Определение № 405 от 26.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение № 2438/6.11.19 г, постановено по гр.дело № 5695/2018 г на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 5449/14.8.2018 г по гр.дело № 2368/17 г на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение 1-16 състав. като Прокуратурата на РБ е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да заплати на Н. И. Г. сумата 15 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г до окончателното плащане. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, респ.отмяната му и постановяване на друго, с което присъденото обезщетение бъде намалено по размер. Ответникът по касационната жалба Н. И. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение САС е приел, че с постановление от 15.6.11 г на ищеца е повдигнато обвинение по чл.255 и чл.256 НК за участие в организирана престъпна група.На 17.6.11 г му е наложена му е мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена на 23.6.11 г с „парична гаранция“.Наказателното производство е прекратено с влязло в сила на 23.10.2014 г определение, поради липса на извършено престъпление.Разпитания по делото свидетел и колега на ищеца- адв.П. И. разбрал от медиите за образуваното наказателно производство.Установява, че Г. започнал да приема успокоителни, станал плах, свит, и излъчвал смущение.Нямал желание да общува, имал отлив на клиенти.За да му помогне финансово, свидетелят изпращал клиенти и му заел парична сума за заплащане на гаранцията.Въпреки прекратяване на наказателното производство ищецът останал трайно променен и не възвърнал характерното присъствие, което имал преди повдигане на обвинението.Въззивният съд е приел, че при анализа на установените вреди следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът упражнява адвокатска професия, за която голямо значение има репутацията на адвоката, поради което обвинението има по-широк отзвук.Задържането му е извършено на публично място, наложената мярка за неотклонение го е лишила от свобода, широката медийна разгласа го е поставила под морален укор.Най-силно отражение наказателното производство е дало върху професионалните изяви на ищеца, поради което обезщетение от 15 000 лв, представлява справедлив еквивалент на претърпените неимуществени вреди. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК касаторът е посочил касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Формулирани са следните въпросите относно съответствието по размер на присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди с посочените в т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г критерии и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливостта.Представени са следните съдебни решения № 189/17.6.2016 г, по гр.дело № 1334/2016 г на ГК, Четвърто гражданско отделение и решение № 31/28.3.2017 г по гр.дело № 3333/16 г на Трето ГО на ВКС. Настоящият касационен състав намира, че е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката "задържане под стража", данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.С въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени обстоятелства с правно значение за определяне на размера на обезщетението - продължителността на наказателното преследване, както и продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ .В този смисъл е налице противоречие с ППВС № 4/1968г., поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение