Определение № 50638 от 29.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2699/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Х. енд уелнес“АД /н./, [населено място], срещу решение №439/09.07.2021г. по т.д.№451/2021г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е отменено решение № 260 284 от 17.02.2021 г. по т.д. №1115/2019г. на Софийския градски съд, ТО, VІ - 5 състав, вместо което е признато за установено на основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, че в полза на Национална агенция за приходите против „Х. енд уелнес“АД (н.) [населено място], съществуват следните неприети публични вземания за сумите: І.1) 39 424,32 лева, представляваща данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци, дължими за 2015г. и 2016г., с основание за възникването Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №[ЕГН]-1/31.08.2018г., издаден от [община]; І.2) 10 170,30 лева, представляваща такса за право на водовземане от минерални води, с основание за възникване Акт за установяване на публично държавно вземане № 6/2016/01.04.2016г., издаден от Б. дирекция „Черноморски район“; І.3) 1 827,82 лева, представляваща такса за право на водовземане от минерални води с основание за възникване Акт за установяване на публично държавно вземане № 7/2016/06.04.2016г., издаден от Б. дирекция „Черноморски район“; І.4) 300 лева, представляваща имуществена санкция, наложена с наказателно постановление №150/03.10.2016г., издадено от Б. дирекция „Черноморски район“; І.5) 300 лева, представляваща имуществена санкция, наложена с наказателно постановление №155/10.10.2016г., издадено от Б. дирекция „Черноморски район“; І.6) 300 лева, представляваща имуществена санкция, наложена с наказателно постановление №164/10.11.2016г., издадено от Б. дирекция „Черноморски район“, които вземания при извършване на разпределение на осребреното имущество следва да се изплатят в реда по чл. 722, ал.1, т.6 от ТЗ; ІІ. 1) 5 368,57 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 39 424,32 лева за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2015г. и 2016г. за периода от деня на възникването на задължението за плащане до 27.07.2017г.; ІІ. 2) 2 400,31 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 10 170,30 лева за такса за право на водовземане от минерални води, за периода от 01.04.2015г. до 27.07.2017г.; ІІ. 3) 443,13 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 1 827,82 лева за такса за право на водовземане от минерални води, за периода от 1.04.2015г. до 27.07.2017г.; 4) 23,58 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 300 лева на имуществената санкция, наложена с наказателно постановление №150/03.10.2016 г., за периода от 18.10.2016г. до 27.07.2017г.; 5) 19,91 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 300 лева на имуществената санкция, наложена с наказателно постановление №155/10.10.2016г., за периода от 01.10.2016г. до 27.07.2017г.; 6) 20,33 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 300 лева на имуществената санкция, наложена с наказателно постановление №164/10.11.2016г., за периода от 26.11.2016г. до 27.07.2017г., които вземания при извършване на разпределение на осребреното имущество следва да се изплатят в реда по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ; ІІІ. сумата 137,97 лева, представляваща общия размер на законната лихва, дължима върху всяка една от главниците от 300 лева по наказателно постановление №150/03.10.2016г., наказателно постановление №155/10.10.2016г. и наказателно постановление №164/10.11.2016г., за периода от 28.07.2017г. до 30.01.2019г. При извършване на разпределение на осребреното имущество това вземане следва да се изплати в реда по чл. 722, ал. 1, т.9 от ТЗ. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че разпоредбите на чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ са с императивен характер и неспазването на указаните срокове води до невъзможност за кредитора да претендира по друг ред вземането си в производството по несъстоятелност, въпреки разпоредбата на чл.164 от ДОПК. Изтъква, че в нито една законова разпоредба няма изискване за предявяване на публичното вземане след снабдяването с Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, тъй като този акт служи за изпълнително основание и принудително събиране на вземането, но извън производството по несъстоятелност. Касаторът поддържа, че при откриване на производството всеки кредитор следва да предяви вземанията си, а ако някой от тях разполага с издаден АУПДВ или изпълнителен лист, то той може да го предостави като допълнително доказателство, но само в посочените в закона срокове за това. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като от представените от ищеца актове и приложенията към тях е видно, че вземанията по тях са от преди датата на постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност -27.07.2017г., като тези вземания не са били предявени в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2 от ГПК. Поставя като обуславящ въпроса „Могат ли да се предявяват искове за публични вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност?“, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по същия очевидно неправилно. Ответникът по касация Национална агенция за приходите, не изразява становище по касационната жалба. Синдикът на „Х. енд У.” АД /н./, [населено място], Б. К. К., не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с влязло в сила решение № 1528 от 27.07.2017 г. по т.д.н. № 7058/ 2016 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ - 5 състав на основание чл. 630, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Х. енд У.“АД с начална дата 02.06.2016г. и е открито производство по несъстоятелност, наложен е запор и възбрана, като е назначен временен синдик. Изложил е мотиви, че в обхвата на своите правомощия като орган на несъстоятелността по чл. 658, ал.1, т.10 от ТЗ синдикът е длъжен да извърши с грижата на добрия търговец надлежните действия по установяване на вземанията по чл. 687 от ТЗ, както въз основа на предоставената му от длъжника на основание чл. 640, ал. 2 от ТЗ информация за търговската му дейност и документите, представени от кредиторите, така и да прояви активност, като по собствена инициатива поиска от Националната агенция за приходите сведения за изискуеми задължения на длъжника към държавата и общините. Приел е, че в конкретния случай е налице неизпълнение на задължението на синдика по чл. 687, ал. 2 от ТЗ - всички претендирани вземания, индивидуализирани в т.т.2 - 6 от петитума на исковата молба са установени, по смисъла на чл. 166, ал.1 от ДОПК, с влезли в сила към деня на откриване на производството по несъстоятелност актове, но не са били включени в списък на служебно приети вземания. Констатирал е, че задълженията за такса за водовземане по чл. 195б, ал.1 и 2 от Закона за водите са установени с два акта на директора на басейновата дирекция, издадени в рамките на правомощията му по чл. 155, ал.1 т. 6 от с.з., като актовете са влезли в сила на 18.04.2016г. след връчването на съобщенията по реда на чл. 29, ал. 3 от ДОПК. Имуществените санкции са наложени на основание чл.201, ал.2 от Закона за водите от оправомощения от закона орган с три наказателни постановления, влезли в сила, съответно на 18.10.2016 г., на 26.11.2016г. и на 01.12.2016г. Въззивният съд е посочил, че само актът за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК на [община] е издаден след датата на откриването на производството по несъстоятелност, но претендираните в молбата задължения за заплащане на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2015 г. и 2016 г. са били изискуеми и ликвидни към същата тази дата, предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ /по отношение на данък недвижими имоти/ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], като синдикът е бил длъжен да установи наличието на тези публични вземания и да ги включи в списъка по чл.687, ал. 2 от ТЗ, но не го е сторил. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. В настоящия случай, решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Оплакванията за неправилност в касационната жалба, при липса на други, допълнителни твърдения в изложението за очевидна неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват извода, че обжалваният акт е очевидно неправилен. Касаторът се позовава на предпоставката по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК само бланкетно, без да я аргументира отделно от касационните си доводи. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос, сочен от касатора като обуславящ изхода на спора по конкретното дело, е формулиран общо, обхваща всички публични вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и поради това не може да получи общозначим отговор. Той не отразява основния спорен въпрос между страните, а именно могат ли да се предявяват и удовлетворяват в производството по несъстоятелност публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, които не са били предявени в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ, респ. чл. 688 ал.1 от ТЗ, ако към датата на откриването на производството актът за установяване на тези вземания не е бил издаден или не е влязъл в сила. Това съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт. Наред с това следва да се отбележи, че жалбоподателят не е посочил коя от допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване е налице в случая, тъй като поставя въпроса в контекста на основанието по чл.280 ал.2 от ГПК, макар и в тази хипотеза да не е необходимо формулирането на правен въпрос. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство доколкото няма такова искане. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд