Определение № 50296 от 03.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1413/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД „ Армеец“АД, [населено място] против решение № 478 от 06.04.2022 г. по гр.д. № 3386/2021 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация- Л. С. М., чрез пълномощника си – адв. Р. М. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Л. М. – Л., е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, како и по чл.280, ал.2 ,предл.3-то ГПК, чийто текст е възпроизвел. Като „ процесуалноправни“ е поставил въпросите –1/ „ При предявен иск към застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и наведени в исковата молба твърдения за виновно и противоправно поведение от страна на водача на застрахованото при ответника МПС, може ли съдът да приеме, че е налице обективна безвиновна отговорност за вреди от вещ и да присъди обезщетение“, 2/ „Има ли задължение съдът да обсъди в съвкупност всички относими и допустими доказателства по делото, доводи и възражения на страните“. 3/ „ Длъжен ли е съдът при постановяване на решението и определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, да обсъди и съобрази всички релевантни в конкретния случай факти и доказателства“, 4“ Има ли задължение въззивният съд да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, възраженията и доводите на страните“, 5 „ Може ли при постановяване на съдебното решение и определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, решаващият съд да презюмира наличието на вреди изразяващи се в психически травми“. Страната е посочила общо, че решението противоречи на изброени актове на ВКС. Разгледала е изложеното в исковата молба и е заявила, че в отклонение на изброена практика на ВКС – тълкувателна и казуална съдът не бил изложил собствени мотиви.Развито е и оплакване, свързано с размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, като е посочено, че съдът формално определил размера. Под надслов „ материалноправни“ е направено оплакване, че съдът „ очевидно неправилно“ бил приложил материалния закон и се произнесъл „ в противоречие със задължителна практика на ВКС“. Развити са оплаквания за неправилност в същия смисъл, посочено в противоречие с основанието по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, че така е обосновано и наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като е поставен въпрос №6/ „Трето лице ли е по смисъла на чл.477,ал.3 от КЗ застрахования по задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите собственик на МПС, който е претърпял вреди като пътник, при управление на същото МПС от друго лице, когато вредите не са настъпили в резултат поведението на водача, а на техническа неизправност / повреда на МПС“.Страната е развила разбирането си по въпроса. Поставен е въпрос № 7 / „ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52 от ЗЗД при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.„ Страната отново е развила разбирането си по въпроса, в контекста на оплакванията си за несъгласие с постановения правен резултат. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.В разглежданият случай, освен тази дефинтивност на общото основание, страната е следвало да съобрази и спецификата на решението, постановено по реда на чл.294 ГПК, както и задължителните за повторно разглеждащия състав, указания давани от ВКС по прилагането и тълкуването на закона. В контекста на така изложеното, поставеният първи въпрос не е релевантен, поради това, че не е съобразен именно с указанията по приложението на закона, дадени от ВКС / чиято правилност не е предмет на настоящия инстанционен контрол/, които лимитират въззивната инстанция при повторното й произнасяне, тъй като съобразявайки указанията въззивният съд не е допуснал отклонение при спазване на процесуалните правила / а и такова обосноваване липсва в касационната жалба/. Извън това, съдържателно въпросът е хипотетичен и необсъждан от въззивния съд т.е. несвързан с неговите решаващи мотиви. Въпроси № 2, 3 и 4 имат сходно съдържание и са свързани със задълженията на въззивната инстанция да обсъжда всички доказателства и доводи. Доколкото въпросите са общи и относими към всеки правен спор, то за да се изведе от тях релевантен правен въпрос, страната следва конкретно да посочи кои доказателства съдът не е обсъдил и как тяхното необсъждане се отразява на постановения краен резултат. Дори и да се счете, че оплакването за неправилност на акта, поради преповтаряне на доводи вече обсъждани от ВКС при първото разглеждане на делото и несъобразени с ясните и конкретни указания относно съдържанието на исковата молба и въведените възражения, то в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е изброил именно критериите залегнали в ПВС №4/68г. и съответно ги е разгледал с оглед събрания по делото доказателствен материал. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Твърдението, че съдът не е съобразил правомощията си като въззивна инстанция и е разгледал само правилността на решението на първостепенния съд е фактически невярно и не обосновава отклонение от общо изброената от касатора практика.Не се обосновава релевантност и на петия поставен въпрос тъй като съдът не е прилагал презумпции / както съдържателно предполага въпроса/, а е посочил, че с оглед травмите, които е претърпяла пострадалата, леченията и хирургичните интервенции, същата е търпяла и психически травми, с оглед претърпяната болка. Всъщност некоректното изразяване от страна на състава не означава преценка, която е правно необоснована и предполага неправилност на акта. В случая, следва да бъде взето предвид,че именно болките и страданията, с оглед събраните доказателства, определят размера на обезщетението за неимуществени вреди и това е смисълът на мотива който е интерпретиран от касатора изолирано, тъй като съдът не е въвеждал презумпции а се е задоволил, макар и накратко, да посочи обстоятелствата, с оглед които е определил размера на обезщетението. Следва да се отбележи, че касаторът не е обосновал и извод за установен допълнителен критерий, дори и тези въпроси да бъдат приети като удовлетворяващи общото основание. Този извод се налага поради това, че общото посочване, че решението противоречи на изброена съдебна практика е неотносимо към този критерий, тъй като не решението, а някой от въпросите следва да бъде обоснован като разрешен в отклонение от такава практика. Касаторът не е развил каквито и да било доводи в тази насока.Общото оплакване, че съставът не е изложил свои мотиви е фактически невярно, а оплакванията за неудовлетвореност на страната по приложението на чл.52 ЗЗД е въпрос, който следва да бъде обсъждан само ако бъде допуснато решението до касационен контрол. Шестият въпрос не е релевантен, тъй като същият е разрешен, съобразно задължителните за въззивния съд указания дадени от предходния състав на ВКС. Доколкото същите са изпълнени и спазени изцяло, въззивният съд не е допуснал нарушение, обуславящо неправилност на неговите изводи, а и разбирането на ВКС, еманация на константно възприети разрешения е споделено и от настоящия състав. Или, оплакванията за неговата неправилност нямат относимост към установяване на общо основание, както бе посочено, тъй като тези изводи не са предмет на инстанционен контрол. Седмият въпрос изцяло преповтаря вече поставения и разгледан трети въпрос. Лаконично въведеното в края на изложението твърдение, че били налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е защитено от касатора, тъй като липсват каквито и да било доводи по основанието, съобразно разяснената му дефинитивност с т.4 ТР ОСГТК № 1 / 09г. Касаторът е поддържал като текст и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Същият го е свързал с оплаквания за неправилност, смесени с другите основания за допускане на решението до касационно обжалване. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение