Определение № 299 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2449/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Бортал Пропъртис“ ООД, чрез процесуалния представител адвокат Д. К. от ВАК, срещу определение № 8262 от 25.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3411/2025г. на Софийски градски съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждане № 188447 от 20.12.2024 г. по гр. д. № 10037/2022 г. на Софийския районен съд, с което е върната въззивна жалба вх. №8172/ 10.01.2024 г. на частния жалбоподател срещу постановеното по делото решение № 20026 от 05.12.2023 г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано и иска то да бъде отменено. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по частната касационна жалба – Б. Д. П. и М. Д. Ц., чрез процесуалния представител адвокат В. Т. от САК, с който изразяват становище, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради липсата на предвидените в чл. 280, ал. 1 основания за това, както и поради неоснователност на частната касационна жалба. Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с разпореждане от 23.10.2024 г., първоинстанционният съд, в изпълнение на указания, дадени с определение от 10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 11107/2024 г. на Софийски градски съд, е оставил без движение подадената от жалбоподателя въззивна жалба, и му е дал възможност да отстрани констатирана нередовност на жалбата, а именно за довнасяне на държавна такса в размер 7047.37 лв. Посочено е, че разпореждането е връчено на дружеството жалбоподател на 22.11.2024 г. като в срока за изпълнение на указанията е постъпила молба по реда на чл. 63 ГПК, с искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията с един месец, поради необходимост сумата да бъде събрана, тъй като дружеството било в затруднено финансово състояние. Констатирано е, че с определение от 04.12.2024 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията с една седмица, считано от изтичане на първоначално определения срок. Установено е, че до изтичане на срока за изпълнение на указанията, както и до постановяване на разпореждането, същите не са били изпълнени, поради което първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба. От правна страна въззивният съд е приел, че съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Посочено е, че причините, с които жалбоподателят обосновава искането за продължаване на срока с един месец, съответно недостатъчния срок от една седмица, който районният съд е определил за заплащане на държавната такса, са били финансови затруднения и размера на таксата, без да са изложени от молителя конкретни твърдения за финансовото състояние на дружеството, както и очаквания за промяна в същото, която ще доведе до възможността за заплащане на таксата, от които да се извърши преценка за необходимостта срокът да бъде продължен именно с един месец. Взето е предвид, че първоначално първоинстанционният съд е определил държавна такса по подадената въззивна жалба в размер 7261.80 лв. и е уважил молба на жалбоподателя за продължаване на срока за заплащане на таксата като го е продължил с един месец с определение от 25.04.2024 г. В този срок указанията не са изпълнени и с разпореждане от 25.04.2024 г. въззивната жалба е върната. Разпореждането е отменено с определение от 10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 11107/24 г. на СГС, поради неправилно определен размер на държавната такса и са дадени указанията за довнасяне на държавата такса в по - нисък размер 7047.37 лв., при съобразяване на извършено частично плащане на сума в размер 302,57 лв. Изложени са мотиви, че последващите указания от първоинстанционния съд, в изпълнение на указанията на СГС, са за заплащане на такса в по - нисък, а не в по - висок от първоначално определения размер, поради което срокът от една допълнителна седмица, с оглед и предоставените предходни възможности, е достатъчен за изпълнението им. Формиран е решаващ извод, че законосъобразно е приложена процесуалната санкция на чл.262, ал.2, т.2 ГПК при неизпълнението на указанията в продължения срок. В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателя е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на него са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК основания за допускане на касационното обжалване, а именно: „при наличие на основание, съобразно задължителната съдебна практика на ВКС, следвало ли е Софийски градски съд да вземе предвид изложените от нас в жалбата обстоятелства, че след получаване на разпореждането на Софийски районен съд, с което са дадени указания в седмичен срок от получаването му да се внесе по сметка на съда държавна такса.“ Жалбоподателят не сочи задължителна или казуална практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която обжалваното въззивно определение да противоречи. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната частна жалба до разглеждане в случая не са налице. В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, доколкото в приложеното към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК от значение за изхода на делото и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет, а формулираният такъв е неясен. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от оплакванията му в касационната частна жалба, а разполага с възможността единствено въз основа обстоятелствената част на изложението да конкретизира, уточни и квалифицира посочения от касатора въпрос /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Отделно от посоченото, жалбоподателят не е обосновал и поддържаното допълнително основание за допускане на касационното обжалване като не е посочил съдебна практика, на която обжалваният съдебен акт да противоречи. Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 63, ал. 1 ГПК законен срок може да бъде продължен по искане на страната, ако са налице уважителни причини и искането е направено преди изтичане на срока. Преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва съобразно твърденията на молителя. Молби на „Бортал Пропъртис“ ООД по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовност на подадена въззивна жалба, изразяваща се в заплащане на държавна такса, неколкократно са уважавани по делото като срокът е продължаван първоначално с един месец, а впоследствие с една седмица, въпреки че не са приложени доказателства, от които да се установи наличието на уважителни причини, които да налагат продължаване на срока. Константна е съдебната практика, че липсата на средства за заплащане на държавната такса не е уважителна причина по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК и не може да обоснове уважаването на искане за продължаване на срока - в този смисъл определение № 244 от 4.05.2011 г. по ч. гр. д. № 240/2011 г. на ВКС, III г. о., определение № 276 от 11.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., III г. о., и др. С оглед изложеното изводът на първоинстанционният съд, че въззивната жалба е останала нередовна, поради неизпълнение в срок на дадените указания по отстраняване на нередовностите, е обоснован и законосъобразно е разпоредено връщането й. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса по приложението на чл. 63 ГПК съответства на практика на ВКС, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответниците по жалбата направените от последните разноски в настоящото производство, а именно сумата от 306.78 евро, с левова равностойност от 600 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение