Определение № 3724 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1322/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. Е. П., подадена чрез процесуалния представител адв.Д., против решение № 1407 от 02.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1935/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 8139/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от С. Е. П. срещу Прокуратурата на РБългария за заплащане на представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 258/2018 г. на СРС, над присъдения размер от 3 000лв. до претендирания такъв от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2021г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3, и ал.2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не е подала отговор и не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Във въззивното решение е посочено, че въззивното производство е образувано по две въззивни жалби, и двете насочени против Решение № 990/19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 8139/2024 г. по описа на СГС, ГО, с което Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. Е. П. сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 258/2018 г. на СРС, 109 състав, ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е бил отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв от 80 000 лв. Във въззивното решение е посочено, че срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от С. Е. П., а в уважителната му част – от Прокуратурата на РБългария. В мотивите на въззивното решение е посочено: „Присъдената главница за обезщетението е дължимо в едно с лихвата за забава, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда в случая - 17.07.2019 г., до окончателното й изплащане.“. В диспозитива на въззивното решение е посочено: „Потвърждава изцяло Решение № 990/19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 8139/2024 г. по описа на СГС, ГО.“. Оплаквания за посоченото несъответствие са изложени в касационната жалба. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на Софийски апелативен съд за отстраняване на евентуално допуснатата очевидна фактическа грешка. След приключване на производството по чл. 247 ГПК делото трябва да се върне обратно на ВКС за разглеждане на касационната жалба по основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение