Определение № 60513 от 26.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2417/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. М. Д., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 100214 от 04.08.2020 г. по в.т.д. № 126/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която е потвърдено решение № 112 от 12.12.2019 г. по т.д. № 36/2019 г. на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на предявения срещу ЗД”Бул инс” АД частичен иск за сумата от 50 000 лв., съставляваща обезщетение да претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат й А. В., починал на 13.04.2014 г. при ПТП в района на КК”Боаза” и [населено място] извор, ведно със законната лихва от деликта. Отхвърлителното въззивно решение по отношение на останалите ищци: Р. А. С., М. А. С. и Д. А. В., лично и със съгласието на своя баща А. В., е влязло в сила като необжалвано. В касационната жалба се поддържат оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Оспорва се правилността на извода на въззивния съд, че между ищцата Р. Д. и нейния загинал брат не са съществували изключителни отношения на близост, с твърдения за несъответствието му със събраните по делото доказателства. В жалбата се сочи, че апелативният съд е постановил решението си и в отклонение от ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като не е изследвал конкретно отношенията на всеки от ищците със загиналия, а е формирал общ извод за недоказаност на особени отношения на близост със загиналия. По изложени в жалбата фактически и правни доводи, се моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се присъди претендираното обезщетение, ведно със законната лихва от увреждането, както и разноски по делото. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Следва ли, когато определя кръга на материално легитимираните лица, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на свой близък, във връзка с приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът да решава въпроса за наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение, конкретно, за всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото”. Допълнителният селективен критерий е обоснован с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Ответното застрахователно дружество ЗД”Бул инс” АД не е депозирало писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – Велико Търново, след цялостна самостоятелна преценка на релевантните факти и събраните доказателства по спора, е извел извод, че не е доказана толкова трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата Д. и загиналия при произшествието неин едноутробен брат А. В., която да доведе до болки и страдания, надвишаващи обичайните. Този извод е основан на установените от разпитаните свидетели обстоятелства, а именно, че: ищцата и брат й са израсли в дома на своята майка допреди около 12 години преди произшествието, когато ищцата се е установила да работи в Белгия, където е и понастоящем със семейството си; към момента на напускането й на дома А. В. е бил 9-годишен, като ищцата не е присъствала пряко на израстването му, а епизодичните контакти по време на пребиваванията й в България не биха могли да изградят пълноценни отношения на доверие и духовна близост; оказаната от ищцата помощ на брат й по време на неговото едногодишно пребиваване в Белгия, е счетена за неин морален дълг по см. на СК, която е в рамките на обичайната помощ, следваща се на член от семейството. Въззивният съд е приел също, че по делото не са установени търпени от ищцата продължителни във времето, и засилени негативни субективни изживявания, болки и страдания от смъртта на нейния брат извън обичайната тъга, като ищцата е възстановила живота си в Белгия и епизодичните си посещения в България и няма данни внезапната загуба на брат й да се е отразила на ежедневното й битие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният от касационната жалбоподателка въпрос, касаещ материалната й легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на нейния брат, и конкретните обстоятелства, които подлежат на доказване в процеса и даващи основание на съда, след конкретна преценка на фактите и доказателствата, да присъди такова обезщетение на лице, непопадащо сред лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., не може да се прецени като правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос е фактически, доколкото отговорът му е предпоставен от конкретни гласни доказателства, относими към това, каква е била връзката между починалия и претендиращия обезщетението, и дали тази връзка надхвърля обичайните отношения на близост, нормално присъщи за връзката между сестра и брат, както и доколко е доказано в процеса настъпването на изключително интензивни и продължителни болки и страдания. Що се отнася до задължението на съда да прецени, във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото, доколко е налице особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, то в тази му част въпросът не би могъл да се прецени като разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В посочената част въпросът е обоснован с доводи, че въззивният съд се е произнесъл общо за всички ищци, като е приел за недоказано, че между тях и починалия им брат е съществувала дълбока емоционална връзка, водеща до болки и страдания, надхвърлящи обичайните. Тези доводи изобщо не съответстват на мотивите /стр.9/ към решението, а са изведени единствено въз основа на изразеното от въззивния съд становище за правилност на първоинстанционното отхвърлително решение /стр.10/. Както е видно от мотивите към въззивното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Велико Търново изключително подробно е преценил всички събрани доказателства, като е направил самостоятелни изводи доколко е доказана материалната легитимация на всеки един от ищците, поотделно: ищцата Р. Д. /сега касатор/, така и на ищците по присъединеното от Окръжен съд –Ловеч т.д. № 37/ 2019 г., по отношение на които отхвърлителното въззивно решение е влязло в сила. С оглед изложеното, не се установяват поддържаните предпоставки за допускане на касационна проверка на обжалваното въззивно решение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение