Определение № 720 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. М. против решение №89/11.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 338/2021 г. от състав на ОС – Враца. Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като подава и насрещна касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните, на майката, като е определил режим на лични отношения с бащата и е определен размер на месечна издръжка, дължима от същия. Съдът е приел, че майката на малолетното дете е с по-добър родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на детето, разполага с добри жилищни и битови условия за това. Съдът е отчел, че при майката детето са чувства спокойно, контактно и не е обект на отчуждителни практики по отношение на бащата. По отношение на установеното в предходен момент психично заболяване на майката, съдът е приел от съдебната експертиза по делото, че се касае за следродилна депресия, като към настоящия момент майката е възстановена и състоянието и позволява да полага за детето адекватни родителски грижи. По отношение на родителския капацитет на бащата съдът е приел, че по делото са събрани доказателства, които подлагат на съмнение неговите възможности да полага пълноценни и адекватни грижи за правилното отглеждане и възпитанието на детето и да осигури безопасни условия за него в тази възраст. В тази насока съдът е отчел обстоятелството, че по делото са налице доказателства, че бащата е държал и употребявал наркотични вещества, заради което против него са образувани три досъдебни производства, две от които са висящи, против бащата е постановена мярка по ЗЗДН, с оглед установен физически и психически тормоз по отношение на майката, като са налице и данни за настаняване на майката и детето в кризисен център. Въз основа на горното, съдът е приел, че с оглед интереса на детето, за него е най-добре да бъде отглеждано и възпитавано от майката. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените въпроси са фактически, свързани с фактите по спора и възприетата от съда фактическа обстановка, като следва да се изведе правен въпрос от трите въпроса, следва ли съдът да разшири едноличната експертиза в тричленна, при направено оспорване от страна на коя да е от страните по делото. Трайна е съдебната практика, че според разпоредбата на чл. 201 ГПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. В случая се касае за процедиране от страна на първоинстанционния съд, като поисканата от касатора експертиза, касаеща неговото състояние във връзка с употребата на наркотични вещества е допусната, като във въззивната жалба липсват оплаквания във връзка с поставените пред ВКС въпроси относно допустимостта на касационното обжалване. Освен изложеното, следва да се отбележи, че правните въпроси следва да са във връзка с решаващите изводи на съда относно крайния изхода на спора, като в случая съдът не е обосновал своето решение на събраните пред първата инстанция доказателства – съдебни експертизи, като ги е ценил в съвкупност с останалите доказателства по делото, в каквато насока е съдебната практика на ВКС. Основния довод на съда, предопставяйки упражняването на родителските права за упражняване от майката е интересът на детето, като в тази насока изводите му съответствуват изцяло на практиката на ВКС по този вид дела. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като липсват данни да са сторени разноски за изготвяне на отговор, като представеното по делото пълномощно от страна на ответника по касационната жалба е нечетливо и от него не можи да се направи противен извод. Водим от горното, състав на ВКС