Определение № 6922 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6217/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Делото е образувано по частна жалба, подадена от Р. К. П., понастоящем в Затвора – [населено място], против Определение №4134 от 07.05.2025г. по вх.№5987/07.04. 2025г., постановено по адм.№486/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с доводи, че така постановеното определение е порочно и противозаконни и цели преграждане на законосъобразния път на правния спор до Върховен административен съд. В частната жалба се излагат доводи, че съдът неправилно връща подадената частна жалба на основание чл.215, ал.4 от АПК. Изтъква се, че разпоредбата на чл.213а,ал.2 и ал.3 от АПК не е спазена, както и че първоинстанционният съд се произнася по исканията за възстановяване на срока за касационно обжалване и оспорване. Твърди се, че в случая е видно, че след поддаването на становището, отговора или след изтичането на срока по чл.213,ал.4 от АПК делото се изпраща на касационната инстанция, но че това не е станало. Иска се обжалваното определение да бъде отменено, със законните последици от това. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че процесната частна жалба не е от компетентността на ВАС, а от компетентността на тричленен състав на Административен съд – Пловдив. Съображенията на тричленния състав на ВАС в тази насока са следните: С Определение№4134/ от 07.05.2025г. по вх.№5987 от 07.04.2025г. по адм.д.№486/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът на основание чл.213а,ал.1 от АПК е върнал частната жалба на Р. К. П. от Затвора-[населено място] срещу Определение№2485/17.03.2025г., постановено по адм.д.№486/2025г. по описа на Административен съд-гр. Пловдив. Съдът се е мотивирал, че Р. П. не е отстранил нередовностите в подадената частна жалба в 7-дневния законов срок, който срок е изтекъл на 23.04.2025г., сряда, работен ден, както и че до датата на постановяване на въпросното определение от 07.05. 2025г. от страна на П. не са извършени други процесуални действия за отстраняване на нередовностите в частната жалба и на основание чл.213а,ал.1, изр.2 от АПК е върнал частната жалба на подателя й. С посоченото Определение №2485/17.03.2025г., постановено по адм.д.№486/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, съдът, на основание чл.159,т.6 от АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Р. К. П. от Затвора-[населено място] срещу Заповед №Л-3033/28.06.2024г. на Главния директор на ГДИН и е прекратил производството по адм.д. №486/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив. Установено е, че така подадената жалба е недопустима на основание чл.159,т.6 от АПК- съдът вече се е произнасял по жалба на същото лице срещу същата заповед и е постановено Решение №11143/ 18.12. 2024г. по адм.д.№1424/2024г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 18.12. 2024г. Предмет на оспорване по адм.д.№486/2025г., а и по вече приключилото адм.д.№1424/ 2024г., двете по описа на Административен съд-Пловдив, е законосъобразността на Заповед №Л-3033 от 28.06. 2024г. на Главния директор на ГДИН, с която е наредено П. да бъде преместен от Затвора в гр. Пловдив в Затвора-[населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че процесната частна жалба не е от компетентността на ВАС, а от компетентността на тричленен състав на Административен съд – Пловдив. Съображенията на тричленния състав на ВАС в тази насока са следните: Безспорно е, че предмет на адм.д.№486/2025г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив е законосъобразността на заповед за преместване на лишен от свобода от Затвора-Пловдив в Затвора-[населено място] и че се касае за производство по чл.62, ал.3 от ЗИНЗС. Съобразно нормата на чл.62,ал.4 от ЗИНЗС – „ Постановените от административния съд определения и разпореждания в производството по ал.3 подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред тричленен съдебен състав на същия съд. Определението на съда е окончателно.“. Така уредената специална подсъдност по чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС изключва прилагането на общата разпоредба на чл. 132, ал. 2, т. 6 от АПК. От посочена разпоредба е видно, че касационният контрол на Върховния административен съд върху решения, определения и разпореждания, постановени от първоинстанционни административни съдилища по повод оспорвания на актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по изпълнение на наказанията, какъвто е настоящия случай, е изключен и е предоставен на тричленни състави на съответния административен съд. Иначе казано, всички определения и разпореждания, включително и такова, с което се връща частна жалба поради неотстраняване на нередовностите на основание чл.213а,ал.1, изречение второ от АПК, каквото е обжалваното в това съдебно производство, подлежат на инстанционен контрол от тричленен състав на съответния административен съд. Ето защо производството по делото пред Върховен административен съд следва да се прекрати като неподсъдно на този съд и да се изпрати по подсъдност на тричленен състав на Административен съд - Пловдив за разглежгдане на частната жалба на Р. К. П. срещу Определение №4134/07.05.2025г., постановено по адм..№486/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което на основание чл.213а,ал.1 изр.2 от АПК е върната частната му жалба срещу определение №2485/17.03.2025г. – поради неотстранени в срок нередовности. По тези съображения производството по делото следва да се прекрати, а частната жалба да се изпрати за разглеждане на компетентния съд, който е тричленен състав на Административен съд – Пловдив. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,