Определение № 5589 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4501/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Б. Х., подадена чрез процесуален представител адв. Б. Ж. против определение № 744/28.10.2025г. постановено по ч.гр.д. № 576/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна. С това определение е потвърдено разпореждане № 5609/23.09.2025г. по гр.д. № 402/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от ГПК е върната подадената от Ю. Б. Х. на 18.08.2025г. въззивна жалба срещу решение № 821/23.07.2025г. постановено по гр.д. № 402/2025г. по описа на Окръжен съд – Варна. Частният жалбоподател поддържа съображения за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че уведомлението от кмета на [населено място] няма характер на официален документ, опровергаващ удостоверителното изявление по чл. 44, ал. 1 от ГПК на връчителя, длъжностно лице различно от кмета на населеното място, като незачитащ пределите на материалната доказателствена сила на издаденото от кмета удостоверение за грешно отразяване на връчването. Отправя искане обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението частният жалбоподател отправя искане за допускане на касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, евентуално от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, които прецизирани от настоящия касационен състав са за надлежното връчване на съобщението и за неговото удостоверяване съобразно правилата на ГПК и може ли съдът да преценява по различен начин доказателствената сила на две последователни във времето официални удостоверителни изявления на едно длъжностно лице, удостоверяващи с противоположно съдържание един и същи факт? Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното: Производството по гр.д. № 402/2025г. по описа на ОС – Варна е образувано по искова молба на Ю. Б. Х. против Прокуратурата на Република България с предмет предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Исковата молба ищецът предявил чрез пълномощника си адв. Б. Ж., който съгласно пълномощно от 21.02.2025г. упълномощил да води делото до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции. В хода на цялото първоинстанционно производство съобщенията до ищеца са били връчвани чрез упълномощения процесуален представител на заявения в исковата молба адрес по реда на чл. 51 от ГПК. На 23.07.2025г. първоинтстанционният съд е постановил решение, съобщението за което било върнато в цялост по делото с отбелязване, че адв. Ж. е в отпуск от 17.07.2025г. до 01.09.2025г. с приложена служебна бележка от АК – Варна. С разпореждане от 01.08.2025г. първоинстанционният съд разпоредил решението да се връчи лично на ищеца на адрес [населено място]. Изпратеното на 01.08.2025г. съобщение до ищеца било връчено на 11.08.2025г. на друго лице съгласно чл. 46, ал. 1 от ГПК. На 19.08.2025г. ищецът депозирал въззивна жалба, в която заявил, че поради отсъствие на упълномощения от него адвокат от страната, подава жалбата лично. Представил две служебни бележки от АК – Варна, съобразно които адв. Б. Ж. ще ползва отпуск от 16.07.2025г. до 15.09.2025г. С разпореждане от 21.08.2025г. съдът оставил въззивната жалба без движение, с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВОС държавна такса по жалбата в размер на 5 лева. Съобщението за това разпореждане е било изпратено на ищеца в [населено място] и върнато в цялост с отбелязване на длъжностното лице по връчването, че на 01.09.2025г. лицето отказва да получи съобщението. С разпореждане от 09.09.2025г. първоинстанционният съд приел това връчване за редовно на основание 44, ал. 1 от ГПК, а с разпореждане от 23.09.2025г. е върнал въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите й в срок. С частната си жалба срещу това разпореждане ищецът представил уведомление от кмета на [населено място] до адв. Б. Ж. от 23.09.2025г., удостоверяващо, че в призовката върната на 02.09.2025г. е допусната грешка – налице е грешно отразяване, че Ю. Б. Х. е отказал да я получи. Посочил, че при няколко опита да се свърже с лицето, то не е било намерено на адреса, било е на работа, която е свързана с отсъствието му от селото, където живее. Ето защо отбелязал, че коректната констатация е, че лицето не е намерено на адреса. При тези факти, за да потвърди преграждащото разпореждане на първия съд, Апелативен съд – Варна приел за недоказани поддържаните в частната жалба доводи за погрешно отразяване на отказа. Представеното с жалбата уведомление от кмета на [населено място] до процесуалния представител адв. Ж. приел, че няма характера на официален документ, опровергаващ удостоверителното изявление по чл. 44, ал. 1 от ГПК на връчителя – длъжностно лице, различно от кмета. Отбелязал, че не са ангажирани други доказателства в подкрепа на твърденията, че към процесния период поради отсъствието му от адреса жалбоподателят не е бил уведомяван за връчваното съобщение на съда, съответно, сочещи на допусната грешка и невярно удостоверен от връчителя отказ. Обосновал, че официалното удостоверително изявление на връчителя за отказ на адресата да получи съобщението не е опровергано, поради което достигнал до извод за законосъобразност на разпореждането, с което подадената от Ю. Х. въззивна жалба е върната поради неотстранени в срок нередовности. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е основателен с оглед даденото разрешение в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По повдигнатия от касатора релевантен за спора първи процесуалноправен въпрос – за надлежното връчване на съобщението и за неговото удостоверяване съобразно правилата на ГПК – са налице уредените в закона обща и специална предпоставка, обосноваващи в съвкупност приложно поле на касационното обжалване. Въпросът е част от предмета на делото и е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд в произнасянето му. Последното е в противоречие с практиката на ВКС, поради което са налице предпоставките на закона съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правило при връчване на съобщения по реда на ГПК – чл. 45 от ГПК е, че съобщението се връчва лично на адресата. Приравнено на него е връчването на процесуален представител. За да обезпечи правото на защита, в чл. 39, ал. 1 от ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл. 46 от ГПК, не е редовно и съдът е длъжен да го извърши наново. Съдебната практика приема, че се касае до норма, която охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебни книжа. Съдът не може да преценява целесъобразността на този избор тъй като нормата е създадена в интерес на страната, продиктуван от съображения за наличие на обстоятелства, които затрудняват получаването на призовките и съобщенията лично от нея. Редовността на връчването в този случай не се засяга само ако страната е получила призовката или съобщението лично. В този смисъл практиката на ВКС е неотклонна и категорична – Решение № 292 от 13.10.2014г. по гр.д. № 2938/2014г. на ВКС, IV ГО; Определение № 368 от 15.11.2001г. по гр.д. № 269/2001г. на ВКС, 5-членен с-в; Определение № 157 от 03.04.2015г. по ч.гр.д. № 1059/2015г. на ВКС, I ГО; Решение № 156 от 18.10.2019г. по гр.д. № 3811/2018г. на ВКС, I ГО; Решение № 249 от 24.03.2010г. по гр.д. № 397/2009г. на ВКС, III ГО и др. Това разрешение е приложимо във всички случаи на връчване на представител по смисъла на чл. 39 от ГПК. В противоречие с практиката на ВКС е изводът на въззивния съд, че при наличие на упълномощен представител на страната, чрез който е извършено връчването през цялото развитие на първоинстанционното производство, връчването на препис от решението на друго лице на адреса на страната в [населено място] е редовно. Този правен извод е изведен при допуснато съществено нарушение на императивните процесуални правила в ГПК уреждащи връчването в гражданския процес, поради което е неправилен. По повдигнатия от касатора релевантен за спора втори процесуалноправен въпрос – може ли съдът да преценява по различен начин доказателствената сила на две последователни във времето официални удостоверителни изявления на едно длъжностно лице, удостоверяващи с противоположно съдържание един и същи факт – е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Въпросът е част от предмета на делото и е обусловил решаващата правна воля на въззивния съд и резултата от делото. По въпроса не е налице установена практика на ВКС, поради което са налице предпоставките на закона съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. С разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ГПК и чл. 74, ал. 3 от ПАС /обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017г./ на връчителя са възложени удостоверителни функции относно датата на връчване, лицето, на което се връчва, и неговото качество. Кметът на кметство е овластено да връчва призовки и съобщения длъжностно лице, когато в населеното място на връчването няма съдебно учреждение при условията на чл. 42, ал. 1, изр. 2 от ГПК вр. чл. 46 от ЗМСМА. Съгласно чл. 44, ал. 1, изр. 5 и 6 от ГПК, отказът да се приеме съобщение или призовка се удостоверява с подписа на връчителя и не засяга редовността на връчването. Разписките за връчени от съдебни и общински служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 от ГПК. Неотклонна е практиката на ВКС, в която се приема, че официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, удостоверителните изявления на длъжностното лице – връчител /в случая кметът на [населено място]/ в приетите по делото разписки доказват факта на извършване на посочените от него действия, на посоченото място и на посочените дати, както и констатираните от него обстоятелства. Разписките имат не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение. Доказването на факти, удостоверени с официални документи, е обвързващо за съда, освен ако не бъде опровергано с доказателства, които да поставят под съмнение автентичността или верността на удостоверените факти /Решение № 249/12.11.2012г. по гр.д. № 270/2012г. на ВКС, II ГО; Решение № 76/10.07.2012г. по т.д. № 490/2011г. на ВКС, I ТО/. Следователно, когато две удостоверителни изявления на едно и също длъжностно лице удостоверяват по противоположен начин един и същи факт /връчването/, съдът е длъжен да се произнесе по тях с оглед на принципа на правната сигурност и последователността в удостоверителната дейност на длъжностното лице. В противен случай, би се стигнало до правна несигурност и противоречие в съдебната практика. При наличие на противоречиви удостоверителни изявления, съдът може да изиска допълнителни доказателства или обяснения от длъжностното лице, за да установи истинността на удостоверените факти. Следователно, въззивният съд не може произволно да променя оценката на доказателствената сила на официални документи, а трябва да се ръководи от принципите на правната логика и установената практика. Следващият отговор на правния въпрос обусловил допускане на касационното обжалване съответно е, че съдът не може да преценява по различен начин доказателствената сила на две последователни във времето официални удостоверителни изявления на едно длъжностно лице, удостоверяващи с противоположно съдържание един и същи факт до опровергаването на материалната доказателствена сила на последното по време, чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение. В разглеждания случай с последващо удостоверително изявление от 23.09.2025г. кметът на [населено място] е удостоверил, че в съобщението върнато на 02.09.2025г. е допусната грешка – налице е грешно отразяване на отказ да се получи от страната, а коректната констатация е, че лицето не е намерено на адреса. Това удостоверително изявление не е оспорено от ответника по делото, нито е опровергана обвързващата съда материална доказателствена сила на същото, за да се приеме, че са удостоверени неосъществили се в обективната действителност обстоятелства, които оборват доказателствената сила на разписката. Ето защо за въззивния съд не е било налице основание да отрече същата придавайки по-голяма обвързваща сила на материалната доказателствената сила на първото удостоверяване на връчителя. И в двата случая връчителят е кметът на кметството и не е налице друго длъжностно лице, на което законът да е предал нарочна и различна по тежест удостоверителна функция. С оглед дадения отговор на релевантния правен въпрос обжалваното определение е неправилно и постановено в нарушение на императивните процесуални правила уреждащи връчването на представител, удостоверяване на връчването и на доказателствената сила на официалния документ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането му от етап връчване на постановеното по делото решение при спазване на правилото на чл. 39, ал. 1 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение