Определение № 4554 от 10.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3561/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. З. М. и Р. З. Л. чрез техния пълномощник адв. И. С., срещу въззивно решение от 20.02.2024 г. по в.гр.д. № 4076/2022 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са наведени подробни доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е преценил правилно факти, релевантни за спорното право. Допуснал е нарушение на материалния закон, като не е съобразил разликата между разпоредбите на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ и поради това не е изследвал законността на извършеното в реституираните имоти строителство. Поддържат, че сградите в процесните имоти не са законно построени и не са били довършени към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което неправилно въззивният съд е приел, че постановеното от ОСЗГ реституционно решение, на което основават правата си, не ги легитимира като собственици, тъй като е материално незаконосъобразен административен акт.

В изложението по чл. 284, ал3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Налице ли са пречки за реституция по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ при липса на пълно и главно доказване на законно застрояване на подлежащ на реституция имот към релевантния момент - 01.03.1991 г., респ. решение № 6826 от 17.10.2003 г. на ОСЗГ- Овча купел не касае прилежащи площи към построените в реституирания имот сгради. 2. Основателен ли е искът по чл. 108 ЗС, когато в реституирани имоти има изградени сгради, за които ответниците не доказват, че към датата на реституцията същите са били законно построени и довършени, и по отношение на кои части от реституирания имот, свободни от застрояване и/или прилежащи части към построените в реституирания имот сгради. 3. Следва ли в производството по чл. 108 ЗС съдът да се произнесе подлежат ли на връщане само части от възстановения по реституция имот, които са свободни от застрояване и не са прилежащи части към застроените в имота сгради. Позовават се и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.

По делото са постъпили три отговора на касационната жалба, подадени съответно от М. Й. П., Е. В. Т. и Е. В. В. чрез адв. И. О., от К. Г. С., Ц. Е. М. и Г. Е. С. чрез адв. И. О., и от С. С. Л. чрез адв. Ст. Б.. Ответниците по касация изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване. Претендират заплащане на разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № І-043-206 от 26.11.2015 г. по гр.д. № 7449/2012 г. на Софийски районен съд в обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от М. З. М., Р. З. Л. и Ц. М. М., починал в хода на делото и заместен в процеса на основание чл. 227 ГПК от своите наследници по закон М. З. М. и Р. З. Л., против Н. А. К., починала в хода на делото и заместена на основание чл. 227 ГПК от С. С. Л.; С. С. Л.; К. Г. С., Ц. Е. С. и Г. Е. С. - конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник Е. Ц. С.; В. Й. П., починал в хода на делото и заместен на основание чл. 227 ГПК от своите наследници по закон М. Й. П., Е. В. П. /Т./ и Е. В. В., искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че на основание реституция с решение № 6826 от 17.10.2003 г. на ОСЗГ- Овча Купел, наследяване и делба ищците са собственици на реални части от следните имоти:

• 360 кв.м от западната част на ПИ с идентификатор * по КККР, целият с площ 801 кв.м, стар номер по предходен план *, кв.1, парцел ***, и за осъждане на ответницата С. С. да им предаде владението върху този имот;

• 235 кв. от западната част на ПИ с идентификатор * по КККР, целият с площ 462 кв.м, номер по предходен план *, кв.1, парцел ***, и за осъждане на К. Г. С., Ц. Е. С. и Г. Е. С. да им предадат владението върху този имот;

• 470 кв.м от западната част на ПИ с идентификатор * по КККР, целият с площ 932 кв.м, номер по предходен план *, кв.1, парцел ***, и за осъждане на ответниците М. Й. П., Е. В. П. /Т./ и Е. В. В. да им предадат владението върху тази част.

