Определение № 1734 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4860/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. К., [населено място], чрез адвокат М. Т., против въззивно решение № 1140 от 29.09.2022 г. по в.гр.д. № 1035/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2350 от 15.06.2019 г. по гр. д. № 14073/2019 г. на Районен съд – Варна в частта, с която по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 13 655,70 лева, начислена след корекционна процедура на количествата потребена електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], местност „Б.-Север“,[жк], с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН] за периода от 09.08.2017 г. до 08.08.2018 г., за която сума е издадена фактура № [ЕГН] от 13.08.2019 г. Вместо него е постановено друго решение, с което е отхвърлен предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за процесната сума. В останалата част, касаеща разликата от 13 655,70 лв. до общо начислената с фактурата сума 15 939,00 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „Допустимо ли е второинстанционният съд да приеме и постанови своето решение на базата на недоказани по делото факти, почиващи на предположение в приетата по делото експертиза?“;

2. „Следва ли второинстанционният съд при разглеждане на делото и при допусната нова експертиза, с нови задачи за вещите лица, да приеме становището на вещото лице при допуснатата пред първоинстанционния съд експертиза или следва да вземе под внимание допуснатата пред него експертиза при положение, че двете водят до формиране на различни изводи относно постановеното решение?“;

3. „При указания за разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, при която има недоказани от едната страна факти /потребяването на електрическа енергия от ищеца/, следва ли второинстанционният съд да направи ново разпределяне на доказателствената тежест?“;

4. „Съществува ли потестативно право на продавача на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите при положение, че към датата на монтиране на електромера същият е заведен само по две тарифи и не е отбелязано какви са показанията в трети, т.нар. „скрит“ регистър, който не е изведен на дисплея?“;

5. „Следва ли лицензиантът в сферата на енергетиката, изискващ корекционната сума, да докаже виновно поведение на потребителя при положение, че не е успял да докаже факта на потребяване на електрическа енергия от същия?“.

Поддържа се още, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място], с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2244 лв., съобразно представен списък, чието реално осъществяване се установява с представен договор за правна защита и съдействие № 23364 от 03.11.2022 г., фактура № 24422/03.11.2022 г. и преводно нареждане от 11.11.2022 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск, съобразно което е разпределил в тежест на ответника „Енерго-Про Продажби“ АД да въведе в процеса и да докаже всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в отричания от ищеца размер. Като безспорно по делото е прието, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], местност „Б.-Север“,[жк], с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН]. Имотът е бил присъединен към електрическата мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната електрическа енергия, т.е. страните са обвързани от договорни правоотношения за доставка на енергия. Установено е, че на 08.08.2018 г. в посочения обект е била извършена проверка от служители „Електроразпределение Север“ АД на средството за търговски измерване – електромер /СТИ/, обективирана в констативен протокол /КП/ № 1104929, като електромерът е бил демонтиран за проверка в БИМ. За неоснователно е прието възражението на ищеца за липса на компетентност на служителите на „Електроразпределение Север“ АД да извършват проверки. Дружеството ответник има валидна лицензия с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителната мрежа, същото е оператор на електроразпределителната мрежа по смисъла на параграф 1, т. 34 б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, както и собственик на СТИ съгласно чл. 116, ал. 6 ЗЕ и в качеството си на такъв в изпълнение на правомощията и задълженията си служители на ответното дружество са извършили проверка на мястото на потребление. От представените по делото писмени доказателства - констативни протоколи и заключението на вещите лица се установява, че след софтуерно прочитане на регистрите на процесния електромер са отчетени показания в регистър Т3 – 85 108 кВтч, които не са били визуализирани подобно на другите две тарифи, респективно не е бил заплащан от абоната. Относно процесното вземане, съдът е приел, че същото не е възникнало на основание правомерно реализирана корекция на сметка по смисъла на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като към датата на проверката на електромера - 04.07.2018 г. съответните разпоредби, уреждащи корекционната процедура - чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ, са били отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 15 от 14.02.2017 г. Приел е, че претендираното от ответника вземане, представляващо цена за реално потребена в обекта на ищеца електрическа енергия, като разлика между отчетеното количество енергия и неотчетеното при редовен отчет, е дължимо на основание договорното правоотношение между страните. Въз основа на представените доказателства, които при условията на пълно и главно доказване обосноват извода, че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил електрическа енергия в размер на 85 108 кВтч, отчетена в регистър Т3, установена след софтуерното му прочитане, въззивният състав е приел, че процесното количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната. От приетите писмени доказателства се установява, че процесният електромер е монтиран на обекта на ищеца нов, неупотребяван и не е бил включен в електрическата мрежа, т.е. с нулеви показания на тарифите, вкл. и невизуализираните. Отразеното в съставения при извършената проверка в обекта констативен протокол съответства на установеното при метрологичната експертиза от Българския институт по метрология /БИМ/ – регионален отдел В. и обективирано в констативен протокол № 1879/09.08.2019 г. - АУ-Е-000029-44860/10.08.2018 г., който е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 ГПК е доказателство за съдържащите се в него изявления, арг. чл. 10, ал. 1, т. 1, б. „д“ от Закона за измерванията. Същият извод се потвърждава и от заключението на вещите лица, изготвили съдебно-техническите експертизи, които съдът е кредитирал и по отношение на остойностяването на отчетената електроенергия.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради следните съображения:

Първите три формулирани от касатора въпроси, обобщени, касаят задължението на съда за преценка на доказателствата и разпределението на доказателствената тежест в производството. Съобразно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на когото е върнал делото за ново разглеждане. Това задължава въззивния съд да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция, но ако този въпрос не бъде поставен при новото разглеждане на делото, въззивният съд няма да се произнесе по него. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия /на съда и на страните/ са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. При новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими. Той преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно, нито може да не обсъди доказателствено средство, което му е предписано да обсъди. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В настоящия случай по поставените въпроси има трайна практика, формирана въз основа на постановките на т. 1 и т. 2 на ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, която няма причина или необходимост да бъде променяна. Във връзка с процеса на доказване, видовете доказателства, доказателствените средства и оценката на доказателствата в гражданския процес има самостоятелна глава четиринадесета в ГПК, като правната уредба е пълна и ясна и не се нуждае от тълкуване.

Четвъртият въпрос е неотносим, доколкото съдът е приел, че е неприложим редът по чл. 50 ПИКЕЕ, а купувачът на общо основание дължи заплащането на цялата потребена от него електроенергия.

Петият въпрос също не е обусловил решаващата роля на съда, тъй като не е бил предмет на спора и въззивната инстанция не се е произнесла по него.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, доколкото не постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 2244 лв. въз основа на представените договор за правна защита и съдействие, списък на разноските и доказателство за реално извършен банков превод на сумата.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение