Определение № 1508 от 25.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1796/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 706 от 13.06.2024г. по гр.д. № 1827/2023г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260332 от 21.02.2023г. по гр.д. № 7450/2020г. на Софийски градски съд, е постановено отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на Н. Б. П. срещу „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД за признаване за установено, че ищцата е собственик по силата на наследство и договор за продажба от своите родители Б. Г. Т. и Б. Х. Т., евентуално въз основа на придобивна давност, и за осъждане на ответника да предаде владението на самостоятелен обект с предназначение - жилище, апартамент, с идентификатор ***, с адрес: [населено място], район „С.“, [улица], ет. 1, находящ се на партерния етаж в сграда с идентификатор *** по КККР, както и за принадлежащите му 20/80 ид.ч. (равняващи се на 1/4 ид.ч.) от избено и перално помещение в сградата. С въззивното решение е постановено обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото по иска по чл. 108 ЗС между същите страни относно 20/80 (1/4) идеални части от дворното място, цялото от 329,40 кв.м., УПИ *, в кв. 13 по плана на [населено място], м.„*“, с адрес: [улица], с идентификатор *** по КККР. В тази част решението не се обжалва и е влязло в сила. Касационната жалба е подадена от ищцата Н. П. чрез адв. Е. К. (представител по Закона за правна помощ) и касае отхвърлените от съда искове. Поддържа се, че съдът е извършил неправилен анализ на доказателствата, конкретно на гласните такива; нарушил е разпоредбата на чл. 269 ГПК. Ответникът по касационната жалба „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД, ЕИК [ЕГН], представляван от адв. М., представя писмен отговор, в който излага съображения за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Третото лице помагач „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Предявен е от Н. П. против „Фуего Груп Кепитъл“ ЕАД иск за собственост на апартамент с идентификатор № ***, находящ се в сграда в [населено място], район „С.“, [улица], ет. 1, разположена в ПИ с идентификатор № ***, заедно с прилежащите части от общите части на сградата - 1/4 ид. ч. от избено помещение и 1/4 ид. ч. от пералнята. Съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Ищцата е дъщеря на Б. Т., починал на 30.12.1983г. и на Б. Т., починала на 21.07.2016г., чиито наследници са тя и двамата низходящи на брат й, починал на 10.07.2000г. С декларация от 25.06.1996г. Г. Б. Т. - брат на ищцата е заявил, че се отказва от своята наследствена част от ет.2 (първи надпартерен) в полза на майка си Б. Т. и сестра си Н. Б. П., „които живеят на етажа“, а той ползвал таванското помещение, съсобствено с тях двете. С договор за продажба с нотариален акт от 31.07.1962г. Д. Д. продава на Б. Т. 9/10 ид. части и на Г. (Г.) И. 1/10 ид. част от партерния етаж в сградата на [улица], при съседи: „продавачката и от две страни двор“, заедно с 1/2 ид. част от дворното място от 329,40 кв.м., представляващо парцел *, кв. 13, м.„*“, също и 1/2 ид. ч. от и общите части на сградата; и мазетата, заемащи преходно положение помежду си - второто от стълбата заедно с 1/2 ид. ч. от пералнята, находяща се в мазето и 1/2 ид. ч. от таванското помещение“. С договор от 27.09.1965г., сключен между Д. Д., Б. К., Л. К., Б. Т., Г. И., И. С. е уговорено следното: Д. Д. и Б. Т. „дават“ право на Г. И. и И. С. да надстроят сградата с 3-ти етаж, а на Б. К. и Л. К. да надстроят 4-ти етаж, които и взаимно си дават право на надстрояване; срещу правото на надстрояване К. и Г. И. поемат задължение да „възстановят“ собствеността на Д. Д. върху втори етаж (първи надпартерен) чрез доброволна делба или по друг начин и по същия начин Г. „ да възстанови“ на Б. Т. собствеността върху партерния етаж; от своя страна Б. Т. е поел задължение да прехвърли на Г. И. и И. С. части от общите части на сградата и дворното място. Уговорено е таванското помещение да остане съсобствено между собствениците на четирите етажа - по 25/100 ид. части, избените помещения също да са в съсобственост от по 25/100 ид. части, като е посочено как фактически ще се разпределят. Въз основа на този договор е съставен нотариален акт от № 106, том X., дело № 4289/1965г. за учредяване правото на строеж по ЗРПВПННИ(отм.), подписан от нотариуса. С договор за продажба, извършен с нотариален акт от 11.02.1966г. Б. Т. продава 9/10 ид.ч., а Г. И. 1/10 ид.ч. от съсобствения си апартамент, заемащ целия партерен етаж, на Д. и В. Д., заедно с 1/4 ид. част от общите части на сградата, 1/4 ид. част от дворното място, 1/4 ид. част от мазетата, заемащи преходно положение помежду си, второто от стълбата и пералнята на сградата. С договор за продажба, извършен на 17.02.1966г. с нотариален акт, Д. К., Б. К. и Л. К. продават на Б. Т. и Б. Т. собствения си етаж от жилищната постройка, находяща се на [улица], а именно първия надпартерен етаж, заедно с едно мазе и таванско помещение, с прилежащи части 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, 1/4 ид.ч. от мястото; като съсед отдолу е вписан партерният етаж, отгоре Г. Х. М.. С договор за замяна, извършен с нотариален акт от 30.10.1971г., Б. К. и Л. К. са прехвърлили собствеността на своя апартамент, представляващ четвърти етаж на жилищна сграда на [улица], на Д. и В. Д. срещу „насрещно прехвърляне“ собствеността на техния апартамент, представляващ партерен етаж на същата сграда, без таванско помещение. С договор за продажба с нотариален акт от 22.12.1971г. Б. К. и Л. К. продават на В. М. и Д. М. партерния етаж на сградата, находяща се на [улица], без таванско помещение, заедно с 1/4 ид. част от дворното място, с 1/4 от общите части на сградата, 1/4 ид. част от избено помещение и 1/4 ид. част от пералнята, находяща се в избеното помещение. С нотариален акт от 20.12.1993г. В. и Д. М. продават на В. С., действащ като ЕТ „В. С.“, партерния етаж на сградата, находящ се на [улица], С., със застроена площ от 95,91 кв.м., заедно с 1/4 ид. ч. от дворното място, застроено и незастроено, заедно с 1/4 ид. част от общите части на сградата, с 1/4 ид. част от избено помещение и с 1/4 ид. част от пералнята, находяща се в избеното помещение. На 11.12.2010г. В. С., като управител на дружество кредитополучател „4 Ю“ ЕООД учредява в полза на „Банка Пиреос България“ АД ипотека върху партерен етаж; възбрана на този етаж е вписана по изп. дело № 767/2012г. по описа на ЧСИ с рег. № * на 30.08.2012г., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата, заедно с 1/4 ид.ч. от избеното помещение и 1/4 ид.ч. от пералнята, находяща се в избеното помещение, заедно с 1/4 ид. ч. от мястото, върху която е построена сградата. С постановление за възлагане по посоченото изпълнително дело, влязло в сила на 26.08.2013г., апартаментът на партерния етаж е възложен на взискателя „Банка Пиреос България“АД; отразено е, че имотът е бивша собственост на В. С.. С протокол за въвод от 09.11.2017г. купувачът е въведен в имота. С искова молба по гр.д.№ 24313/2013г. на Софийски районен съд Н. П. е предявила срещу В. С. иск за признаване, че той не е собственик на 1/4 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 329, 40 кв.м., 1/4 от избено помещение и пералня. С влязло в сила решение на 30.10.2015г. искът е уважен като съдът е признал за установено по иска на Н. П., че В. С. не е собственик на 1/4 идеална част от дворно място, цялото от 329,40 кв.м., находящо се в УПИ *, в кв. № 13 по плана на [населено място], местност „*“, с площ от 329,4 кв.м., както и на 1/4 идеална част от избено помещение и пералнята в построената в имота сграда с идентификатор ***. С договор за продажба, извършен с нотариален акт от 15.08.2018г. „Банка Пиреос България“АД, легитимирала се като собственик с възлагателното постановление, продава на ответника „Фуего Груп Кепитъл“ АД апартамента на партерния етаж, заедно с прилежащи части: 1/4 ид. ч. от общите части на сградата, 1/4 ид. ч. от избено помещение и от 1/4 ид. ч. от пералнята. В договора е записано, че владението на имота ще се предаде на дружеството купувач след като страните се снабдят с вписания нотариален акт и „при условията на подписания между страните предварителен договор от 29.06.2018г. С протокол за въвод във владение от 11.09.2019г. по изп. дело № 458/2019г. на ЧСИ с рег. № * на „Фуего Груп Кепитъл“ АД е въведено във владение на закупения от него имот. Въводът е извършен въз основа на Заповед за изпълнение, издадена от съда въз основа на договора за продажба, извършен с нотариалния акт от 15.08.2018г. От страна на ищцата е представен „Споразумителен протокол за доброволно освобождаване на незаконно ползвания имот етаж 1, партер“, съставен на 10.08.2010г. Според него несобственикът В. С. предава на Н. П. със съгласието на майка й Б. Т. апартамента на етаж 1 - партер, който апартамент е нейна собственост. Представен е и втори приемо-предавателен протокол с дата 16.05.2013г., според който В. С. предава на Н. П. апартамент № 1 в [населено място], [улица], вх. 1, със застроена площ от 95,91 кв.м., състоящ се от 3 стаи, кухня, вестибюл и др., заедно с 1/4 ид. част от избено помещение, 1/4 ид. ч. от пералня, 1/4 ид. ч. от дворното място, върху което е изградена сградата. Записано е, че Н. П. влиза във владение от момента на подписване на протокола. Събрани са гласни доказателства. Разпитан е В. С. - длъжник в проведеното изпълнително производство. Той сочи, че е закупил партерния апартамент в сградата и е живял в него заедно с приятелката си докато не го загубил поради ипотекирането в полза на банката. Свидетелят Н. е директор на отдел „Недвижими имоти“ на банка „Пиреос“ от 2016г. до 2019г. и разказва, че имотът е придобит от публична продан от банката; намира се на партера в сграда на четири етажа с по един апартамент на етаж. Имотът бил проблематичен - банката имала ключове, но не можела да влезе в имота поради това, че една жена - ищцата и кучета във входа възпрепятствали достъпа до имота, хвърляли се също тенджери и вода. Поради това не можели да стигнат до имота, като свидетелят е влизал в апартамента само един път и то трудно, заедно с колеги. Свидетелката Г. С. е леля на ищцата и разказва, че къщата на [улица] първоначално е била двуетажна, еднофамилна, после през 1965г. собственицата продала първия етаж на семейството на сестрата на свидетелката и 1/10 ид. част с 1/4 от мястото на самата свидетелка с идеята свиделката да си построи етаж; после собственицата Д. Д. продала втория етаж на бащата на Н., а първия етаж го продали на В. и Д. Д.; построили още два етажа на къщата с Б. Д. и Л. Д.; Б. (бащата на ищцата) и Б. се скарали, Б. решил да размени четвъртия с първия етаж, после първия го продали на В. М.; след поредни разправии и с В., той продал етажа на В. С.; В. казал, че там не може да се живее и го „дал“ на „Пиреос Банк“ заради заем. Свидетелката сочи, че ищцата П. се е настанила и в нейния апартамент на третия етаж. Ищцата е заявила оспорване на доказателствената стойност на дадените от тази свидетелка показания поради „тежкото психично състояние“ на свидетелката, като се е позовала на нейни заболявания. Съдът е приел, че следва да даде вяра на показанията на св.С., тъй като те са правдоподобни, кореспондират с писмените доказателства за хронологията на извършените прехвърляния на имоти в сградата, като от показанията на тази свидетелка не личи да страда от заболяване, което да й пречки да възпроизведе фактическата обстановка. Свидетелката К.-М., посочена от ищцата, е присъствала на подписването на протокол от 2010г., когато В. С. предал ключовете на Н., но не е виждала съдържанието на протокола и не познава С.; разбрала кой е като споменали името му при подписване споразумението. Свидетелят Г., също доведен от ищцата, е присъствал на подписването на споразумителния протокол през 2010г., а и през 2013г. бил в двора, понеже живеел в кооперацията от 2009г. на втория етаж и видял, че се подписва и приемо-предавателен протокол, като 2010г., така и 2013г. Според него С. си изнасял багажа и за този период не знае дали някой е живял в имота, после от 2013г. до 2017г. самият той започнал да живее на партерния етаж със съгласието на ищцата, която също живеела там заедно с майка си, а преди това двете живеели на втория етаж, където живеел свидетелят и бил адресно регистриран. Приетата техническа експертиза установява, че процесният имот заема партерния етаж на сградата, построена в началото на 30-те години с първите си два етажа на [улица]; представлява апартамент №1, със застроена площ от 95,91 кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня тоалетна, като дворното място представлява УПИ *, в квартал 3 по плана на [населено място], местност „*“, с площ от 329,40 кв.м. Апартамент №1 е с идентификатор *** по КККР. В заключението е формиран извод, неоспорен от страните, че е налице идентичност на процесния имот - апартамент № 1, с тези, описани в нотариалния акт от 31.07.1962г., нотариалният акт от 20.12.1993г. и в постановлението за възлагане. Ищцата се е позовала на решение № 97 от 19.10.2020г. по гр. д. № 325/2020г. на Върховния касационен съд, І г.о. С него е отхвърлен иск за делба на жилище с идентификатор *** в сградата на „С. Т.“ № 21, на втория етаж /първи надпартерен/. Доколкото не касае спорния апартамент това решение съдът е намерил за неотносимо. Представено е от ищцата и решение от 15.09.1992г. по гр.д. № 3133/1992г. на Софийски районен съд, 32 състав, постановено в производство по чл.194 ГПК/отм./ за тълкуване на влязло в сила решение. С него е оставена без уважение молбата на В. и Д. М. от [населено място], [улица], ет.1, ап.1, че „същите са собственици на процесния имот, което не е доказано с документи. При наличие на предварително представен нотариален акт № 185 от 1971г., в които са описани съвкупност от три други нотариални акта, които касаят етаж 2, а не етаж 1 /партер/“. В мотивите към това решение е посочено, че молители в производството по тълкуване са Б. Т. и Н. П. и че тълкуване не може да се извърши понеже решението не е изпълнено. В отговор на запитване от първоинстанционния съд до Софийски районен съд е отговорено, че в деловодните книги от 1992г. не е открито такова гражданско дело. Поради това въззивният съд е приел, че не може да прави никакви изводи въз основа на това решение, освен очевидното, че е отказано тълкуване на решение, което не е представено. При тези фактически обстоятелства съдът е приел на първо място, че не е доказано поддържаното от ищцата деривативно придобивно основание - договор за продажба и наследствено правоприемство от родителите й, съчетано с отказ от наследството на родителите й от другия им наследник - неин брат. Тук съдът изрично е посочил, че горепосочената декларация на Г. Т. не представлява отказ от цялото наследство, а и не са спазени и изискванията на чл.52 вр. чл 49, ал.1 ЗН. От хронологията на извършените разпореждания е видно, че праводателите на В. С. - В. и Д. М. са придобили чрез договор за продажба процесния партерен етаж; предмет на продажбата са били и 1/4 ид. части от общите части на сградата, 1/4 ид. част от дворното място и 1/4 ид. част от избено помещение и 1/4 ид. част от пералня. С влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск на ищцата против В. С. е отречено правото му на собственост върху: 1/4 идеална част от дворното място, 1/4 идеална част от избено помещение и от пералнята. Банката - взискател, придобила с постановление за възлагане процесния имот, е правоприемник на В. С. в хода на производството, приключило с влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск, и е адресат на силата на пресъдено нещо на това решение. Ответникът по настоящия иск е правоприемник на банката, поради което също е обвързан от силата на пресъдено нещо, възникнала преди настъпване на правоприемството (чл.298, ал.2 ГПК). Със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните, че В. С. не е собственик на тези идеални части, но не и че ищцата е техен собственик. Ищцата не е провела доказване и то пълно, че родителите й са придобили процесния имот на партерния етаж с договор за продажба. Видно от проследените по-горе сключвани сделки, че Б. и Л. К., заедно с първоначалната собственица на имотите Д. К., са прехвърлили на наследодателите апартамента на надпартерния етаж (нот.акт от 17.02.1966г.); апартаментът на партерния етаж, със съответни идеални части от общите части на сградата, дворното място и избено помещение и пералня е прехвърлен на Д. и В. Д. (нот. акт от 11.02.1966г.); с договор за замяна (нот.акт от 30.10.1971г.) Д. са заменили партерния етаж и той е придобит от Б. и Л. К.; последните са го продали на В. и Д. М. (нот.акт от 22.12.1971г.), които от своя страна са го продали на В. С. (нот.акт от 20.12.1993г.). По този начин В. С. е придобил правото на собственост върху апартамента. Съдът е намерил за недоказано и евентуалното придобивно основание - придобивна давност чрез упражняване на владение, считано от 2010г. в рамките на десетгодишен срок (посочил е, че с оглед характера на спорното правоотношение добросъвестното владение и петгодишният срок за придобиване по давност са изключени). От събраните по делото доказателства не може да се направи единствен категоричен извод, че през 2010г. В. С. е предал фактическата власт върху процесния имот на ищцата, нито че тя е упражнявала такава в предходен момент. Действието по предаване, произтичащо от представения протокол, не кореспондира със собствените твърдения на ищцата в исковата молба до СРС от 2013г., в която тя не оспорва собствеността на С. върху партерния етаж. Няма данни при предприетото изпълнение през 2012г. върху този имот, приключило с възлагателно постановление, ищцата да е заварена там. Освен това, ако е била предадена фактическата власт през 2010г., то не би имало основание за поредно предаване през 2013г. Съдът не е дал вяра на показанията на св. М. и Г., че имотът е предаден на ищцата от В. С. през 2010г. Показанията им не са убедителни и не са подкрепени от други доказателства по делото. Свидетелката М. изобщо не познава С. и не е виждала съдържанието на протокола, а свидетелят Г. твърди нещо неправдоподобно - че за период от три години С. си е изнасял багажа си и свидетелят не знае кой е живял в имота в този период, въпреки че самият той е обитавал втория етаж. Противно на твърдяното от ищцата, представените протоколи не представляват официални свидетелстващи документи, с обвързваща съда доказателствена сила, така че отразените в тях действия да бъдат приети за осъществили се. При всички положения, дори и през 2010г., а и през 2013г. (при вече висящо изпълнително производство) ищцата да е започнала да владее имота, в него през 2017г. е била въведена във владение банката-купувач, а през 2019г. ответникът „Фуего Груп Кепитъл“ АД, което прави невъзможно придобиването по давност на имота от ищцата чрез десетгодишно владение в този времеви промеждутък. Поради това не е от решаващо значение дали на посочените дати са били съставени обсъдените протоколи и дали В. С. е положил подпис срещу „предал“. Изложеното налага извод, че ипотеката върху партерния етаж е учредена от собственик и тя не е недействителна на основание чл.167, ал.3 ЗЗД. Партерният етаж е бил обект на изпълнение по изпълнително производство, в рамките на което е издадено постановление за възлагане. Купувачът от публичната продан се легитимира като собственик на имота, тъй като длъжникът е бил собственик. След като ищцата не е носител на правото на собственост върху продадения имот, то правната й сфера не е засегната от принудителното изпълнение върху партерния етаж и тя не може да се позовава на недействителност на публичната продан в хипотезите на чл. 496, ал. 3 ГПК, на каквато се позовава в хода на делото (Тълкувателно решение № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС), още по-малко може, упражнявайки чужди права, да оспорва правното положение на длъжника в изпълнителното производство, върху чието имущество може да се изпълнява и без да е учредена ипотека; да се позовава на липса на представителна власт от името на друго лице; да оспорва въвода във владение в процесния имот на ответника (вкл. причините, поради които е извършен такъв през 2019г.); да оспорва размера и плащането на продажната цена, посочената в договора за продажба, по който ответникът е купувач. По тези съображения съдът е приел предявените искове за апартамента и принадлежащите му идеални части от избеното помещение и пералнята, за неоснователни. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: В изложението за допускане на касационно обжалване, подадено от ищцата П. и приподписано от адв. К., на първо място се твърди нищожност на решението поради нарушение на диспозитивното начало; направени са оплаквания срещу приетото от съда в обжалвания акт и са формулирани „значими“ правни въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да се съобрази и зачете волята на предходните съдебни състави, постановили валидни решения - по гр.д. № 3133/1992г. и по гр.д. № 24313/2013г. на Софийски районен съд, т.е. налице ли е нарушение на чл. 299 ГПК; 2/ длъжен ли е бил въззивният съд с оглед правомощията, с които разполага, да направи собствена преценка по чл.70, вр. чл.79 ЗС, както и преценка на законосъобразността на проведеното изпълнение по двете изпълнителни производства, за да изясни придобиването срещу недлъжник; когато въззивният съд констатира порок при доклада, трябва ли да го отстрани, давайки указания към страните; 3/ кой валиден документ легитимира ответника в качеството му на собственик при наличие на нотариален акт от 15.08.2018г. с невярно съдържание, без документ за платена цена. Направено е позоваване и на очевидна неправилност, без конкретна мотивировка. Представено е и изложение от адв. Е. К.. В него се твърди, че решението противоречи на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, относно приложението на чл. 108 ЗС за защита правото на собственост, както и че допускането до разглеждане на касационната жалба ще отговори на въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тези въпроси не са посочени. Обжалваното решение не е нищожно и липсва основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК. Доводите на жалбоподателката са за нарушаване на диспозитивното начало и произнасяне по непредявен от нея иск - за идеалните части от избеното помещение и пералнята. Тя твърди, че искът й е само за апартамента, тъй като за другото има влязло в сила решение, но при писане на исковата молба процесуалният представител по своя инициатива е добавил прилежащите части от избено помещение и пералня, без да го съгласува с ищцата. От една страна, соченият порок би могъл да доведе до недопустимост, а не до нищожност на решението. Второ, нарушаване на диспозитивното начало не е допуснато. Самата жалбоподателка признава, че идеалните части са посочени в исковата молба като предмет на спора; оттегляне на иска за тях не е заявявано, независимо от изтъкнатото, че са включени в спорния предмет самоволно от пълномощника, без нейно съгласие. Поради това съдът е дължал произнасяне и по отношение на тези прилежащи обекти. Първият правен въпрос е свързан със същите оплаквания и със зачитането на решението по отрицателния установителен иск срещу В. С., заведен 2013г. Съдът е посочил съвсем ясно, че зачита силата на пресъдено нещо на решението в рамките на нейните предели. С решението е прието, че С. не е собственик на идеалните части от избеното помещение и пералнята, но не е установено, че ищцата е техен собственик. Предмет на настоящия иск срещу ответника, който се явява правоприемник на С., е правото на собственост на ищцата, което не е обхванато от силата на пресъдено нещо. Що се отнася до решението по гр.д. № 3133/1992г. съдът е изяснил, че такова дело в Софийски районен съд не е намерено; представеното копие от решение за тълкуване на влязло в сила решение е неясно (като молители са посочени ищцата и майка й, но е отхвърлена молба за тълкуване на В. и Д. М.) и от него не могат да се правят релевантни за спора изводи. От прочита на приложеното копие от решение не може да се направи еднозначен извод, че правото на собственост на Д. и В. М. е отречено, нито че е установено правото на собственост на ищцата или на нейните праводатели. Въззивният съд не е допуснал отклонение от задълженията си, визирани в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, включително тези, касаещи доклада на първоинстанционния съд. Докладът е обстоен, а във въззивната жалба липсва конкретно оплакване, свързано с непълноти или грешки в доклада на първата инстанция. Тук следва да се посочи, че различният извод на въззивния съд за правото на собственост върху апартамента, в сравнение с решението на първата инстанция, е базиран на приетите във въззивното производство два нотариални акта от 1962 и от 1966г., които допълват хронологията на извършваните сделки с този имот. Вторият въпрос, непрецизно формулиран, се отнася до преценката на предпоставките на придобивната давност, както и на законосъобразността на проведеното изпълнение. По отношение на придобивната давност, претендирана от ищцата, съдът е изложил ясни мотиви защо счита, че това придобивно основание не е могло да бъде осъществено, както от гледна точка на упражнявано владение върху имота, така и от гледна точка на необходимия срок за това владение; изрично е посочил, че за добросъвестно владение по чл. 70 ЗС в тази хипотеза няма място. Що се отнася до законосъобразността на изпълнението съдът е посочил, че няма да разглежда сочените от ищцата пороци, защото тя няма интерес да инвокира такива пороци, включително и тези, касаещи придобивната сделка на ответника. Въпросът, кой документ легитимира ответника като собственик при наличие на нотариален акт от 15.08.2018г. с невярно съдържание и без документ за платена цена, не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, неотносим е към изхода на спора и не е разрешаван от съда. Въпросът обслужва поддържаната от жалбоподателката теза, но не съответства на направените от съда изводи. Отделно, предмет на спора по предявения ревандикационен иск е правото на собственост на ищцата, а не това на ответника и недоказването на правото на собственост на ищцата е достатъчно за отхвърляне на иска. Направеното позоваване на очевидна неправилност е напълно немотивирано и не може да обоснове достъп до касационен контрол. Решението не страда от такъв тежък порок, установим пряко от неговия прочит, какъвто представлява очевидната неправилност. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационен контрол. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, които са 6000лв., равностойни на 3067,75 евро. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.