. И.. В. И. Г. не е придобил по давност наследствените идеални части на останалите законни наследници на И. Н. И.. По делото не е доказано нито да е упражнявал фактическа власт върху сградата непрекъснато за период по-дълъг от десет години, нито да е завладял идеалните части на другите наследници. Съобразено е, че съсобствеността произтича от наследяване и презумпцията по чл. 69 ЗС е неприложима. Прието е, че за да придобие по давност притежаваните от другите сънаследници идеални части от сградата, В. И. Г. е следвало да отблъсне тяхното владение като предприеме действия, с които ясно да демонстрира по отношение на останалите наследници намерението си да свои целия имот. След като праводателят на въззивниците-ответници не е придобил правото на собственост върху цялата сграда, то с договора за покупко- продажба, представляващ деривативно придобивно основание, не е могъл да им прехвърли повече права, отколкото сам притежава, а именно придобитите от него по наследство 420/12 600 ид.части.

В изложение към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с доказателствените преклузии, настъпили в първоинстанционното съдебно производство.

2. Има ли правомощие въззивният съд с преклудирани доказателства да опровергава други доказателства по делото и да обосновава своите правни изводи на такова опровергаване.

3. Длъжен ли е въззивният съд да се мотивира защо дава вяра на свидетелите, разпитани в районния съд.

Изложението съдържа позоваване и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси. Първите два въпроса нямат връзка с делото и обективираните по делото действия на съда и страните. Въззивната жалба не съдържа твърдения за допускане на доказателства, поискани след изтичане на съответните преклузивни срокове в първоинстанционното производство, а въззивният съд не следи служебно за допуснати процесуални нарушения от първата инстанция (ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК). По делото няма и данни да са уважени преклудирани доказателствени искания и да са съобразени установени с тях факти. На следващо място, и по трите въпроса има формирана богата практика на ВКС със задължителен и незадължителен характер, поради което обсъждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а доколкото липсва противоречие между изводите на въззивната инстанция и практиката на ВКС, не би могло да се приеме наличие и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивния акт. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на делото, жалбоподателите Г. В. Г. и Ч. К. Д. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на И. Г. И. сумата 766, 94 евро разноски за касационната инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,