Определение № 137 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3292/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Българска национална телевизия“срещу решение №264209 от 24.06.2021г по в.гр.д. № 12376/2020г на Софийски градски съд.Потвърдено е решение от 28.07.2020г., по гр.д.№ 7969 от 2020 г. на Софийски районен съд ,с което са уважени предявените срещу касатора искове за отмяна на уволнение ,предприето от Генералния Директор на БНР на основание 328 ал.2 КТ спрямо ищцата С. -Б. Б. П.-П. ,заемала длъжността „главен продуцент ”, същата е възстановена на работа и е присъдено обезщетение. На свой ред,като е изтъкнал установената практика на ВКС по прилагането на специфичното в своята цел уволнително основание на чл. 328 ал.2 КТ, а именно при сключен договор за управление да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри,най- подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието, въззивният съд е намерил ,че целта на тази уредба в Кодекса на труда,предвид ограниченията за нейното пралагане, не е съвместима със статута на БНТ като национална обществена медия и нейната обществена роля съгласно действащия ЗРТ.Към тези съображения е добавено че Директорът на БНТ не може да се приравни на лице, сключило договор за управление.Приложената от ответника „Концепция за развитие на БНТ през периода 2019г.- 2022 г.“ по съществото си не представлява бизнес-програма с необходимите за това характеристики. От друга страна, сключеният на 9.07.2019 г. договор за управление не предвижда задължение за Генералния Директор на БНТ срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Неговото възнаграждение не е обвързано от постигането на конкретни икономически показатели и финансови резултати, а е нормативно определено и е в размер, равен на възнаграждението на председател на постоянна комисия на Народното събрание- съгласно чл.69 ЗРТ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неточно и неправилно тълкуване на понятието „предприятие“. Неправилно е приоритезирана обществената функция на БНТ. В приложено към жалбата изложение се фармулира въпрос: Приложима ли е разпоредбата на чл.328,ал.2 КТ за всяко предприятие по смисъла на закона, включително БНТ като работодател. Сочи се основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради неправилно прилагане на понятието „предприятие“ по смисъла на §1 т.2 от ДР на КТ - всяко място, където се полага наемен труд. Противоречие с практика на ВКС се изтъква предвид реш. № 111/2012г ІV г.о и реш. № 718/1910г на ІІІ г.о ,без да са изложени конкретни съображения. Навежда се и основание по чл. 280 ,ал.2 предл трето ГПК ,мотивирано със същите оплаквания. Ответницата по жалбата чрез адв.Д. А. поддържа в отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване.Въпросът не е включен в предмета на спора. Напомня се и установената практика на ВКС, на която въззивният съд се е опрял в изводите си.Претендира разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по формулирания правен въпрос, който се поставя без да има обуславящо знаение за изводите на съда в решението. Не е отговорено на общото селективно изискване в чл. 280, ал. 1 ГПК за конкретно формулиран правен въпрос,обуславящ за изхода на делото. Съдилищата не са дисквалифицирали касатора като предприятие по смисъла на Кодекса на труда,или като работодател ,иначе нямаше да разгледат спора с ответника БНТ като трудов. При уволнение на посоченото специално основание е от значение определението в §1 т.3 от Допълнителните разпоредби на КТ,тъй като нормата пряко е привързана към него,по този начин пряк израз намира принципа на закрила на труда Решаващо в настоящия спор е законното упражняване на правото по чл. 328 ал.2 КТ в структура като Българска национална телевизия ,като позоваването на общи понятия от значение при очертаване на легитимацията в трудовия спор или за определяне на понятието „предприятие“ няма да обуслови друг отговор на въпроса, даден от въззивния съд в съотвествие с формираната практика на ВКС ,съгласно която свързаните обстоятелства по чл.328, ал.2 КТ се преценяват с оглед целта на специалната уредба ,включително по отношение качеството на упражнилия право на уволнение .Правото по чл.328,ал.2 КТ включва в състава си предпоставки ,свързани с управлението на определена категория предприятия ,което стаснява кръга активно легитимирани да го упражнят лица ,както и лицата по отношение на които може да бъде упражнено ,по този начин и структурите,в които законовите предпоставки могат да се осъществят. Целта, с която е създадена БНТ,нейната обществена роля и възложена мисия изключва прилагането на чл.328,ал.2 КТ от новоначначен генерален директор на медията. В частност, по отношение на национални медии този подход е намерил израз в практиката на ВКС при постановяване на реш. № 102/2018г по гр.д № 2512/2017г ІІІ г.о на ВКС.Тази установена съдебна практика е съобразена от въззивния съд и се споделя от настоящия състав на ВКС. Цитираната от защитата практика на ВКС не съдържа отговор на правен въпрос в подкрепа на обратното разрешение .Не е решаващ вида правно-организационна форма, дали юридическото лице има регистрация по Търговския закон и чия собственост е „капитала” на дружеството. БНТ е с особен статут, роля и функция,уредени със закон. Критерият, установен в практиката на ВКС по приложимостта на специалното уволнително основание в чл. 328, ал.2 КТ от активно легитимирана страна,при упражняване на потестативното право на уволнение, е съобразен от въззивният съд в съдържателните си насоки. Предвид вече изложеното ,не е налице и основание обжалваното въззивно решение да се квалифицира от касатора като „очевидно неправилно“. Ответницата по жалбата е установила разноски в размер на 720 лева, които следва да се присъдят Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.