Определение № 633 от 04.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „Охрана” [населено място], подадена от процесуалния представител ст. юрисконсулт Г. Л., срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, № 370 от 04.10.2011г. по в.гр.д. № 531/2011г., с което е отменено решението на Кюстендилския районен съд, № 466 от 17.06.2011г. по гр.д. № 519/2011г., с което са отхвърлени предявените от К. Г. А. против Общинско предприятие „Охрана” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и с въззивното решение исковете са уважени. Ответникът по касация К. Г. А. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Общинско предприятие „Охрана” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по материалноправния въпрос „подлежи ли на съдебен контрол правото на работодателя да определя по-високи от нормативно определените изисквания за заемане на определена длъжност и в нарушение на закона ли е въвеждането на такива изисквания”. Така формулираният въпрос не е от значение за решаването на делото. За да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че както към момента на сключване на трудовия договор на 17.02.2009г., така и към момента на прекратяването му на 04.01.2011г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изискващото се образование за заемане на длъжността „пазач невъоръжена охрана” е било средно образование. Приел е, че не е установена промяна в изискванията за притежаваното от работника образование, поради което не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид въведения с исковата молба предмет на делото, оспорването на уволнението с доводи, че не са настъпили промени в образователните изисквания за заемане на длъжността, и изложените по-горе мотиви на съда за незаконност на уволнението, поставеният от касатора въпрос не е от значение за решаването на делото. М. или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда - т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд. Водим от горното ВКС