Определение № 670 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „П. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Бургас, представлявано от изпълнителния директор Д. Н., подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Н. срещу въззивното решение № I-165 от 13.12.2019 г, постановено по гр.дело № 1661/2019 г на Бургаски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 160/19.9.2019 г по гр.дело № 436/19 г на РС-Средец.С първоинстанционното решение са уважени предявените от И. К. К. срещу „П. С.“ ЕАД по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 10 447, 26 лв-представляваща обезщетение за оставане без работа. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Ответникът по касационната жалба И. К. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния представител адв.И. М. от Бургаска адвокатска колегия.Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Сочи се противоречие на въззивното решение със следните съдебни актове: решение № 457/10.12.2015 г по гр.дело № 3455/15 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 185 от 16.6.2016 г по гр.дело № 846/16 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 71 от 24.7.13 г по гр.дело № 284/12 г на ВКС, Четвърто ГО по въпроси относно приложението на чл.8 КТ вр.чл.326 ал.1 т.6 КТ, а именно чия е тежестта за доказване на добросъвестното упражняване на правата на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, предвид нормата на чл.8 ал.2 КТ. С обжалваното въззивно решение е прието, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „организатор производство“ в цех „Хладилник и адюсаж“ в „Стан 300“.Същото е прекратено със заповед № IГ-8/14.3.2019 г на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, поради промяна в изискванията за образование, въведена с длъжностна характеристика, според която за длъжността се изисква висше образование-бакалавър или магистър, а ищецът притежава средно-специално такова.Длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 12.3.19 г.При въведен от работника довод за злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ, предмет на делото е добросъвестно ли е действал работодателя.Още с исковата молба ищецът сочи, че изменението на длъжностната характеристика е сторено с цел да бъде прекратен неговия трудов договор, тъй като лицето, което е поело да изпълнява неговата длъжност след уволнението, притежава същото образование и квалификация.Установено е от представеното удостоверение, издадено от работодателя, че след утвърждаване на длъжностната характеристика за процесната длъжност и прекратяване на трудовия договор с ищеца, считано от 1.4.19 г на същата длъжност е назначен И. Ж., който също няма висше образование, а е студент втори курс по специалността „Металургия“; същата длъжност изпълнява и С. Ж., който притежава средно специално образование, както и от В. К. за когото работодателят не е ангажирал доказателства за притежаван образователен ценз.Единствено служителят К. К., изпълняващ същата длъжност, притежава висше образование.При това положение съдът е приел, че работодателят не е действал според производствена необходимост, а твърдението за злоупотреба с правото на уволнение от страна на работодателя е безспорно установено, промяната в изискванията за длъжността е извършено единствено с цел да бъде прекратен трудовия договор с ищеца. По въпроса, формулиран в изложението по чл.284 ал.3 ГПК. С решение № 457/10.12.2015 г по гр.дело № 3455/15 г на ВКС, Четвърто ГО и решение № 185 от 16.6.2016 г по гр.дело № 846/16 г на ВКС, Четвърто ГО е прието, че тежестта за доказване на злоупотребата с право по смисъла на чл.8 ал.1 КТ е на ищеца по предявените обективно съединени искове, като съдът е длъжен да укаже на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест. В разглеждания случай ищецът е навел като единствено твърдение за незаконност на уволнението липсата на посоченото уволнително основание, тъй като промяната в изискванията за заемане на длъжността е преднамерено извършена, доколкото е уволнен на това основание само той, а останалите лица, които изпълняват длъжността–С. Ж., И. Ж. и В. К. също не притежават висше образование, каквото е въведено като изискване с утвърждаването на новата длъжностна характеристика.Ищецът е доказал заявеното в исковата молба твърдение за злоупотреба с право, доколкото с представеното удостоверение, издадено от самия ответник е установена липсата на изискуемото образувание у останалите лице, заемащи процесната длъжност.При това положение ищецът е доказал иска си по чл.344 ал.1 т.1 КТ, макар съдът да не му е дал изрично указания, че е негова тежестта да докаже злоупотребата с право.Още повече за работодателят не съществува правен интерес да твърди наличие на процесуално нарушение, което би ползвало единствено противната страна.Ответникът би могъл да се позове на процесуално нарушение на неговите права, но не и на тези на противната страна.Въпреки дадените от съда на ответната страна изрични указания с доклада по делото, работодателят не е установил законосъобразността на проведеното уволнение. Не е налице и соченото противоречие с решение № 71 от 24.7.13 г по гр.дело № 284/12 г на ВКС, Четвърто ГО, доколкото в съответствие с изложените в него мотиви, въззивният съд е приел, че злоупотребата с права от страна на работодателя е налице, когато със законово допустими средства е постигната целта да бъде прекратен трудовия договор с конкретен работник.В случая това е установено по пътя на пълното главно доказване.Правната възможност по чл.328 ал.1 т.6 КТ е използвана преднамерено и целенасочено по отношение на уволнения работник, което означава, че новите изисквания не са въведени с оглед интереса и нуждите на работата. Не е налице и противоречие с приетото с решение № 192/4.11.2016 г по гр.дело № 674/16 г на ВКС, Трето ГО, доколкото със същото е прието, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на определена длъжност е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен ако не е налице злоупотреба с право, какъвто е разглеждания случай. С оглед горните съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение