Определение № 3965 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез Областния управител на София област, срещу определение № 2343 от 26.09.2023г. постановено по ч.гр.д. №2470/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане № 15174 от 11.07.2023г. на Софийски градски съд по гр.д. № 12312/2022г. за връщане на исковата молба и прекратяване производството по делото спрямо ответницата Й. Х. Л.-О. поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК не е спазена. Съдът не е отразил правилно фактите, свързани с невъзможността за връчването на съдебни книжа. Приложил е фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК, без да са били изчерпани възможностите исковата молба и приложенията към нея да се връчат лично на ответника, което е в нарушение на заложената в закона етапност на връчването, при която всяка следваща възможност за връчване се прилага само при невъзможност да се приложи предходната, т.е. налице е нередовно извършена процедура по залепване на уведомление. Тази липса на предпоставките за връчване на съобщението по чл. реда на чл. 47, ал. 1, вр. ал.3 ГПК е довела до преждевременното назначаване на особен представител на ответника. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят правните въпроси: 1/ изключението предвидено в чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК, приложимо ли е, когато сведенията, че ответникът не живее на адреса са събрани от заинтересовано от изхода на делото лице; 2/ как трябва да е оформена и какви обстоятелства следва да отразява призовката-формуляр, за да се ползва същата с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея факти; 3/ необходимо ли е връчителят да положи усилия да потърси страната не по-малко от три пъти в продължение на известен период, който трае поне един месец, както и по различно време през деня и в почивен ден, за да се увери, че лицето наистина не живее на адреса; 4/ за да се приложи фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК следва ли съдът да извърши проверка на правилността на връчването; 5/ длъжен ли е връчителят да залепи уведомление, съдържащо реквизитите по чл. 47, ал. 2 ГПК на входната врата и да пусне такова в пощенската кутия и да отрази надлежно тези обстоятелства; 6/ ако не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК може ли съдът да назначи особен представител на ответника. Спрямо тези въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС; по първия въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Пред първоинстанционния съд жалбоподателят Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез Областния управител на София област, е предявила иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу Й. Х. О., Т. Л. О. и Д. П. П.. С разпореждане от 09.02.2023г., съдът е разпоредил връчване на преписи от исковата молба на ответниците. На посочения в исковата молба адрес на ответницата Й. О. в [населено място] връчителят е събрал сведение на 24.02.2023г. от снаха Л. П., че ответницата живее във Великобритания и няма кой да получи съобщението. Извършена е справка от Национална база „Данни“, изготвена от деловодител на СГС на 07.03.2023г., от която е видно, че постоянният и настоящият адрес съвпадат с посочения в исковата молба. На същата дата е изготвена и справка, че няма данни за трудови договори на лицето. Съдът е разпоредил повторно изпращане на книжата с указание до призовкаря да получи сведения дали и кога Й. О. ще бъде в България, както и да залепи уведомление на входната врата, и да пусне екземпляр от книжата в пощенската кутия. Съобщението е върнато в съда с отбелязване, че е залепено на 13.03.2023г. на входната порта, тъй като лицето е в чужбина и няма пълнолетно лице, което да получи уведомлението. На 24.03.2023г. призовкарят отново е удостоверил, че страната живее във Великобритания, на този адрес живеят синът и неговата съпруга, които нямат връзка с нея, нямат данни кога ще се прибере и не желаят да получават нейни документи. С последващо разпореждане от 30.03.2023г. съдът е разпоредил книжата за Й. Х. О. да се връчат на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] (това е адреса на спорния имот) като е указал в съобщението да се впишат указания до призовкаря да връчи исковата молба и доказателствата и разпореждането от 09.02.2023г. на пълнолетно лице от адреса, съгласно да ги приеме, а при неполучаването им - да събере сведения от живущите на адреса за местоживеенето на Й. О. и за възможността да бъде намерена, за да й бъдат връчени. На 11.04.2023г. съобщението е върнато в съда с отбелязване на призовкаря, че не открива адресата или пълнолетно лице, което желае да ги приеме. Отбелязано е, че по сведение на домоуправителя, чийто имена са посочени в съобщението, Й. О. е напуснала адреса преди повече от 20 години и живее в чужбина. С разпореждане от 13.04.2023г. съдът отново е разпоредил книжата до Й. О. да се връчат на пълнолетно лице от същия адрес, да се съберат сведения за адрес на О. в чужбина, като е посочил, че при неизпълнение на призовкаря ще бъде наложена глоба. Съобщението е върнато в съда с отбелязване от 04.05.2023г. на призовкаря, че не открива адресата или пълнолетно лице, което желае да получи съобщението. Посочено е, че според същия домоуправител Й. О. е напуснала адреса преди повече от 20 години, живее в чужбина и никой не знае актуалния й адрес в чужбина. При тези данни съдът разпореждане от 16.05.2023г. е указал на ищеца в двуседмичен срок да внесе по сметка на СГС депозит в размер на 4 100 лева за назначаване на особен представител на ответницата Й. Х. Л.-О.. Указани са последиците от неизпълнение на указанията - връщане на исковата молба и прекратяване на производството по отношение на този ответник. Разпореждането е връчено на ищеца на 31.05.2023г. На 13.06.2023г. е постъпила молба за удължаване на срока и с разпореждане от 16.06.2023г. съдът я е уважил като е удължил срока с две седмици. Като е констатирал изтичането на продължения срок и невнасянето на депозит за особен представител, съдът с разпореждане от 11.07.2023 г. е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото спрямо ответницата Й. Л.-О.. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд е извършил всички предвидени по чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от ГПК действия по призоваване на ответницата, като е съобразил действащите към момента на призоваването редакции на правните норми. Установил е невъзможност за призоваване на ответницата, определил е правилно дължимия депозит за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, ясно е дал указанията си на ищеца и съобщение до ищеца за тези указания е било редовно връчено. Посочил е, че адресът на ответницата е посетен четири пъти от 24.02.2023 г. до 24.03.2023 г., след което е залепено съобщение на адреса. Позовал се е и на изр. последно на чл. 47, ал.1 ГПК, според което правилото за три посещения в интервал не по-малко от седмица, като единият е в почивен ден, не се прилага, когато връчителят е събрал данните след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Приел е, че разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ГПК е спазена. Като неоснователни е приел оплакванията, че съобщението е следвало да бъде пуснато в пощенската кутия, а не да бъде залепено, тъй като пускането в кутията в по-голяма степен гарантира получаването от адресата. Посочил е, че законът не предписва къде точно следва да бъде залепено съобщението, тъй като местата за живеене са различни, а връчителят е този който следва да определи най-удачното място за залепване, стига да е удостоверил действията си по връчването. В самото уведомление е посочено къде са оставени книжата и че адресатът може да ги получи в двуседмичен срок от залепване му и ако не се яви за получаване в този срок, уведомлението ще се смята за връчено. Посочил е, че задължението на връчителя е да удостовери какви данни е събрал за живеенето на страната, а не да установява обективната истина. Въззивният съд е приел, че при изчерпване на процесуалния ред по чл. 47, ал. 1 - 3 от ГПК първоинстанционният съд правилно е предприел назначаване на особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. На ищеца са дадени ясни указания за внасяне на определеното възнаграждение, за които е бил надлежно уведомен на 31.05.2023г., а впоследствие срокът е продължен. Тук съдът е уточнил, че разпореждането за продължаване на срока не се връчва на ищеца, а той е длъжен сам да следи за постановяването му. Оплакванията, че и досега не е приет Закон за държавния бюджет на РБ за 2023 г. съдът е приел за неотносими към законосъобразността на обжалваното разпореждане. Накрая е посочил е, че макар внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска да не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК, то разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК е приложима, доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото. При горните обстоятелства и съобразявайки представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Жалбоподателят сочи като основание за допустимост на касационното обжалване разрешаването на въпроси по приложението на чл. 47, ал.1-3 ГПК свързани с предпоставките, при наличие на които съдът пристъпва към назначаване на особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК, а именно за това от кого и как са събрани сведенията за местоживеенето на адресата, за служебните задължения на връчителя и определените обстоятелства, които се вписват при невъзможност за връчване, за начинът и мястото за залепване на уведомление. Поставените въпроси касаят извършените от съда действия, предхождащи разпореждането за назначаване на особен представител на ответницата Й. О. на разноски на ищеца. С оглед на това въпросите имат значение за изхода на производството. Не е налице обаче допълнителното основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК - въпросите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Всички сочени от жалбоподателя решения на Върховния касационен съд са постановени в производство по отмяна на влязло в сила решение по чл. 303 и сл. ГПК, които не съставляват практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Освен това, те разглеждат различни от настоящия случаи, при които е извършено само едно посещение на адреса или не са събрани надлежни сведения, че страната не живее на адреса (Решение № 60 от 28.06.2023г. по гр.д. № 4775/2022г. на І г.о. и Решение №122 от 23.07.2021г. по гр.д. № 474/2021г. на ІІІг.о.) В голямата си част сочените решения са постановени при предходната редакция на чл. 47 ГПК, преди изменението в ДВ бр. 86/2017г. когато към алинея първа са добавени трето и четвърто изречение. Такива са: Решение № 63 от 14.05.2014г. по гр.д. № 1257/2014г. на ІІ г.о., Решение № 188 от 07.11.2013г. по т.д. № 1890/2013г. на І т.о. и Решение № 35 от 26.05.2011г. по т.д. № 1068/2010г. на ІІ т.о., Решение № 300 от 04.12.2015г. по гр.д. № 5036/2015г. на ІІІ г.о. и решение № 14 от 20.04.2015г. по гр.д. № 5741/2014г. на І г.о. На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.