Определение № 2874 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3388/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. В. Г. и С. В. В., и двете с адрес - Благоевград, чрез процесуалния им представител адвокат А. Р., против въззивно решение № 1162 от 18.10.2023 г. по в.гр.д. № 1583/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 21.03.2022 г. по гр.д. № 627/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от В. Й. В., починал в хода на производството и заместен от наследниците си, срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото му и поддържано от Прокуратурата обвинение, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратура на Република България не взема становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразно повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България обвинение. Установено е, че първоначалният ищец В. Й. В. е бил привлечен като обвиняем на 11.09.2017 г. по ДП № 5089/2014 г. на ОД на МВР Благоевград за извършването на престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 НК, представляващо особено тежък случай, като му е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. Впоследствие отново е бил привлечен като обвиняем и обвинението му е било повторно повдигнато, но без да има съществена промяна във фактическите обстоятелства. Установено е, че въз основа на впоследствие внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 69/2018 г. на Окръжен съд - Благоевград, по което е постановена оправдателна присъда, влязла в законна сила на 10.06.2020 г. Въз основа на установеното – повдигнато обвинение за престъпление от общ характер, производството по което е завършило с оправдателна присъда, както и от свидетелските показания и приетата по делото експертиза, свидетелстващи, че наказателното производство, водено против ищеца, се е отразило негативно върху психическото му здраве, съдът е приел за основателен предявения иск. Посочил е, че отговорността на държавата за причинените вреди е обективна, а обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД. При определянето на размера на обезщетението съдът е взел предвид вида и тежестта на повдигнатото обвинение, както и предвиденото за него наказание, вида и характера на взетата мярка за неотклонение, продължителността на наказателното производство от две години и девет месеца, негативната промяна, която наказателното преследване е оказало върху социалния живот, психиката, самочувствието и самоопределението, отрицателните емоции и страх от възможността да бъде несправедливо осъден, възрастта на ищеца, както и икономическата обстановка в страната. В заключение е приел, че 6000 лв. са справедливо и адекватно обезщетение за претърпените от ищеца негативни последствия във връзка с наказателното преследване.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Как се определя размерът на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди и при неговото определяне съдът следва ли да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди?“.

2. „Какво е съдържанието на понятието „справедливост“, заложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, и какви конкретни обстоятелства следва да вземе предвид съдът при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди?“.

3. „Длъжен ли е съдът да мотивира и обоснове своите изводи относно съществото на спора и основателността на иска?“.

4. „Необсъждането на всички доказателства по делото води ли до необоснованост на решението на въззивния съд?“.

Поддържа се още наличието на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Настоящият състав на III г.о., ВКС, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание.

Въпросите относно приложението на чл. 52 ЗЗД и задълженията на съда в тази връзка – за обсъждане на всички възражения и твърдения на страните и излагане на собствени мотиви - са относими, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази, посочена от касаторките. Според нея понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, и др. съгласно ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени всички относими към спора доказателства и доводи на страните – обстоятелствата около наказателното преследване на ищеца и свидетелските показания, установяващи негативните последици върху психическото здраве на ищеца вследствие на незаконно обвинение. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението, но фактическа преценка на решаващия съд за размера на обзещетение с оглед посочените критерии е въпрос по съществото на спора, касаещ правилността на решението, която не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.

В обжалваното решение не е дадено разрешение по поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД и чл. 235 ГПК, в противоречие с трайно установена съдебна практика.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, доколкото не постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд