Определение № 4777 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2083/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение23.10.2025 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска касационно обжалване на решение № 91 от 25.02.2025гг по в.гр.дело №69/2025г. на Русенски окръжен съд Осъжда Б. Л. К. да заплати на адвокат Н. Б. от АК-Русе сумата 500 лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатно защита при касационно обжалване Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. К. чрез адв. Ю. Д. срещу решение № 91 от 25.02.2025гг по в.гр.дело № 69/2025г. на Русенски окръжен съд,с което е разгледан спор по чл.59, ал. 9 от СК относно поисканото от майката М. А. Сарамова предоставяне упражняването на родителските права върху детето Б. К., [дата на раждане] г Потвърдено е решение №1112 от 12.08.2022г на Русенски РС. Бракът между страните,от който са редени две деца, е прекратен с решение от 23.06.2020 год. по гр.д.№ 2079/2020год. по описа на Русенски РС,като е утвърдено споразумение между страните по настоящото дело в частта за упражняването на родителските права.По отношение на детето Б. същите са предоставени за упражняване на бащата, а по отношение на детето Надежда - на майката. Децата имат брат К. Б., който е дете на майка им от предходна връзка,разпитан като свидетел по делото. Исканата от майката промяна е била мотивирана с липса на съдействие от страна на бащата при нейните контакти в рамките на режима за лични отношения с Б., същевременно бащата Б. К. не осъществява режима на лични контакти с детето Надежда и не го взема при себе си ,което накърнява добрата връзка между децата Засвидетелстван е случай, след коледни тържества които децата прекарали заедно, при връщане на Б. в дома на баща й, последният имал поведение което разстроило по-малкото дете. При изслушване пред съда Б. К. заявил,че му е трудно да ангажира вниманието си към двете деца. От приетите протоколи,съставени от ЧСИ, жалби на двамата родители до ДСП- Русе, Отдел Закрила на детето, обажданията на майката на телефон 112, когато се намира пред къщата на ответника и не може да осъществи контакт с него, за да вземе Б., е направен извод, че и двамата родители твърде много и често ангажират институциите, вместо да потърсят контакт един с друг, като по този начин целят да уязвят другия,същата линия на поведение са следвали и в хода на процеса.Свидетел на скандалите им е ставала и Б., нейното поведение и нейните предпочитания са оценени като повлияни от влошените отношения между родителите,в която насока е и заключението по приетата съдебно-психологическа експертиза. Бащата е натоварил Б. да взема решения относно режима на лични отношения, а майката не смее да се противопостави на желанията й.Това положение е вредно за нея,защото не е нейна отговорността за вземането на решения от подобно естество.Детето е въвлечено в ситуация на изостряща се конфронтация и комуникацията между разделените родители преминава основно през нея, детето се оказва регулатор и балансьор в „невъзможните“ отношенията между родителите си. Наблюдаваното поведение по време на интервютата и с двамата родители потвърждава заключението на експерта за естеството на взаимоотношенията им ,довел до отчетения в решенията на съда, че деца имат нарушена връзка. Б. енизодично не искала да идва и да остава при майка си с преспиване, въпреки че когато е с брат си и сестра си, е щастлива да бъдат заедно,но ставала „олелия” и това я карало да иска да се прибере в дома на баща си.,където била по- спокойна Отчетено е, че бащата преднамерено създава ситуации с цел да злепостави другия родител, да внуши незаинтересованост, каквато се домогва да докаже и на съда, и на детето.Изтъкнат е случай ,в който детето е очаквало майка му да го вземе предхождащата съдебното заседание по делото от 10.05.2022 год. събота 07.05.2022 год.,когато тя е първата събота от месеца и не е в режима на лични контакти.Тази представа е създадена от бащата с цел са разочарова и отчужди Б., детето е манипулирано и твърде незряло да прецени при кого от двамата родители да живее. Съдът е достигнал до извод, че уговореното от родителите разделяне на децата при прекратяване на брака очевидно се отразява зле на отношенията им. Децата не контактуват редовно по вина на ответника, който не взема Надежда в определените за това дни и по никакъв начин не насърчава Б. да поддържа редовни контакти с майка си, сестра си и брат си, който извод намира опора и в приетата съдебно-психологическа експертиза. Родителският капацитет на бащата покрива в достатъчна степен първите пет пункта от скалата за оценка на родителски капацитет. По последния пункт „стабилност" в семейството на бащата на практика са представени само позиция на „баща" и позиция на „дете" и отсъстват тези на майката („майчината функция") и на сиблингите (системата от братя и сестри). Дефицит от същото естество ,но в по- малка степен, има при родителския капацитет на майката, т.к в семейството на майката присъства и функционира детска сиблингова субсистема ,а към момента в нея присъства и Б. и което присъствие ,според психолога, би имало положително въздействие в контекст за решаване на възникващи проблемни ситуации,т.е. възникнало и натрупано напрежение може да бъде преразпределено между по- голям брой семейни членове и така да разтовари носителя на симптома.Заключенията на психолога се споделени от съда в още една насока - след развод едно дете преживява раздяла не само със своите родителите, а то преживява раздяла и с братята и сестрите,с които живее. Според съда, тази двойна раздяла се е отразила изключително неблагоприятно на Б. и в никакъв случай не е в неин интерес създаденото от родителите положение да продължи да съществува. Този е водещият мотив съдилищата да приемат, че е настъпило съществено изменение в обстоятелствата, при които е постановено съдебното решение от 23.06.2020 год. по гр.д. № 2079/2020 год. по описа на Русенски РС и родителските права следва да се възложат на майката, която да отглежда и двете деца. По жалба на бащата Б. К. с решение №425 от 14.12.2022г по в. гр.д №636/2022г ОС Русе съд е прогласил постановеното от Русенски РС решение за нищожно по несъстоятелни причини,с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С решение №265 от 26.04.2024г по гр.д №2296/2023г на Четвърто г.о, това въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, постановил обжалваното понастоящем решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за изяснена и правилно отразена възприетата от първоинстанционния съд фактическата обстановка. Съобразено е ,че детето Б. е била изслушана при предходното разглеждане на делото от въззивен съд на 24.09.2024г.като в това производство е бил приет и актуален социален доклад. Детето желае да се вижда и общува с майка си и сестра си, и да продължи да живее при баща си,чувства се спокойна и на двете места.И двамата родители имат подходящи условия за отглеждане на дете и материалната обезпеченост,която им позволява трайно да ги осигурят.Отчетено е, че за дългия период от постановяване на първоинстанционното решение, са настъпили незначителни промени във фактите. Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд ,че атмосферата при майката е по-благоприятна за Б.. Позовал се е на критериите,дадени в ППВС №1/12.11.1974г. Изтъкнато е, че при желанието на двамата родители и предвид обстоятелството,че Б. е привързана и към двамата си родители /родителско отчуждение не е констатирано/, майката е по-пригодна да отглежда и възпитава момиче на нейната възраст. Водещо остава и съображението, че отделното живеене на децата е допустимо само когато важни причини налагат това, като в случая не се установяват причини, които налагат двете деца да бъдат разделени.Майката упражнява родителските права спрямо другото дете, това не се оспорва.В полза на бащата е предпочитанието на детето,но този критерии е условен. Налице са основания за предпочитане на майката при възлагане упражняването на родителските права по три много важни критерия –пол и възраст на детето и сестра, която се отглежда от майката. Фактическото положение не е съществен критерии според цитираното постановление и в конкретната ситуация въззивният съд е намерил ,че запазването му не е в най-висш интерес на детето.В тази връзка,привременните мерки по определението на районния съд от 10.05.2022г са били изменени с определение на въззивния съд от 25.02.2025г,в съответствие с решението на съда - родителските права да се упражняват от майката и местоживеенето да е при нея ,с определен режим за личен контакт с бащата и дължимата издръжка. Последвало е завеждане на иск от бащата по чл.3,т.5,чл.4 от ЗЗДН, основан на негови твърдения,че действия на майката предприети въз основа на решенията на съда и привременните мерки за предаване на детето представлявали акт на насилие и застрашавали психиката на Б.. В производството по дело №2585/2025г по описа на РС Русе ,заведено по реда на чл. 12 и сл.ЗЗДН и при издадената първоначално заповед за незабавна защита с мярка спрямо майката да не приближава детето, наложило се е изменение на привременните мерки на основание чл.15,ал.9 ЗЗДН за срока на действие на мерките по този закон - определение на въззивния състав от 01.07.2025г. В хода на касационното обжалване на въззивното решение, с писмо изх№9303/16.09.2025г настоящият състав на ВКС служебно е изискал данни за образуваното производство От Русенски РС служебно е изпратен препис от решение №1209/28.07.2025г по гр.д №2585/2025г, понастоящем влязло в сила. Съдът е установил ,че твърденията за упражнено домашно насилие от майката спрямо детето са несъстоятелни и е отхвърлил искането за налагане мерки за закрила.Следва да се отбележи,че в това производство Б. е разпитана - в присъствие на социален работник, разплакала се е и е била разстроена.Решението на РС Русе е потвърдено с решение от 25.08.2025г по в.гр.д №604/2025г на ОС Русе. В касационната жалба се сочи неправилност на въззивното решение поради неотчитане интереса на детето, според касатора поради отдаване предпочитания на другия родител,без при отглеждащия родител да има негативна промяна. В изложение се изтъква основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК заради противоречие с решение №224/2018г по гр.д №1434/2018г и решение № 257/2015Г по гр.д №711/2015г на Четвърто г.о на ВКС ,заедно с основанието по чл. 280,ал.1,т.3ГПК,по което основание съображения не са изложени. Поставени са свързано процесуалноправни въпроси,изразяващи тезата на нарушено служебно начало при отказа на въззивния съд да уважи доказателствени искани на бащата при предходното въззивно обжалване, за назначаване на повторна съдебно-психологическа експертиза. Въпросите са формулирани в следния ред:
Задължен ли е въззивният съд служебно, или по искане на страна да назначи съдебно- психологическа експертиза, след като са изминали три години от приетата на първа инстанция такава и са настъпили изменения в обкръжението на родителя;
Задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителските права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно. Първоинстанционният съд е приел ,че приносът на по-големия брат на децата в семейната среда при майката ще има положителен ефект,но към момента на постановяване на въззивното решение не е изяснено дали същият още съжителства с майката и по- малката сестра. Ответницата по жалбата М. А. Сарамова е заявила отговор чрез пълномощник адв. Н. Б., с която оспорва основанията за допускане до обжалване,тъй като всички необходими обстоятелства за установени и най-главното от тях е ,че децата не контактуват редовно по вина на баща им. Ситуацията не е в интерес на нито едно от децата,основният мотив на съда е правилен и законосъобразен.Претендира да се определят разноски, възнаграждение за адвокат по чл.38 ЗАдв. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК заедно с основанието по чл. 280 ал.1,т.3 ГПК по формулираните процесуалноправни въпроси за необходимостта да се събират служебно, или по искане на страната доказателства в насоките, постулирани във въпросите на касатора. В приложената практика на ВКС е даден поддържания от защитата отговор за необходимостта от служебна активност на съда, но той е обусловен от неизясняването на съответния въпрос ,от непълнота на социалния доклад относно релевантни за преценката на съда обстоятелства, включително и за необходимост от психологическа експертиза поради наличие на родителско отчуждение,с оглед мерки за неговото преодоляване Обстоятелства, сочещи необходимост от повторна съдебно-психологическа експертиза не са изтъквани от страните или констатирани от съда във въззивното производство, приключило с постановяване на обжалваното решение. Според разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС,когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.В случай,че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция. В случая обстоятелствата не са съществено променени относно релевантните факти в хода на делото до приключването на спора пред въззивна инстнция. Що се отнася до несъбиране на допълнителни данни за „разширеното семейство” при майката, тя отглежда другото дете и това е безспорно,налице е и актуален социален доклад .Искането на бащата като въззивен жалбоподател по гр.д № 372/2024г на ОС Русе за повторна съдебно- психологическа експертиза не е било уважено,но служебната активност на съда е намерила израз при възлагането на нов социален докрад на ДСП-Русе,който да отразява актуалните условия, отношенията между децата и родителския капацитет. Предприето е изслушване на родителите и детето и данните са взети предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното понастоящем решение, а също и заключенията на социалния работник по доклада от 20.09.2024г.След като данни за родителско отчуждение няма, не е в противоречие с установената практика на ВКС преценката, че не е необходимо да назначава повторна съдебно-психологическа експертиза ,за да се оценява едно предизвикано състояние при децата, вече компетентно оценено от специалист-психолог. В обобщение,не са налице обстоятелствата посочени като условие в установената съдебна практика за необходимостта от събиране на допълнителни и без ограничение във времето доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантни факти (реш.№ 202/2015г, ІІІ г.о, реш. №257/2015г, ІV г.о реш. №537/2012г ІV г.о и др.), обстоятелства относими към критериите за преценка в интерес на детето при възлагане родителските права на единия от родителите. По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права Върховния съд на РБ е постановил задължителна тълкувателна практика ,съобразена от въззивния съд в решаващата му преценка. С оглед интереса на детето, в случая водещи са критериите, изтъкнати и съобразени от въззивния съд. Допускане до обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не може да се аргументира и с твърдението за трайност на едно положение, произвеждащо конфликти и негативни за възпитанието на дете разултати - обстоятелство вече оценено еднозначно от съдилищата в решаваща за изхода на делото насока. Поради това и поставени от касатора въпроси следвало ли е да се назначава отново вещо лице психолог, служебно да се изяснява къде понастоящем живее вече порасналият брат на децата,на каква възраст са бабата и дядото по майчина линия ,колко отдалечено е мястото, на което живеят и дали изобщо са в състояние да помагат при отглеждането на децата, в случая не е обуславящ за крайните изводи на съда по обжалваното решение.Най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 /2013 г./ към Конвенцията за правата на детето:възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение. Разноските на ответницата по касационната жалба в случая следва да се възложат на жалбоподателя и тъй като съгласно представения договор нейната защита е поета безплатно от адв. Н. Б. от АК-Русе,на последния следва да се определии присъди възнаграждение. Размерът на адвокатското възнаграждение настоящият състав на ВКС определя на 500 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.