Определение № 848 от 08.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2343/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Я. В. чрез адвокат К. Т. срещу решение № 185 от 07.11.2012 г. по гр. дело № 377/2012 г. на Апелативен съд, [населено място]. Ответницата Г. С. В. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК не взима становище по въпроса за допускането на касационното обжалване. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд /ВКС/, за да се произнесе взе предвид следното: С цитираното по – горе решение състав на Апелативен съд, [населено място] е потвърдил решение № 645 от 29.03.2012 г. по гр. дело № 2327/2011 г. на Варненски окръжен съд, с което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В. Я. В. против Г. С. В. иск за разваляне на договор за покупко – продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт № 11 от 21.09.2007 г. поради неизпълнение, неплащане цената на имота. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че представеният нотариален акт е официален свидетелствуващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, както и че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така, както се твърди в документа. Въз основа на тези мотиви е направен и извод, че отразеният в нотариалния акт факт – получаване на цената от 23800 лв. от продавача обвързва съда. Следващият мотив на въззивната инстанция е, че признанието на иска от ответницата се приема за процесуално действие, което не обвързва съда и не е достатъчно само по себе си, за да се установи основателността на претенцията. В тази връзка е изложено съображението, че в случая направеното от ответницата признание за неплащане цената на продадения имот не представлява процесуално действие по смисъла на чл. 175 ГПК / признание на факт/, тъй като с него се цели да бъде опроверган официален документ /нотариален акт/. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният правен въпрос: „Ако недвижим имот е прехвърлен от собственик на друго лице, което не е заплатило договорената между страните цена и купувачът потвърждава липсата на плащане и посочва, че не възнамерява да заплати същата, може ли продавачът да развали договора поради неизпълнение на договора”. Във връзка с него настоящата инстанция намира, че не са налице допълнителни основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като приложените копия от решения на Софийски апелативен съд № 1000 от 22.06.2011 г. по гр. дело № 1138/2011 г. и на Бургаски апелативен съд № 87 от 04.10.2012 г. по гр. дело № 220/2012 г., както и копия от решения на Варненски окръжен съд по гр. дело № 222/2012 г. и на Варненски районен съд по гр. дело № 6337/2010 г. не съдържат данни за влизането им в сила, поради което не формират съдебна практика, а същият извод следва да се направи и за определение № 1011 от 10.09.2009 г. по гр. дело № 880/2009 г. на ВКС, І г.о., но по други съображения – определението е по чл. 288 ГПК и този вид съдебни актове не са относими към съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Не е обосновано и приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не са посочени съображения за наличие на съдебна практика, която отразява неточно приложение на закона или за практика, която следва да бъде преодоляна поради промяна на обществените условия, респективно не се поддържа непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни норми, за прилагането на които липсва практика. Налице са основания за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. По поставения по – горе въпрос, въззивният съд е дал отговор в противоречие с правните разрешения в решение № 402 от 17.01.2012 г. по гр. дело № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е обосновано виждането, че нотариалният акт в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача е частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е ограничено до вида на доказателствените средства – изключване на свидетелските показания за опровергаване съдържанието на частен документ, изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл. 164, ал. 2 ГПК. Изразеното във въззивното решение виждане, че фактите предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така, както се твърди в документа, тъй като представеният нотариален акт е официален свидетелствуващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила е в отклонение от цитираното правно разрешение, обективирано в касационното решение. В отклонение от задължителната съдебна практика е и следващият мотив във въззивното решение, а именно, че направеното от ответницата признание за неплащане цената на продадения имот не представлява процесуално действие по смисъла на чл. 175 ГПК / признание на факт/, тъй като с него се цели да бъде опроверган официален документ /нотариален акт/. Този извод на въззивния съд, който по същество изключва направеното от ответницата признание за неплащане цената на продадения имот, като доказателствено средство е в противоречие с правното разрешение в решение № 475 от 08.06.2010 г. по гр. дело № 1311/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., съгласно което изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 175 ГПК, /127, ал. 2 ГПК – отм./. Посоченото разрешение на въззивния съд е в противоречие и с решение № 98 от 21.03.2011 г. по гр. дело № 952//2010 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че признанието на обстоятелства, на които се основава искът следва да бъде зачетено и е изложено още, че законът дава възможност на съда да преценява това признание с оглед на всички обстоятелства по делото, като преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства е подчинена на диспозитивното начало, т.е. отчитане на онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по цитирания по – горе правен въпрос. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение