Определение № 50645 от 28.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2260/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. В., Е. В. В., действаща лично и със съгласието на майка си П. С. В., и И. В. В. - всички от [населено място], чрез пълномощник адв. В. В. от САК, срещу решение № 412 от 05.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 2456/2020 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 103 от 29.07.2020 г. по т. д. № 253/2019 г. на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от П. С. В., Е. В. В., действаща лично и със съгласието на майка си П. С. В., и И. В. В. срещу „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД искове с правно основание чл.463 КЗ вр. чл.55, ал.2 КСО и чл.86 ЗЗД за заплащане на суми в размер на по 37 147.67 лв., включващи 32 116 лв. - главница, и 5 058.67 лв. - мораторни лихви, претендирани от всяка от ищците като застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 2/045650Т от 25.10.2017 г. за починалия при трудова злополука на 10.11.2017 г. В. Е. В., и на основание чл.78, ал.8 ГПК е присъдено юрисконсултско възнаграждение на застрахователното дружество - ответник в размер на 100 лв. Решенията са постановени при участие на „Мултипринт“ ООД като подпомагаща страна на ищците. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и присъждане на претендираните с исковете суми, ведно с направените по делото разноски. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на делото и покриват специфичния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: „ 1. Следва ли застраховател по застрахователен договор съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука“ да отговаря при настъпване на трудова злополука със служител, който не е включен в поименен списък към застраховката, но е постъпил на работа в периода между съставянето на два списъка, в случай, че броят на застрахованите лица е определяем; 2. Представлява ли злоупотреба с право и/или противоречи ли на морала и добрите нрави редактиране от страна на застрахователя на поименен списък по застраховка съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука“, който е изпратен от работодателя на застрахователя“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация с актуално наименование ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД - [населено място], представляван по пълномощие от юрк. Д. И., който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Подпомагащата страна „Мултипринт“ ООД - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените срещу ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителни искове с правна квалификация чл.463 КЗ вр. чл.55, ал.2 КСО и чл.86 ЗЗД, Апелативен съд - София е направил извод, че трудовата злополука, при която на 10.11.2017 г. е починал В. Е. В. - съпруг на ищцата П. В. и баща на ищците Е. В. и И. В., не представлява застрахователно събитие по застрахователна полица № 20/045650Т от 25.10.2017 г., поради което не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество - ответник за заплащане на претендираните с исковете застрахователни обезщетения. От фактическа страна не е съществувал спор между страните, че В. В. е постъпил на работа в „Мултипринт“ ООД на 02.10.2017 г. по силата на трудов договор № 1089/29.09.2017 г. След приключване на работната смяна на 10.11.2017 г., при управление на собствения си автомобил на път към дома си в [населено място], В. претърпял ПТП и загинал. С декларация за трудова злополука от 15.11.2017 г. работодателят „Мултипринт“ ООД уведомил НОИ за злополуката и след приключване на процедурата по разследване с разпореждане № 5104-22-105/10.11.2017 г. на ТП - НОИ София злополуката е призната за трудова на основание чл.55, ал.2 КСО. На основание чл.9 и чл.10 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука“ ищците, в качеството на наследници по закон на В. В., са отправили искане /покана от 09.03.2018 г./ до ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ за изплащане на застрахователно обезщетение по повод на злополуката. С писмен отговор от 26.03.2018 г. застрахователното дружество е отказало изплащане на поисканото обезщетение с мотив, че В. В. не е застраховано лице по смисъла на уговореното в застрахователния договор. Във връзка с отказа за изплащане на застрахователно обезщетение въззивният съд е обсъдил представената по делото застрахователна полица № 20/045650Т от 25.10.2017 г., според съдържанието на която ответникът - застраховател се е съгласил срещу заплащане на премия да застрахова за срок от 12 месеца, считано от 01.11.2017 г. до 31.10.2018 г., риска от настъпване на трудова злополука при работодателя „Мултипринт“ ООД за групова застраховка „Злополука“, като съгласно § 9 „Други условия“ към полицата застраховката покрива събития съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 КСО и общите условия по застраховка „Злополука“ и „Заболяване“. Застрахователната премия, дължима от работодателя еднократно на 01.11.2017 г., е изчислена на база посочени в списък на работодателя 306 броя застраховани работници и служители. Съгласно § 1 от раздел „Други условия“ на полицата, работодателят е поел задължение на всяко тримесечие от срока на действие на договора да предоставя на застрахователя списък на служителите с три имена и ЕГН с отделно посочване на освободените и новоназначените лица, както и брутното месечно възнаграждение на всяка от групите служители. В § 3 от раздел „Други условия“ е предвидено за новоназначените служители застрахователната премия да се изчислява пропорционално за периода, оставащ до края на годината, а по силата на § 2 застрахователят се е задължил да носи авансово риска за новоназначените лица, които по-късно ще бъдат включени в списъка, от датата на регистриране на договорите им в НАП. От събраните по делото доказателства въззивният съд е установил, че между „Мултипринт“ ООД и ответника са съществували и предходни застрахователни правоотношения по повод риска „Трудова злополука на работниците“ и че със застрахователната полица от 25.10.2017 г. е подновен по-рано сключен застрахователен договор, по време на действието на който, в изпълнение на уговорката в § 1 от раздел „Други условия“, работодателят е представил на застрахователя поименен списък с 306 работници и служители, актуален към 30.09.2017 г. Списъкът е подписан от двете страни по застрахователното правоотношение и е приложен към застрахователната полица от 25.10.2017 г. с изрично отбелязване, че е съставен към нея. Предвид факта, че В. В. е назначен на работа на 02.10.2017 г., същият не е фигурирал в този списък. Впоследствие, изпълнявайки задължението си по § 1 от раздел „Други условия“, работодателят е уведомил застрахователя за постъпилите и за напусналите през четвъртото тримесечие на 2017 г. работници, сред които на позиция № 48 е посочен В. В. със забележка „назначен на 02.10.2017 г., на работа до 10.11.2017 г.“. След получаване на актуалния списък на работниците и служителите за четвъртото тримесечие на 2017 г. ответникът е издал на 26.01.2018 г. добавък № 1 към застрахователна полица № 20/045650Т/25.10.2017 г., ведно със списък на застрахованите лица, в който липсва името на В. В.. Списъкът е връчен на работодателя на 07.03.2018 г., но не е подписан от него, и според съдържанието му броят на застрахованите лица е 304. От групата на застрахованите са изключени 11 поименно посочени в добавъка лица, които към 01.11.2018 г. не са били на трудов договор в дружеството, но погрешно са отразени в първоначалния списък, и в съответствие с корекцията са променени застрахователната сума за групата и финалната премия. В същия списък за други лица, които са назначени като В. В. през м. октомври 2017 г. преди подписване на новата застрахователна полица от 25.10.2017 г., но след подаване от работодателя на списъка от 30.09.2017 г. за третото тримесечие на 2017 г., е посочена датата на назначаването им в дружеството и е отбелязано, че за тях покритието по полицата влиза в сила от 27.01.2018 г., съгласно предвидената дата за влизане в сила на промените по добавък № 1. При така възприетите факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че между „Мултипринт“ ООД и ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е сключен договор за групова застраховка „Злополука“, с който застрахователното дружество - ответник се е съгласило срещу заплащане на премия да застрахова риска от настъпване на трудова злополука или заболяване на работници и служители на „Мултипринт“ ООД. За работодателя е съществувало задължение към момента на сключване на договора да представи списък на работниците и служителите към този момент с цел определяне на дължимата застрахователна премия, платима еднократно при влизане на договора в сила на 01.11.2017 г., което задължение е изпълнено с представяне на поименен списък за 306 бр. работници и служители към 30.09.2017 г., подписан от двете страни и приложен към застрахователната полица от 25.10.2017 г. Начинът на процедиране при промяна на списъчния състав е уговорен изрично в раздел „Други условия“ на полицата, като застрахователят се е съгласил да носи авансово риска за новоназначени от работодателя лица, а работодателят се е задължил на всяко тримесечие да представя на застрахователя актуален списък на своите работници и служители с посочване на освободените и на новоназначените лица. За да се произнесе по спорния между страните въпрос дали наследодателят на ищците е имал качеството на застраховано лице въпреки, че не е фигурирал в изготвения преди подписване на полицата от 25.10.2017 г. поименен списък и за него не е платена застрахователна премия, въззивният съд е анализирал разпоредбата на чл.459 КЗ, уреждаща договора за застраховка „Злополука“, и разпоредбата на чл.441 КЗ, съдържаща правната уредба на застраховката „Живот“ (групова застраховка). Съдът е разграничил отделните хипотези на ал.1 и ал.2 на чл.441 КЗ, в първата от които е предвидена възможност за застраховащия да застрахова едно или повече лица, чийто брой е определен или определяем, и които са включени в списък по определени критерии, без да е необходимо посочване на техните имена и адреси в случай, че те са определени по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено тяхно качество, а във втората е уредена възможност работодателят да сключи групова застраховка върху живота, здравето и телесната цялост на неговите работници и служители с тази особеност, че когато работодателят сключва застраховката за своя сметка в полза на работниците/служителите или техните наследници не е необходимо съгласие на ползващите се лица за сключването, изменението и прекратяването на застраховката. Същевременно съдът е взел предвид чл.7, ал.1 от Общите условия на застрахователя, неразделна част от подписаната с „Мултипринт“ ООД застрахователна полица, в който е поставено изрично изискване при групови застрахователни договори, при които застраховащ е работодателят, а застраховани лица са негови работници и служители, застрахованите лица да се посочват в поименен списък, изготвен от работодателя, и всяко от застрахованите лица да удостоверява с подпис съгласието си за сключване на застраховка върху живота му. За неприложима към спора съдът е счел ал.2 на чл.7 ОУ /според която застрахователният договор може да се сключи и без поименен списък, ако се застраховат всички работници и служители на работодателя и той декларира съгласието им за сключване на застраховката/ с мотив, че в застрахователната полица липсва уговорка за застраховане на всички работници и служители на дружеството - работодател и не е представена декларация на работодателя за съгласие на работниците и служителите за застраховане на живота им. Изхождайки от приложимите към спора законови разпоредби и от ОУ към застрахователния договор, съдът е направил извод, че за да носи риска от настъпване на застрахователно събитие, застрахователят следва още към момента на сключване на застрахователния договор да разполага с информация за колко лица се задължава да отговаря при настъпване на събитието и кои са застрахованите работници и служители на застраховащия работодател и че тази информация се съдържа в предвидения в ал.1 на чл.7 ОУ списък, съставляващ неразделна част от полицата. Предвид безспорния по делото факт, че наследодателят на ищците не е фигурирал в изготвения преди подписване на застрахователната полица от 25.10.2017 г. поименен списък на работници и служители, съдът е отрекъл последният да има качеството на застраховано лице и трудовата злополука от 10.11.2017 г., при която е настъпила смъртта му, да има характер на застрахователно събитие. Въззивния съд не е възприел доводите на ищците, че наследодателят им е бил новоназначен служител и в това качество се е ползвал от сключената от работодателя застраховка. След като е съобразил, че В. В. е назначен в „Мултипринт“ ООД на 02.10.2017 г. с регистриране на трудовия му договор в НАП на 29.09.2017 г., съдът се е произнесъл, че той не е бил новоназначен служител нито към датата на подписване на застрахователната полица - 25.10.2017 г., нито към началната дата на нейното действие - 01.11.2017 г. Съдът е основал така извършената преценка на съдържанието на застрахователната полица, в която страните по застрахователното правоотношение са уговорили, че за целите на конкретния застрахователен договор понятието „новоназначен служител“ ще се отнася до служители, чиито трудови правоотношения със застраховащия работодател са възникнали след началната дата и по време на срока на уговореното застрахователно покритие. Предвид така постигнатата договореност съдът се е произнесъл, че застрахователят не носи авансово риска от настъпване на застрахователно събитие по отношение на новоназначените служители, а само за работниците и служителите, включени в изготвения при сключване на договора поименен списък, броят на които е базата за изчисляване на застрахователната премия. Без да игнорира уговорката в полицата за представяне всяко тримесечие на списък от работодателя на новоназначените и на освободените служители, последван от издаване на добавък към полицата с индексиране на застрахователната премия, съдът е счел, че в случая тази уговорка не намира приложение, тъй като наследодателят на ищците не попада сред новоназначените /спрямо датата на сключване на полицата/ работници/служители в предприятието на застраховащия работодател, който е пропуснал да го включи в списъка на служителите си при сключване на застрахователния договор от 25.10.2017 г. Твърдението на ищците, че при подписване на полицата от 25.10.2017 г. не е представен списък, а е използван списък за третото тримесечие на годината с актуален брой на работниците и служителите към 30.09.2017 г. без добавяне на назначения на 02.10.2017 г. В. В., е преценено от въззивния съд като недоказано с оглед изричното отбелязване в представения по делото списък, че същият е изготвен за целите на застрахователната полица от 25.10.2017 г. и е неразделна част от нея. За недоказани са приети и твърденията на ищците за електронно издадена застрахователна полица във формата на електронен документ, след като съдът е констатирано, че по делото няма доказателства за съществуване на полица и на приложени към нея списъци в електронен вариант. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените срещу „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД осъдителни искове, като е изразил становище, че отхвърлянето на исковете срещу застрахователя не изключва възможността ищците, в качеството на наследници на починалото при злополуката лице, да търсят вреди по чл.200 КТ от работодателя. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. Касаторите са въвели като предпочитано основание за достъп до касационно обжалване очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В практиката на ВКС по приложение на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е прието, че проявлението на очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, се свързва с особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано. Особено тежко нарушение на закона ще е налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречи с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Решението ще е явно необосновано, когато въззивният съд е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона и от нарушаване на правилата на формалната логика, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само по реда на чл.290, ал.2 ГПК в случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК. В случая очевидната неправилност е обоснована със съображения, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушения на относима за конкретния спор императивна правна норма - чл.441 КЗ (погрешно изписана като чл.411 КЗ) като е приел, че при сключване на групова застраховка „Живот“ е необходимо поименно посочване на застрахованите лица и че невключването на конкретен работник /починалият при трудова злополука В. В./ в поименния списък освобождава застрахователя от носене на застрахователна отговорност за него, въпреки авансово поетия риск за всеки работник от датата на постъпването му на работа; че съдът е допуснал „нарушения на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен смисъл“, отхвърляйки направеното с въззивната жалба искане за допускане във въззивното производство на съдебно - техническа експертиза с цел доказване на твърденията за предприети от работодателя действия за включване на починалия служител в списъка, въпреки носения от застрахователя авансов риск. Посочените нарушения на материалния и процесуалния закон са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение, чието установяване е възможно само след провеждане на производство по реда на чл.290 ГПК, не и в стадия на производството по чл.288 ГПК. Въз основа на мотивите към обжалваното решение съставът на ВКС не констатира нито отказ на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.441 КЗ, нито прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, включително като последица от нарушаване на основополагащи правила и принципи на съдопроизводството. Въззивният съд се е произнесъл по приложението на чл.441 КЗ съобразно приетите за установени правнорелевантни факти по делото като е изходил от съдържанието на застрахователната полица и конкретните уговорки в нея относно начина на индивидуализиране на работниците/служителите, чийто живот, здраве и телесна цялост са предмет на застраховане от работодателя, и настъпилите след сключване на договора промени в персоналния състав на застрахованите при сключване на договора лица. Отказът на съда да назначи съдебно - техническа експертиза е обусловен от преценката, че не е налице допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата, което да бъде поправено от въззивната инстанция по реда на чл.266, ал.3 ГПК. Поради изложеното въззивното решение не може да се квалифицира като очевидно неправилно и няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е аргументирано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Преценени във връзка с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, посочените от касаторите въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на предявените от касаторите искове. Първият въпрос - дали застраховател по застрахователен договор съгласно чл.8, ал.2 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите срещу риска „Трудова злополука“ следва да отговаря при настъпване на трудова злополука със служител, който не е включен в поименен списък към застраховката, но е постъпил на работа в периода между съставянето на два списъка, в случай, че броят на застрахованите лица е определяем, е изведен от фактите по делото и неговият отговор е обусловен изцяло от спецификата на тези факти. За да приеме, че застрахователят не следва да носи отговорност за вредите от настъпилата при трудова злополука смърт на наследодателя на ищците /сега касатори/, въззивният съд е взел предвид изричната уговорка в подписаната от застрахователя и от работодателя на починалия застрахователна полица, че работодателят се задължава при сключване на застрахователния договор да представи на застрахователя поименен списък на работниците и служителите, върху които се разпростира груповата застраховка „Живот“, и че дължимата застрахователна премия, от момента на плащането на която договорът поражда действие, се изчислява съобразно броя на фигуриращите в списъка лица. От съдържанието на полицата съдът е направил извод, че волята на страните по застрахователното правоотношение е застрахователят да носи риска от настъпване на предвидените в застрахователния договор застрахователни събития само по отношение на лицата, отразени в предоставения му от работодателя списък към момента на сключване на договора, не и за други работници и служители, невключени в този списък. Въззивният съд е съобразил и уговорките между работодателя и застрахователя за периодично актуализиране на персоналния обхват на застрахователния договор, а съответно и на размера на застрахователната премия, в случай на промяна в списъчния състав на работниците и служителите, за които работодателят е намерил за необходимо да поддържа сключената групова застраховка. В съответствие с извода, че при сключване на застрахователния договор страните са възприели изискване за поименна индивидуализация на лицата, по отношение на които застрахователят се е съгласил да отговаря, а не за тяхната определяемост /каквато теза се съдържа във въпроса/, въззивният съд е приел, че след като наследодателят на ищците е постъпил на работа в предприятието на застраховащия работодател преди подписване на застрахователната полица и не фигурира в предоставения на застрахователя поименен списък, съставляващ неразделна част от полицата, застрахователят не следва да носи отговорност за вредите от смъртта му вследствие на трудова злополука. Въззивният съд е изложил съображения защо наследодателят на ищците няма качеството на новоназначен работник/служител в смисъла, възприет от застрахователя и работодателя за целите на конкретния застрахователен договор, като правилността на тези съображения е извън предмета на производството по чл.288 ГПК. С оглед решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения с въззивното решение правен резултат, обсъжданият въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. Вторият въпрос - дали поведението на работодателя, който не е включил наследодателя на касаторите в предоставения на застрахователя списък на застрахованите работници и служители срещу риска „Трудова злополука“, представлява злоупотреба с право и/или противоречи на морала и добрите нрави, не е обсъждан от въззивния съд и съдът не е формирал решаващи изводи по повод на него. В качеството на втора инстанция по съществото на спора съдът е ограничил произнасянето си в рамките на въведения от страните спорен предмет, а именно - до наличието или липсата на предпоставки /основание/ за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество - ответник по чл.463 КЗ. Въззивният съд не е преценявал дали и доколко евентуалната недобросъвестност и/или злоупотреба с право на работодателя като страна в застрахователното правоотношение има правнорелевантно значение за отговорността на застрахователя, респ. за основателността на предявените срещу застрахователя осъдителни искове, поради което зададеният въпрос не може да бъде подведен под общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК и да предпостави допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., и по тази причина не следва да се обсъжда наличието на поддържаната във връзка с тях допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК /обоснована от касаторите с доводи за неправилност на изводите на въззивния съд/. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 2456/2020 г. на Апелативен съд - София. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,