Определение № 300 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1555/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника „Старт Инвест“ ЕООД срещу определение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното разпореждане за връщане на подадената от жалбоподателя въззивна жалба, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищците С. Б., А. Б. и П. Д. оспорват частната жалба.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че след подаване на въззивната жалба по повод дадени указания за отстраняване на нередовности на същата жалбоподателят е направил искане да бъде освободен от държавна такса поради липса на средства за заплащането й. Това искане е било оставено без уважение от първоинстанционния съд с определение, впоследствие потвърдено от въззивната инстанция, чието определение не е допуснато до касационно обжалване.

Със следващо разпореждане от 11.02.2020 г. първоинстанционният съд повторно е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена държавна такса в размер на 50000 лв., което жалбоподателят не е сторил.

От правна страна въззивният съд е приел, че е осъществено основанието по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, доколкото, независимо от дадените му указания, жалбоподателят не е отстранил в срок посочената му нередовност на въззивната жалба.

Приел е също, че в рамките на това частно производство не следва да бъдат разглеждани изтъкнатите в частната жалба доводи относно значението на затрудненото финансово положение на жалбоподателя за задължението му за внасяне на държавната такса и за правото му на достъп до съд, доколкото същите са били предмет на разглеждане в окончателно приключеното производство по искането за освобождаване от такса.

За допускане на касационно обжалване се излагат доводи за обосноваване на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите

• с оглед ефективността на правото на защита в гражданското производство, съобразено с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по смисъла на чл. 47 ХОПЕС, в случаите, когато се касае за упражняването на права, произтичащи от общностното право, следва ли юридическото лице, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на държавна такса по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство,

• следва ли принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Европейския съюз, съответно правото на ефективен и справедлив съдебен процес, съобразно чл. 47, ал. 2 и ал. 3 ХОПЕС и практиката по цитираното дело, да допуснат в случая търговското дружество, в качеството му на жалбоподател, до инстанционен съдебен контрол, в т. ч. справедлив съдебен процес, и

• допустимо ли е юридическо лице да има право на ефективен достъп до правосъдие и на ефективна съдебна защита, съответно нарушаването на това право не представлява ли спор за нарушаване на правото на ЕС; правото на ЕС изключва ли принципната възможност юридическо лице, в частност търговско дружество, да поиска и да бъде освободено от плащане на разноски във връзка с производството пред съд; ако не, то в този случай съдът следва ли да приложи не чл. 83, ал. 2 ГПК, а критериите, посочени от Съда на Европейския съюз, при произнасянето по това искане.

Поддържа се, че създадената до момента съдебна практика не кореспондира с основните принципи на Конституцията и законите, целящи осигуряване на право на защита на всички гражданскоправни субекти, както и че е налице пряко противоречие с нормите на чл. 19, ал. 2 от Конституцията и чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр.

Поддържа се също, че осъществяването на касационен контрол по формулираните въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Всички поставени от жалбоподателя въпроси се свеждат в същността си до правото на юридическите лица – търговци на освобождаване от такси и разноски в съдебните производства. Тези въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснено в т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК, да са обусловили правните изводи на въззивния съд. В обжалваното определение съдът, съобразно предмета на частното производство, се е ограничил да разгледа въпросите налице ли е нередовност на въззивната жалба, дадени ли са на жалбоподателя указания за отстраняването й и отстранена ли е нередовността в срок. Въззивният съд не е разглеждал въпроса за освобождаването на жалбоподателя от задължението за внасяне на държавна такса, а изрично е приел, че същият не следва да се обсъжда в това частно производство, доколкото по направеното искане за освобождаване е налице влязло в сила определение за отказ. С оглед на това формулираните от жалбоподателя въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване, без да е необходимо да се обсъжда наличието на специалните предпоставки по въведените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

С тези мотиви съдът