Определение № 2869 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 581/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Касаторът К. Г. иска допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 180/22г. на Пловдивски апелативен съд на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за установяване, че не се дължат суми по изпълнително дело, поради изтекла давност. Искът е бил предявен от К. П. Г. срещу „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД за установяване, че не дължи 41198, 62лв. по изп.д. 5553/15г. на ЧСИ Н. М., продължено по изп.д. 2438/19г. на ЧСИ К. П.. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че изпълнителното дело срещу ищеца е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по чл. 417 ГПК, по влязла в сила заповед за изпълнение на 26.06.15г., на основание падежирал запис на заповед. На 29.05.15г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и върху изпълнителния лист е отбелязано, че всеки месец са постъпвали суми от запора до предявяването на исковата молба. На 10.09.2019г. е била изпратена призовка за насрочен опис на движими вещи. На 09.12.2019г. е бил поискан опис на възбранения недвижим имот. С молба от 19.02.20г. длъжникът бил признал цялото вземане. На 23.07.20г. е бил насрочен опис и оценка на недвижимия имот, а на 07.12.20г. била насрочена публична продан. С молба от 25.01.21г. длъжникът отново бил признал задължението си. На 09.02.21г. взискателят бил поискал налагането на запор върху 4бр. МПС. Въззивният съд е приел от правна страна, че 5- годишна е давността за съдебно признато вземане въз основа на заповед по чл. 417 ГПК. Всяко действие по реализиране на запора върху трудовото възнаграждение прекъсва давността. Давността е била прекъсната и с насрочването на опис на движими вещи, описа на недвижимия имот, признанието на дълга. В изложението към касационната жалба се поставят следните въпроси във връзка с чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК- Каква е погасителната давност за вземане, произтичащо от запис на заповед, признато с влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК? Частичните плащания, постъпващи от запор на трудово възнаграждение, имат ли за последица прекъсване на давността? Има ли значение за изпълнението, образувано въз основа на изпълнителен лист по запис на заповед, нищожната каузална сделка? Длъжен ли е бил заповедния съд да прогласи нищожността на издадената запис на заповед? За да се допусне касационно обжалване е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по посочен от касатора въпрос в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал.1, т.1 ГПК) или разрешаването на въпроса да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитието на правото (чл.280, ал.1, т.3 ГПК). В случая по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС и липсват предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Относно първия въпрос: Съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД когато вземането е установено със съдебно решение, погасителната давност за вземането е 5 години. Влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение е приравнена по правни последици на съдебно решение за установяване на вземане, с оглед на СПН, поради което и в този случай давността е същата- 5 години (решение №118/22г. на ІІІ ГО). Относно втория въпрос: Съгласно чл. 116, б.“в“ от ЗЗД и т.10 от т.р.№2/15г. на ОСГТК предприемането на всяко изпълнително действие прекъсва давността, включително постъпването на плащания от трети задължени лица. Принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение и плащането на суми от работодателя по сметка на ЧСИ са действия, които се включват в понятието „всяко изпълнително действие“. Относно третия и четвъртия въпроси: Трайна е практиката на ВКС, че в производството по чл. 439 ГПК ищецът може да се позовава само на новонастъпили факти. Възраженията за нищожна каузална сделка и за нищожна запис на заповед са преклудирани с оглед забраната за пререшаване на безспорно установеното вземане с влязлата в сила заповед за изпълнение (чл.299 ГПК). Тези възражения са извън предмета на производството по чл. 439 ГПК, а твърдените факти са извън предмета на доказване. Посочените в изложението решения на ВКС са неотносими, доколкото едното касае тълкуване на чл.242, вр.чл.237,б.“е“ ГПК (отм.), които норми са коренно различни от нормите на заповедното производство. Второто решение касае въпроса за това дали частичните плащания имат характер на признание на целия дълг. Въззивният съд е дал отговор на съвсем различен въпрос- за това дали изпълнителните действия прекъсват давността, а не дали частичните плащания са признание на дълга. Останалите приложени съдебни решения към изложението не са на ВКС и не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В заключение- липсват предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване, защото решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС и няма как да е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон (това основание е посоченото в касационната жалба), и липсват причини за изменението на съдебната практика- съгласно т.р.1/10г. такива основания биха били изменението на законодателството или на обществените условия. С оглед изхода на спора в полза на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД следва да се присъдят направените разноски за подаване отговор на касационна жалба в размер на 3859лв. съгласно представения Списък на разноски и разписка. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО