Определение № 193 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, подадена чрез адв. Н. Б., против въззивно решение № 509/09.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3598/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260951/29.10.2020 г. по гр. д. № 3228/2020 г. на Районен съд - Варна, с което се приема за установено в отношенията между страните, че Х. Р. Р. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 6875,92 лв., представляваща служебно начислена цена за електроенергия за периода от 10.05.2016 г. до 03.12.2019 г. за обект на ищцата, находящ се в [населено място] [улица] кл. № *** и аб. № ***, за която сума е издадена фактура № ***/17.02.2020 г. и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване жалбоподателят поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата по тях?”; 2. „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?”; 3. „Има ли право доставчикът на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 3E при сега действащите ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30 април 2019 г.), при условие че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия на доставчика, в които не е предвиден изричен ред за уведомяване при извършване на корекция по смисъла на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 3E?” и 4. „Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия по ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35 от 30.4.2019 г., в случай, че корекцията обхваща и период от време, предхождащ влизането им в сила?”. Касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., а също и практиката на ВКС, обективирана в решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161/4.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т. о., вторият с решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г. о., решение № 348/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ВКС, II г. о., а третият с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/ 2018 г. на ВКС, III г. о., определение № 120/25.02.2019 г. по т. д. № 2499/2018 г. на ВКС, II т. о. и решение № 369/22.10.2019 г. по в. гр. д. № 398/2019 г. на ОС - Перник. Поддържа, че четвъртият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касационната жалба Х. Р. Р., подаден чрез адв. Д. Д., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество жалбата е неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по предявен от Х. Р. Р. против „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 6875,92 лв., представляваща служебно начислена цена за електроенергия за периода от 10.05.2016 г. до 03.12.2019 г. за обект на ищцата, находящ се в [населено място] [улица] кл. № *** и аб. № ***, за която сума е издадена фактура № ***/17.02.2020 г. За да постанови решението си въззивният съд е установил, че съгласно представения КП № 1200711/09.05.2016 г. процесното СТИ с фабр. № 1114021666176284 е било монтирано в обекта на потребление с нулеви показания на всички регистри. Съгласно КП № 1105999/03.12.2019 г. на посочената дата на адреса е била извършена проверка на СТИ от служителите на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието на ищцата. В същия е посочено, че СТИ е демонтирано, пломбирано и изпратено за проверка от БИМ при показания за тарифи /регистъри/ 1.8.1 и 1.8.2, касаещи редовния отчет, а също и по тарифа 1.8.3 – 038501 кВтч, и 1.8.0 – 050377 кВтч, като последната дава общия сбор по трите тарифи. Установено е от КП № 155/06.02.2020/06.02.2020 г., изготвен от БИМ, ГД „МИУ“, РО - Русе, че при софтуерно четене била констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ, както и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 038501,410 кВтч, която не била визуализирана на дисплея. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики. На 13.02.2020 г. „Електроразпределение Север“ АД е издал становище за начисление на ел. енергия в размер на 38 501 кВтч за периода 10.05.2016 г. – 03.12.2019 г. на осн. чл. 55 ПИКЕЕ. Съставена е и фактура № ***/17.02.2020 г. за сумата от 6875,92 лв., след което описаните документи били изпратени на ищцата, като разписката е била получена от друго лице на адреса на дата 18.12.2020 г. От заключението на вещото лице инженер по допуснатата СЕлТЕ се установява,че СТИ-електромера е бил метрологично годен и към датата на проверката бил регистрирал и отчитал потребената ел. енергия през процесния период. Към датата на монтажа електромерът е бил монтиран с нулеви показания по всички тарифи. Процесното количество ел. енергия е преминало през електромера и било натрупано в невизуализирания регистър. Наличието на данни в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред. Количеството ел. енергия от 38501 кВтч не било отчетено при редовен месечен отчет, тъй като не е било визуализирано на дисплея и не е фактурирано. Същото не било изчислено по методика за корекция на сметка, а било остойностено за период от 1302 дни. Не било документирано наличието на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не била променена. Математически точно е изчислена стойността на електроенергията за доплащане съобразно решенията на утвърдените от ДКЕВР цени, действащи в рамките на процесния период. Свидетелка Т. О. свидетелства, че е съставила процесния КП, като се е подписала пред самия титуляр на партидата – възрастна жена. Свидетелката демонтирала електромера и го поставила в безшевна торба с пломба пред ищцата, която присъствала и по време на демонтажа на СТИ. Въззивният съд е приел, че по силата на ОУ за доставка и пренос на ел. енергия между ищеца и „Електроразпределение Север” АД е възникнало облигационно правоотношение за пренос на ел. енергия през енергоразпределителна мрежа – собственост на ответника. За обекта има открита партида с посочени абонатен и клиентски номера към „Енерго - Про Продажби“ АД, като така е възникнало облигационно правоотношение за доставката и продажба на ел. енергия с това дружество. „Електроразпределение Север” АД не е лицензирано да продава ел. енергия на крайни битови/небитови клиенти, с какъвто лиценз за посочения адрес разполага само „Енерго - Про Продажби“ АД. В случая приложими са ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019 г., в сила от 02.05.2019 г. Спазени са изискванията на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ за подписване на протокола – същият е бил подписан от самата ищца, от което следва, че процедурата е била спазена. От съдържанието на КП обаче е видно, че в него са вписани само констатации за показанията по различните тарифи, без да са отразени констатации за нарушения, даващи основание за демонтирането и подмяната на СТИ, посочени в хипотезата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ. В хипотезата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, е предвидено, че когато се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на СТИ, съмнения за добавяне на чужд за СТИ елемент, тогава СТИ може да бъде демонтирано, поставено в безшевна торба с пломба с уникален номер и изпратено в БИМ за експертиза в срок до 14 дни от датата на проверката. Сам по себе си фактът на демонтаж на СТИ и изпращането на БИМ не налага извод за несъответствие при измерването. При това положение въз основа данните от КП не може да се направи извод към коя от хипотезите на чл. 49, ал. 5, чл. 49, ал. 8 или чл. 55 ПИКЕЕ би могло да бъде подведено несъответствието. Установеното впоследствие и доста по-късно от БИМ софтуерно претарифиране не може да замести основанието, щом като липсва отбелязване за установени отклонения. Ето защо, сумата не се дължи. В допълнение съдът е изложил, че самият ответник се позовава на основанието за едностранната корекцията – чл. 55 ПИКЕЕ. В настоящия случай корекцията на сметката е за период от три години. Съгласно КП, предходната проверка на СТИ е била извършена през 2016 г., когато е бил монтиран СТИ и са били отразени записвания за нулеви показания само по първите две тарифи 1 и 2, като липсвали такива за тарифа 3 и сумарния регистър. Освен това що се отнася до заявените в евентуалност възражения на дружеството ответник, ако се приеме, че чл. 55 ПИКЕЕ е неприложима към конкретната хипотеза, то искът се явявял недоказан по основание съгласно чл. 183 ЗЗД, съдът е приел, че нормата на чл. 55 ПИКЕЕ се явява специална и изключва приложението на общата разпоредба, тъй като визира имено хипотезата на софтурено вмешателство. Освен това, цената на тока е дължима в полза на друг правен субект - „Енерго - Про Продажби“ АД въз основа на съществуващо с това дружество облигационно правоотношение по договор при ОУД за продажба на ел. енергия. Изложил е още, че нормата на чл. 56 ПИКЕЕ, която предвижда че операторът на енергоразпределителната мрежа, който, след като извърши проверката, издава фактура за допълнителната реално консумирана, но неотчетена от визуалните регистри на СТИ ел. енергия, справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като съгласно ал. 2 ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1, като по-ниска по ранг и противоречаща на установеното със законовите разпоредби /чл. 83, т. 6 ЗЕ/ не следва да бъде прилагана. В Закон за енергетиката не е предвидена възможност операторът на енергоразпределителната мрежа да разполага с правомощия да събира дължимата от крайния клиент сума, получена в хипотезите на т. нар. „корекция на сметка“. Последната по своята същност се явява разновидност на начина на определяне продажната цена на ел. енергия, доставена от крайния снабдител на крайния клиент съобразно ОУ за доставка и продажба на ел. енергия, за което разполага със съответния лиценз, какъвто е предоставен на друг правен субект, различен от „Електроразпределение Север“АД, като последното е лицензирано да осигурява само пренос на ел. енергия, за което се дължи отделна такса, формирана по различен начин.Предвид изложеното съдът е приел,че за част от периода на извършената проверка – от 2016 г. до 2.05.2019 г./влизане в сила на новите ПИКЕЕ/ за дружеството липсва законово основание да има вземане към крайния потребител/клиент,произтичащо от корекция на сметка.За периода след 2.05.2019 г. до датата на проверката-3.12.2019 г. е приел,че претенцията не е установена по размер,тъй като не би могло да бъде установено през кой точно момент какво количество ел.енергия е преминало и същото не е отчетено,а задължението е неделимо и се отнася за целия период,а не са редовен месечен отчет. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с уточнения и обобщен въпрос – Кой има право да получи от крайния битов клиент,начислената електрическа енергия в резултат на извършената корекция – крайният доставчик или операторът на електроразпределителната мрежа. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.