Определение № 588 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1537/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Р. срещу решение №301/17.03.2024 г. по в.гр.д.№2309/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260011/14.06.23г. по гр.д.№24/2021г. по описа на Софийски окръжен съд.С последното е отхвърлен предявеният от нея срещу ЗК“Лев инс“АД иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на С. Р., неин дядо, починал в резултат на ПТП, настъпило на 15.02.2018г., в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва. Решението на въззивния съд се обжалва в частта за материалния интерес от 60 000 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния закон и поради необоснованост. Касаторката счита направения от състава на апелативния съд, обуславящ изхода на делото, извод, че тя не попада в кръга на лицата, имащи право на застрахователно обезщетение, за направен при допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, поради необсъждане на доказателствата в тяхната цялост. Според нея е доказана необходимата за признаване право на обезщетение при съществуващата родствена връзка житейска ситуация на особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки между дядо и внучка, както и интензитет и продължителност на търпените болки и страдания от загубата, надвишаващи нормалните в подобни случаи такива. Направено е искане за отмяна на решението на апелативния съд и за уважаване на предявения иск в размер на 60 000 лв. Претендират се направените в производството разноски. В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа,че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по въпроса Кои са обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за приемане на изключителна привързаност между ищцата и починалия й дядо и установяване на страдания при ищцата, които да са значително по-големи от тези, които би изпитал човек при загуба на обичан близък родственик? В обосноваване допълнителната предпоставка за допускане на касационна проверка на решението се позовава на Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и на постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т.д.№1199/15г. на ІІ т.о. на ВКС и по т.д.№1275/19г. на ІІ т.о. на ВКС. Ответникът по касационната жалба ЗК“Лев инс“АД, в представен писмен отговор на същата,е оспорил наличието на изискуемите от закона предпоставки за разглеждане на делото по същество от касационната инстанция, поради което е поискал касационната жалба да не бъде допусната до съдебен контрол.По същество е изложил съображения за неоснователност пна изложените в касационната жалба оплаквания и искания, като е отправил искане към ВКС за оставянето й без уважение. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване, при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, Софийски апелативен съд, като е споделил мотивите на първата инстанция и е препратил към тях по реда на чл.272 ГПК, е отчел като безспорни по делото обстоятелствата относно настъпването на ПТП,по времето и по начина, описани в исковата молба; приел е, че вследствие на същото е починал С. Р. – дядо на ищцата, както и че отговорността на виновния за ПТП водач е била застрахована при ответника по делото, а като установени от свидетелските показания – обстоятелствата, че ищцата е живяла от момента на раждането си в апартамента на баба си и дядо си С. Р., който се грижел ,както за нея, така и за баща й, който имал заболяване – параноидна шизофрения; дядо й я издържал финансово, като й осигурявал всичко, от което имала нужда; ищцата била много привързана към дядо си, когото приемала като настойник и с когото постоянно общувала, а смъртта му приела тежко, като няколко пъти изпадала в истерии. За да приеме по основния спорен по делото въпрос,че ищцата не разполага с активна материалноправна легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на родственика си, съдът е изложил аргументи, че, според заявеното в исковата молба и данните по делото, ищцата е живяла в дома на дядо си до 15-годишната й възраст, а към момента на загубата му е била почти пълнолетна; че за заболяването на родителя на ищцата не са ангажирани никакви писмени доказателства, като няма данни дали е провеждал медикаментозна терапия за контролиране на евентуалното заболяване; че обстоятелството, заявено в исковата молба,че ищцата е разбрала за болестта на баща си след изнасянето й с родителите й от дома на дядо й /след навършването на 15 години/, е свидетелство,че състоянието му е било контролирано, а лекуваната шизофрения не изключва дееспособността. При тези обстоятелства и при липсата на каквито и да било твърдения и данни за поведение на бащата, изразяващо се в налудни и/или агресивни действия, съдът е направил извод,че доводите,свързани с психичното заболяване на бащата на ищцата, не следва да бъдат зачетени като обстоятелство, обосноваващо включването на ищцата в кръга от лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на родственик. Като еднопосочни съдът е възприел доказателствата, установяващи, че отношенията в дома на загиналия са били топли и са се изразявали във взаимна подкрепа и обич, но е посочил, че такива са обичайните родствени отношения в българското семейство при съответната степен на родство. Без да игнорира установените със свидетелските показания страдания на ищцата от смъртта на дядо й, съдът е приел,че те също са в рамките на нормалното проявление при загуба на близък човек и няма данни за прилагане на визираното в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС изключение при установяване кръга от материалноправно легитимираните да бъдат обезщетени за неимуществени вреди от смърт на близък лица. По тези съображения въззивният съд е заключил,че искът е неоснователен. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Поставеният в изложението единствен въпрос не осъществява общото основание за достъп до касационен контрол, съгласно посочените разяснения. Същият е фактически, а не правен и отговорът на конкретната му формулировка, предпоставя извършването на преценка на установените по делото обстоятелства, относими към разрешаването на спорния предмет на делото. Дори хипотетично да бъде приет за обуславящ /след съответно преформулиране и конкретизация/ като въпрос, относим към материалноправната легитимация на ищцата, доколкото с решаващите изводи на въззивния съд такава е отречено да е налице, даденото от въззивния съд разрешение на същия не е в противоречие нито с принципните разрешения в Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, нито със сочените от касатора решения на ВКС по чл.290 ГПК, а е в синхрон и със служебно известната на състава практика - обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т. д. № 291/2020г. на Второ т.о., решение №92/17.11.2020г. по т.д. № 1275/2019г. на Второ т.о., решение №45/10.05.2021г. по т. д. № 370/2020г. на Второ т.о., решение №60131/13.12.2021г. по т.д.№1700/2020г. на Второ т.о. В цитираната практика последователно се приема,че фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, са различни за всеки случай, поради което се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните по него доказателства и, за да са приеме,че е налице изключителност на съществувалата между починалия и преживелия го родственик житейска и емоционална връзка, както и на интензитета и продължителността на търпените от преживелия болки и страдания, следва да са установени такива особени житейски ситуации или обстоятелства, които да са довели до силно духовно и емоционално сближаване между тях до степен, надхвърляща нормалното за подобна връзка, при която единият от тях да е имал изключително определящо /доминиращо/ присъствие в живота на другия, а смъртта на единия да е предизвикала особено тежки последици в живота, в душевното и в психическото състояние на другия в сравнение с присъщите за обичайните отношения между съответния тип родствена връзка. Установените обстоятелства, че ищцата и починалия й дядо са живеели дълги години в условия на обич,привързаност и разбирателство в неговия дом, но и заедно с родителите й, макар единият от тях да е бил с психично заболяване /за което няма данни как се е проявявало и че в действителност е нарушавало пряката връзка родител-дете/; че дядото се е грижил за нея, включително и финансово, не обосновават нито една от приеманите от практиката форми на изключителност на връзката им. Цитираното от касаторката решение на ВКС по т.д.№1199/2015г. на ІІ т.о. не дава друго разрешение на правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване – за материално-легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди при смърт на техен близък лица,а конкретните мотиви, обусловили крайните изводи на състава на ВКС за уважаване на иска, в разглеждания случай са основани на конкретните фактически обстоятелства. Доколкото разликата в крайния изход по настоящото и по посоченото търговско дело на ВКС е обусловена от спецификата на установените по тях различни факти, тя не би могла сама по себе си да обуслови извод за наличие на противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Решението по второто цитирано от касаторката търговско дело №1275/2019г., освен в частта по правния въпрос за материално правната легитимация при родствена връзка между прародител и внук/внучка, който не съдържа различно от възприетото от въззивния съд разрешение, изобщо не е относимо към оплакванията и доводите на касаторката, доколкото по отношение разглеждания казус с него е отречено наличието на изключителност в отношенията между родствениците и в търпените от преживелия неимуществени вреди от смъртта на другия, обуславящи основателност на иска за обезщетение. Поради изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд намира за необосновано искането за допускане на касационен контрол на въззивния акт при предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение