Определение № 435 от 06.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1156/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. Р. Д. е подал касационна жалба срещу решение № 3119 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 2422 по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV “г” състав за 2011 г., с което е оставено в сила решение от 7.08.2009 г. на Софийски районен съд, 52 състав по гр.д. № 4951 от 2003 г. и на основание чл.30, ал.1 от Закона за наследството е уважен частично предявеният от касатора конститутивен иск. Д. Д. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му по отношение на А. К., негова племенница защото е прието, че същата не е от кръга на наследниците по закон, които са призовани към наследяване и Д. не е приел наследството под опис. В касационната жалба навежда оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Изложението на Д. Р. Д. е представено допълнително към жалбата и в него касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса следва ли когато надареният е внук на наследодателя, но не е призован към наследяване, наследниците по закон да приемат наследството под опис за да поискат намаляване на завещанието. Посочва решение № Р-645-85- І г.о. на ВС. В изложението се съдържат и доводи за неправилност на решението. Ответниците Р. Р. Д.- В. и А. В. К. не са депозирали отговор. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. Р. Д. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси. Софийски градски съд е разгледал предявеният от Д. Р. Д. иск по чл.30, ал.1 от Закона за наследството срещу Р. Р. Д.- В. и А. В. К. и го е отхвърлил по отношение на А. В. К.. А. К. е племенница на Д. Р. Д. и дъщеря на Р. Р. Д.- В.. Тя е получила от баба си Й. А. Д. дарение на ½ ид.ч. от апартамент на 2 етаж от двуетажната жилищна сграда на [улица], [населено място], извършено с н.а. № 132, т.01, рег. № 1635, н.д. № 101 от 22.05.2002 г. Й. Д. е починала 2.07.2002 г. /у-ние за наследници № 60 от 1.01.2003 г./. С решение от 28.07.2006 г. по гр.д. № 9036 от 2005 г. на СРС, 35 състав е признато за установено, че Д. Д. е собственик на 4/36 ид.ч. и за толкова идеални части цитираният по-горе нотариален акт е отменен на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Страните са обвързани от силата на пресъдено нещо по това решение. Съдът е отказал да намали направеното дарение на останалите 16/36 ид.ч. от апартамента в полза на А. В. К. защото е посочил ,че макар и наследница тя не е призована към наследяване и касатора за да претендира намаляване на дарението следва да е приел наследството под опис. Настоящият състав споделя това разбиране тъй като то е в съответствие с Тълкувателно решение № 1 от 4.02.2005 г. на ОСГК на ВКС. Намира ,че не следва да се допусне касационна проверка на решението по поставеният въпрос. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира на практиката на ВКС, формирана със задължителните решения по тълкуване на закона. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,