Определение № 2954 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2307/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “БОЛЕРО Ко.” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 1681/03.07.2024 г. по в.ч.т.д. № 805/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на определение № 261205/13.06.2023 г. по т.д. № 1372/2020 г. по описа на СГС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено разпореждане № 265756/08.11.2022 г. по същото дело, като на “Амиго Ферзианд ГмбХ енд КоКГ” - Германия, са присъдени претендираните разноски за превод на документи в общ размер на 819,75 лева, и е оставена без уважение частната жалба на “БОЛЕРО Ко.” ЕООД срещу горецитираното определение на СГС. С частната касационна жалба се въвежда оплакване за неправилност на определението на апелативния съд. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за неоснователност на възражението на страната за неспазване на едномесечния срок по чл. 248 ГПК, доколкото в отговора на исковата молба ответникът бил заявил искане за присъждане на разноски. Изтъква се, че срокът по чл. 248 ГПК е императивен и следва да бъде спазван. Оспорват се мотивите на решаващия състав, че разноските са претендирани надлежно в законоустановения срок по чл. 80 ГПК. Подчертава се, че включването на искане за присъждане на такива в отговора на исковата молба, без посочване на техния размер, без представен списък на разноските и доказателства за извършването им, не е достатъчно да се приеме изпълнение на императивните правила на ГПК. Допълва се, че в разпоредбата на чл. 80 ГПК не е предвидено да се прилага само при разглеждане на спора по същество и постановяване на решение, а същата е приложима и при претендиране на разноски с оглед прекратяване на производството по делото. Според частния касатор, апелативният съд неправилно е присъдил на насрещната страна разходите за преводи, тъй като те са извършени с цел установяване на обстоятелства по съществото на спора, а при прекратяване на делото, без да е разгледана ищцовата претенция, същите не са дължими. Искането за допускане на касационен контрол се основава на чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на определението на апелативния съд. Поддържа се и наличие на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с аргументи, че липсва правна норма, която да урежда изрично условията и сроковете за претендиране на разноски при прекратяване на делото, а и не е налице съдебна практика по този въпрос. Подаден е отговор от ответника “Амиго Ферзианд ГмбХ енд КоКГ”, в който се възразява по искането за достъп до касация и се оспорва подадената частна касационна жалба като неоснователна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. В случая решаващият състав на САС, за да се произнесе по подадените частни жалби на двете насрещни страни по делото, е приел, че производството по т.д. № №1372/2020 г. по описа на СГС е прекратено поради липса на компетентност на основание чл. 27 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. С молба с вх. № 312202/21.11.2022 г. “Амиго Ферзианд ГмбХенд КоКГ” е направило искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева и за превод на документи в общ размер на 819,75 лева. С обжалваното определение № 261205/13.06.2023 г. СГС е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, като в останалата част искането не е уважено. По реда на инстанционния контрол с определение № 632/15.03.2024 г., постановено по т.д. № 342/2024 г. по описа на ВКС, е допуснато касационно обжалване на въззивното определение № 3184/28.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 3368/2023 г. по описа на АС - София (с което е обезсилено определението на СГС и искането по чл. 248 ГПК е оставено без разглеждане) и е отменено същото, като е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на САС. В определението на касационната инстанция е прието, че дали страната, подала молбата по чл.248 ГПК, своевременно е поискала или не присъждане на разноски в производството, е въпрос по основателността, а не по допустимостта на молбата, а и с отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил искане да бъде осъден ищецът да му заплати всички направени разноски по делото, вкл. адвокатски хонорари. По частната жалба от ответника в първоинстанционното производство “Амиго Ферзианд ГмбХенд КоКГ” решаващият състав на САС е намерил, че оплакването за присъждане на занижен размер на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като в Наредба № 1 не е предвиден минимален размер на адвокатско възнаграждение относно предявения неоценяем иск и от претендираните разноски в размер на 5 000 лева следва да се присъдят 3 000 лева. Доводите за присъждане на възнаграждение и във връзка с подадената частна жалба срещу определение № 265756/08.11.2022 г., са счетени за неоснователни, доколкото същото е постановено след издаване на фактура № [ЕГН]/ 11.08.2022 г. и не са представени доказателства за извършването на подобни разноски. Преценено е, че следва да се присъдят претендираните от ответника разноски за превод от английски и немски език на български език, тъй като същите са свързани със защитата на ответната страна, получила препис от исковата молба. По частната жалба на ищеца “БОЛЕРО Ко” ЕООД въззивният съд е приел за неоснователно основното възражение, касаещо спазването на едномесечния срок за депозиране на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като с отговора на исковата молба ответникът изрично е поискал от първоинстанционния съд да му присъди направените по делото разноски, а след постановяване на прекратителното определение е депозирал в срок молбата по чл. 248 ГПК - на 21.11.2022 г. за изменение на прекратителния съдебен акт с инкорпориран в нея списък на разноските - за адвокатско възнаграждение и за разходи за преводи. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допуск до касация. Частният касатор се позовава на достъп до касационен контрол поради “очевидна неправилност” на определението на САС по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от касационния състав пряко от мотивите на определението, без извършване на същинската контролна дейност. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от частния касатор и не се констатират от съдържанието на обжалваното определение. В останалите случаи, каквото е изразеното от страната несъгласие с изводите на апелативния съд за наличие на предпоставките за разглеждане и частично уважаване на искането на насрещната страна по чл. 248 ГПК, не обосновават наличието на очевидна неправилност по смисъла на цитираната разпоредба, а на обикновена такава. Тези оплаквания биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество при евентуално допусната касационна проверка, а не във фазата за селектиране на частните касационни жалби. Поради горното не се обосновава директен достъп до касация на соченото основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Частният касатор претендира допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран от страната материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция. С оглед принципа на диспозитивното начало в граждански процес по чл. 6 от ГПК, касационната инстанция не разполага с правомощия да формулира правен въпрос, ако такъв не е поставен от жалбоподателя, съгласно дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение не може да се обоснове и факултативен допуск до касация поради липсата на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което от своя страна изключва обсъждане и на поддържания допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд – София. Разноски на ответника по частната касационна жалба, насочена против съдебния акт по чл. 248 ГПК, не са дължими. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,