Определение № 60523 от 21.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. П. П., чрез адв. А. Л., срещу въззивно решение №12168/22.10.2020 г., постановено по възз.гр.д.№ 362/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след отмяна в обжалваната му част на решение от 05.01.2018 г. по гр.д. № 6248/2016 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен иска на касатора, на основание чл.49 ЗЗД, ответникът „Нирвана 8“ ЕООД да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лв., ведно със законната лихва считано от 19.05.2016 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В представеното от касатора изложение искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3-то ГПК и по следните въпроси: 1) кое лице е възложител на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД – това, което ползва крайните резултати от труда или лицето, което е наето за извършване на определена работа в обект, стопанисван от възложителя и което на свой ред е пренаело физически лица за изпълнение на работата; 2) кое лице отговаря по чл.49 ЗЗД, ако на трети лица са причинени вреди при и по повод възложена работа по договор за изработка – възложителя, изпълнителя, прекия извършител, или и тримата заедно; 3) каква е отговорността на всеки от тях – солидарна или разделна; 4) може ли ищецът да избере срещу кого да насочи иска си; 5) възлагането на работата по охрана на стопански обект, освобождава ли възложителя от отговорност по чл.49 ЗЗД за действия на лица от охранителната фирма, извършени при и повод работата им в охранявания обект, от които са увредени трети лица. Твърди се, че по тези въпроси приетото от въззивния съд противоречи на сочената в изложението на касатора съдебна практика (Тълкувателно решение № 59 от 03.06.1974 г. на ОСГК; решение № 465/28.12.2012 г. по гр.д. №1157/ 2011 г., ІV г.о., решение №142/05.06.2013 г. по гр.д. №419/2012 г., ІV г.о. и др.), както и че въззивното решение е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата „Нирвана 8“ ЕООД, представлявано от адв.Ц. М., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: По делото е установено, че на 12.04.2016 г. жалбоподателят и негови приятели посетили нощен клуб в [населено място], стопанисван от ответното дружество. На тръгване, възникнало неразбирателство със сервитьор за сметката им, което станало причина за намесата на охранител от заведението. Той хванал ищеца, извил ръцете му зад гърба и го повел към изхода. Преди вратата охранителят неочаквано нанесъл силен удар в тила на П., при което последният загубил равновесие по стълбите, паднал и получил увреждане – фрактура в областта на проксималния край на пета метатарзална кост на десния крак. По делото не е било спорно, че прекият причинител на увреждането е служител във фирмата, на която ответното дружество е възложило охраната на нощното заведение, включително - пропускателния режим на граждани и вътрешния ред в обекта. За да счете, че ответникът не е легитимиран да отговоря по деликтния иск, въззивният съд е посочил, че от представения при повторното разглеждане на делото (след връщането му от касационната инстанция с указания за събиране на допълнителни доказателства) договор за охранителна дейност № 126/14.09.2015 г. е видно, че „Нирвана 8“ ЕООД е възложило нощната охрана на обекта на третото лице - „ВТА” ООД. Изпълнителят следвало да осъществява от дейността със свои служители и организация и съгласно утвърден план за охрана. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че за противоправните действия на охранителя, от които е увреден ищецът, отговорност по реда на чл.49 ЗЗД носи само дружеството – изпълнител на работата, чийто служител е прекият причинител на вредите. Прието е, че ответникът - възложител на работата по договора за охранителна дейност, не е материално легитимиран да отговаря по иска по чл. 49 ЗЗД, тъй като охранителят не е негов служител, респ. организацията на охраната в обекта се осъществява и контролира само от изпълнителя. В заключение е направен извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество и претенцията за неимуществени вреди е отхвърлена. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че вторият и петият въпроси в изложението са правно значими и обуславят селектирането на жалбата. Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за евентуално противоречие с цитираните от касатора решения на състави на ВКС. Останалите въпроси нямат претендираното от касатора значение за производството по чл.288 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение