Определение № 50108 от 06.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 726/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. С., Г. С. С. и З. М. Йорданова - всички от [населено място], общ. А., представлявани по пълномощие от адв. С. Ч. от САК, срещу решение № 181 от 06.12.2021 г., постановено по в. т. д. № 333/2021 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е потвърдено решение № 260074 от 29.03.2021 г. по т. д. № 1174/2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от касаторите против ЗК „Лев Инс“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на суми в размер на по 26 000 лв. /част от вземания с твърдян размер 200 000 лв./, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 28.02.2017 г. смърт на С. С. С. - брат на касаторите, ведно със законната лихва от датата на настъпване на ПТП до окончателното плащане. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е оценил адекватно показанията на изслушаните по делото свидетели и неправилно е приел, че не е доказана активната им материалноправна легитимация за получаване на претендираните с исковете обезщетения. Навеждат оплаквания, че съдът е нарушил разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК като не е мотивирал решението си и не се е произнесъл по всички доводи във въззивната им жалба, не е обсъдил спецификите на конкретния случай, разкриващи наличието на изключително близка връзка между всеки един от тях и починалия при произшествието техен брат, и в противоречие с чл.52 ЗЗД, чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и чл.20 вр. чл.47 ХОПЕС е отрекъл правото им на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация ЗК „Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез юрк. Р. Ч., който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените срещу ЗК „Лев Инс“ АД частични искове с правно основание чл. 432 КЗ, Апелативен съд - Варна е приел, че ищците Й. С., Г. С. и З. Йорданова не са доказали активната си материалноправна легитимация по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за получаване на претендираните с исковете обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта на брат им С. С. С., причинена при ПТП на 28.02.2017 г. от водач на МПС със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД. При формиране на изводите си относно активната материалноправна легитимация на ищците въззивният съд е обсъдил показанията на ангажираните от ищците свидетели Р. В. и А. И., както и заключението на назначената в първоинстанционното производство комплексна автотехническа и медицинска експертиза. Свидетелите са обяснили, че преди да почине, С. С. е живеел заедно със своите братя и сестри в дома на техните родители; Семейството било задружно, всички работели в Гърция при сезонна заетост; След смъртта на С. останалите членове на семейството не били добре, всеки ден търсели починалия си родственик, сънували го и тъгували за него, изпитвали затруднения от липсата му, не посещавали празници и увеселения, често ходели на гроба му и с времето мъката им не намалявала; Сестрата Г. се променила, затворила се в себе си и не се събрала с външни хора. Според вещото лице - лекар от състава на комплексната експертиза, смъртта на С. С. е довела до формиране на нормална психологична траурна реакция у тримата ищци, възникваща в резултат на загубата на близък човек и обикновено преминаваща през няколко етапа - отричане на загубата, гняв, тъга, приемане на случилото се, но без обективни данни за наличие на симптоми на остра стресова реакция, която се формира при негативно събитие с голям интензитет, настъпващо необичайно внезапно и неочаквано. Вещото лице е посочило, че никой от ищците не е посещавал и не се е консултирал с психиатър, а също и че няма медицинска документация някой от тях да е диагностициран или лекуван за психично заболяване. По отношение на сестрите Г. и З. експертът не е констатирал данни за психично разстройство - актуално или минало, а по отношение на брата Й. е установил разстройство в адаптацията, характеризиращо се с понижено настроение, чувство за малоценност и невъзможност за справяне със ситуацията, но симптомите са редуцирани по интензитет в рамките на няколко месеца, като към момента на прегледа разстройството е отзвучало и няма психопатологични симптоми. След съвкупна преценка на свидетелските показания и на експертното заключение въззивният съд е направил извод, че в хода на делото не са доказани изключително близка привързаност между членовете на семейството приживе на починалия и претърпени от ищците морални болки и страдания по повод на неговата смърт, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В съответствие с извода, до който е достигнал след самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото, въззивният съд е изразил съгласие с преценката на първоинстанционния съд, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на техния брат, поради което предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ подлежат на отхвърляне като неоснователни. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: „ 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 2. Спадат ли братята и сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай, че е налице особена близост между ищците и починалия; 3. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 4. При изследване на въпроса дали ищците попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на конкретния случай; 5. Допустимо ли е съдът да не обсъжда всички доказателства по делото, при положение, че не ги приема за достоверни; 6. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност; 7. Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, позовавайки се на неустановени и непосочени от страните по делото факти и обстоятелства“. Допускането на касационно обжалване по първите три въпроса се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с практиката в решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., на ВКС, II т. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008г., на ВКС, II г. о., решение № 97 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 151 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 45 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 1466/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 188 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 5563/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г., на ВКС, I г. о. За въпросите от № 4 до № 7 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументи, че изясняването им би допринесло за развитието на правото и за съставяне на трайна и непротиворечива съдебна практика. Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси, свързани със задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, да основе решението си на фактите по делото и да изложи мотиви съгласно чл.236, ал.2 ГПК, като се произнесе по всички доводи и възражения на страните, са значими за спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /в т. ч. и с цитираната в изложението/. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събраните свидетелски показания и заключението на съдебната експертиза и след съвкупната им преценка е достигнал до извод, че ищците - сега касатори, не са доказали активната си материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществените вреди, които са претърпели по повод причинената при ПТП смърт на техния брат. Въззивният съд не е игнорирал съществените според касаторите факти, че ищците и брат им са живеели заедно в общо домакинство, че са били задружни, че са се подкрепяли и обичали и че внезапната смърт на брата е причинила на ищците морални болки и страдания с висок интензитет. За да отхвърли исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, съдът е направил извод, че установеното от доказателствата съдържание на родствените връзки между всеки от ищците и починалия не се отличава с изключителност спрямо традиционните отношения между братя и сестри, както и че понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на брат им са обичайни и не надхвърлят като интензитет и продължителност болките и страданията, които нормално се търпят в случай на смърт на родственик от най-близкия семеен кръг. Решението на въззивния съд съдържа подробни мотиви, които отразяват фактическите и правни изводи, до които е достигнал съдът след преценка на фактите и доказателствата по делото, и в които съдът се е произнесъл по всички доводи и оплаквания, наведени във въззивната жалба на касаторите. Предвид изложеното, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението процесуалноправни въпроси. По тези въпроси съществува константна и непротиворечива практика на ВКС, поради което не е налице и второто поддържано от касаторите основание за достъп до касационен контрол - чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите въпроси в изложението са насочени към оспорване на правилността на решаващия извод на въззивния съд, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация за получаване на претендираните с исковете по чл.432, ал.1 КЗ обезщетения. Формирането на този извод е обусловено от преценката на фактите и доказателствата по делото, а нейната правилност не подлежи на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че даденото от въззивния съд разрешение на въпросите за правото на ищците да получат обезщетение за претърпените по повод смъртта на брат им неимуществени вреди е в съответствие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което са изяснени предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на лица, които не попадат в най-близкия родствен и семеен кръг на починалия (очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.). Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между братя/сестри, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. Постановките в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са доразвити в практиката на ВКС по чл.290 ГПК. За целите на настоящото дело съставът на ВКС препраща към решение № 60131 от 13.12.2021 г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., в мотивите на което е прието, че „Отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход по отношение на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на друго лице, възприет в Постановление № 5/84 г. на Пленума на ВС, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение. Разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава - членка на съюза, и от необходимостта поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /към момента на приемане на тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/ да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в постановленията на Пленума на ВС от 1961 г. и 1969 г., когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди“. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към цитираното тълкувателно решение и с оглед на конкретно установеното по делото съдържание на родствените връзки между всеки от ищците и починалия техен брат, както и на установения от свидетелите и от заключението на съдебната експертиза интензитет на понесените болки и страдания, е приел, че по отношение на ищците не са изпълнени изведените от ОСНГТК на ВКС критерии за признаване на активна материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди. Преценката на въззивния съд за отсъствие на необходимата активна материалноправна легитимация не е изградена върху „общи принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри“, каквото твърдение поддържат касаторите, а се основава на специфичните за конкретния случай факти, които съдът е приел за установени от събраните доказателства. Предвид изложените от въззивния съд мотиви, не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 333/2021 г. на Апелативен съд - Варна. Разноски за производството по чл.288 ГПК не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,