Отменено е решение № 453173 от 18.07.2018 г. по гр.д. № 23842/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Ю. И. С., починала в хода на процеса и заместена на основание чл. 227 ГПК от своите наследници по закон В. И. С. и И. В. С., че ищците са собственици на 175 кв. от западната част на ПИ с идентификатор *, целият с площ 460 кв.м, номер по предходен план *, кв.1, парцел ***, и в тази част е постановено друго, с което установителният иск е отхвърлен.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че въз основа на заявление от 07.02.1992 г., подадено от М. Ц. М. за възстановяване на земеделски земи, ОСЗГ- Овча купел е постановила решение № 6826 от 17.10.2003 г., с което признала правото на собственост на наследниците на М. К. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 3.033 дка, девета категория, в землището на [населено място], м. „Л. д.- Н.“, имот № *, к.л. 609 от кадастрален план, изработен през 1960 г., като е възстановила правото на собственост върху 1.240 дка от същата и е отказала да възстанови 1.793 дка. Решението е постановено въз основа на скица и удостоверение от 29.07.2003 г., издадени от СО, р-н “Витоша“. Възстановеният имот включва 360 кв. от парцел *; 235 кв.м от парцел *, 175 кв. от парцел * и 470 кв. от парцел *** по ЗРП, одобрен през 2001 г. В удостоверението е отразено, че парцелите са застроени. Като подлежаща на възстановяване е посочена незастроенаета част от тях, защрихована на приложената към удостоверението скица.

Установено е по делото /удостоверение № 94-М-1 от 17.02.2005 г./, че за имот пл.№ * по от кадастрален план от 1960 г. са били отредени парцели *, * и * по плана на в.з. „К.“, както и че този имот е идентичен с имоти пл.№ *, *, * и * от кад. лист, изработен през 1978 г.

С Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 29.07.1982 г. на С. М. Л. е било отстъпено възмездно право на строеж върху урегулирано място от 840 кв.м, съставляващо парцел * за задоволяване на жилищни нужди. С протокол от 30.07.1982 г. е извършено предаване на имота. През 1983 г. на името на С. Л. е издадено разрешение за строеж за построяване на жилищна сграда в парцела. С договор от 19.12.2002 г. за продажба на недвижим имот, частна собственост, Столична община продала на наследниците на С. Л. - Н. К. и С. Л. парцел * с площ 840 кв.м, без построената в имота сграда, която е собственост на купувачите.

С нотариален акт № 132/1967 г. ТКЗС “ Г. Кирков“- Горна баня продало на И. Ц. Г. и Ц. С. М. празно място с пространство 833 кв.м с неуредени сметки по регулация за 71 кв.м, съставляващо парцел *. С нотариален акт № 30/1972 г. И. Г. и Ц. М. са признати за собственици по регулация на 71 кв.м, придадени към собствения им парцел *. С нотариален акт № 29/1973 г. е извършена поправка в нотариален акт № 132/1967 г., съгласно която площта на парцела следва да се чете 883 кв.м, вместо 833 кв.м. През 1980 г. е издаден позволителен билет на името на И. Г. и Ц. М. за построяване на две дървени вилни сгради. През 1983 г. е започнала процедура по узаконяване на построената от Ц. М. в отклонение от одобрения архитектурен проект вилна сграда, извършено е архитектурно заснемане на сградата, съставен е акт за констатиране на нарушението и е издадено е наказателно постановление. Процедурата е приключила с акт за узаконяване № 7 от 03.07.1986 г., с който е узаконена построената в имота масивна вилна сграда на етаж и половина.

С нотариален акт № 131 от 07.12.1967 г. ТКЗС “Г. К.“- Горна баня продало на Й. Г. П. и Х. И. С. празно място с площ 916 кв.м с неуредени сметки по регулация за 29 кв.м, съставляващо парцел ***. С нотариален акт № 5/1982 г. Й. П. и Е. П. са признати за собственици на парцела на основание покупка и съдебна делба. В парцела има изграден строеж, за който има одобрен архитектурен проект от 07.07.1990 г. Строежът е започнал по строително разрешение от 1982 г. и протокол за дадена строителна линия от същата година.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че решението на ОСЗГ- Овча купел, на което ищците основават претендираното право на собственост, не е породило реституционно действие, тъй като са били налице пречки по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на процесните части от урегулираните поземлени имоти. Съдът е приел, че притежаваният от наследодателя на ищците имот е имал характер на земеделска земя и независимо от това дали е бил доброволно внесен от него в ТКЗС или незаконно отнет, ТКЗС е ползвало имота и през 1967 г. е извършило разпоредителни сделки с него, а друга част е била изкупена от държавата от АПК “Средец“. Приел е, че и в четирите УПИ, в които попада заявеният за възстановяване имот, са били законно построени сгради преди влизане в сила на ЗСПЗЗ - 01.03.1991 г. При формиране на този извод се е позовал и на удостоверение № СТ 94-М-557 от 10.02.2005 г. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.3 ППЗСПЗЗ, незастроената част от имотите в урбанизираните територии, която се възстановява по реда на този закон, се отнася за имотите по чл. 11, ал.2, т. 2 и т.3 ППЗСПЗЗ - за части от имоти, включени в УПИ и терени, предвидени за обществени мероприятия и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство, и незастроени части от имоти, включени в производствени дворове на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Възстановеният на ищците имот с площ 1240 кв.м не попада в такива терени, а в УПИ, предназначени за жилищно и вилно строителство по чл. 11, ал.2, т.1 ППЗСПЗЗ, които са били застроени към релевантния момент - 01.03.1991 г., поради което е била налице пречка по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване както на застроената, така и за незастроената част на тези имоти.

Поставените от жалбоподателите въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, не кореспондират с направените от въззивния съд фактически и правни изводи по спора, поради което не могат да послужат като основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Въпросите са предпоставени от тезата на жалбоподателите, че ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са установили при условията на пълно и главно доказване, че са построили сградите при спазване на всички нормативни изисквания. Въззивният съд, след като е анализирал разпоредбите на чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ относно изискванията към съдържанието на скицата и удостоверението, издавани от техническата служба на общината по повод възстановяване на собствеността върху имоти в границите на урбанизираните територии, е направил извод, че удостоверението от 29.07.2003 г., издадено от СО, р-н“ Витоша“, въз основа на което е постановено реституционното решение в полза на ищците, не отговаря на законовите изисквания, тъй като не съдържа необходимата информация относно това кога са застроени процесните четири УПИ и дали сградите в тях са законно построени, както и дали върху имотите е учредено право на строеж и строежът е започнал в срока по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Тази информация, с посочване на конкретни данни относно застрояването в имотите, се съдържа в удостоверение № СТ-94-М-557 от 10.02.2005 г., от което е видно, че в четирите имота са налице законно изградени сгради преди 01.03.1991 г. Съдът е приел, че това удостоверение представлява официален документ, издаден от орган на държавна власт, в кръга на удостоверителната му компетентност /§ 1д ПЗР на ППЗСПЗЗ/ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която не е опровергана от събраните по делото доказателства. Посочил е, че в двете удостоверения няма противоречие относно обстоятелството, че имотите са застроени със сгради към момента на влизане в сила на реституционния закон. Противоречието е единствено в становищата на административния орган дали незастроената част подлежи на възстановяване. Тълкувайки разпоредбите на чл. 11, ал.2, т.1, 2 и 3 и ал.3 ППЗСПЗЗ е достигнал до извод, че незастроената част от урегулирани поземлени имоти, отредени за индивидуално жилищно или вилно строителство, в които е построена сграда, не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Такава възможност е предвидена само за незастроените имоти и части от имоти по чл. 11, ал.2, т.2 и 3 ППЗСПЗЗ.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидната неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване предполага неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без анализ на извършените от страните и съда процесуални действия, на събраните по делото доказателства и тяхното съдържание. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от въззивния съд на императивна правна норма. В случая такива видими пороци на обжалваното решение не се установяват.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът