Определение № 1638 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от Т. Д. П. от [населено място] против въззивно определение № 18931 от 6.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 10952/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 35199 от 25.08.2025г. по гр.д.№ 61302/2024г.на СРС за прекратяване на производството по делото. Счита същото за незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи от страните и данните по делото, намира при проверката си, следното: Т. Д. П. е предявил иск срещу А. И. Х. с искане за установяване на нарушение по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., изразяващо се в осъществен тормоз по признак „обществено положение“ и „лично положение“ чрез умишлено издаване на „множество докладни/справки и други документи, в които е изнасяла неверни и позорни твърдения“, като са цитирани: Докладни ЯПК-86 от 12.02.2022г., Справка ЦУ-01-23739№9 от 7.03.2022г. и Справка ЦУ-2027 1 от 22.03.2022г. След дадени указания с разпореждане № 34581 от 25.02.2025г. за конкретизация, ищецът е посочил, че искът е насочен срещу ответника в качеството на експерт в Дирекция „Противодействие на корупцията“ и че разгласяването на неверните и позорни твърдения е чрез издаване на посочените три докладни. В отговора си ответникът е направил възражение за недопустимост на производството, на основание чл.126 ГПК, поради наличие на идентичен спор, между същите страни и на същото основание по гр.д.№ 8641/2022г.на СРС. Приложени са копие от исковата молба, по която то е образувано, разпореждания и определение за прекратяване на производството по това дело поради недопустимост, както и постановени определения по други дела. Районният съд, със свое определение № 35199 от 25.08.2025г. по гр.д.№ 61302/2024г.,е прекратил производството по делото като е счел, че изложените в настоящата искова молба обстоятелства са идентични с тези, изложени в исковата молба, по която е било образувано производството по гр.д.№ 8641/2022г.на СРС. Въззивният съд е потвърдил така постановения акт, със сега обжалваното определение № 18931 от 6.10.2025г. по в.ч.гр.д. № 10952/2025г., позовавайки се на нормата на чл.126, ал.1 ГПК. Жалбоподателят оспорва идентичността на предмета на спора на двете дела. Прилага към частната си касационна жалба изложение /изискуемо съгласно препращането по чл.274, ал.3 ГПК/, в което се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване, доколкото от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, при сравняването на исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 8641/2022г.на СРС с настоящата искова молба - е видно, че липсва идентитет в предмета на двете дела. За да е налице хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК следва да е налице пълен обективен и субективен идентитет между делата, т.е. между същите страни да е предявен повторно иск за същото материално субективно право. Съгласно установената съдебна практика /вж.напр.определение по ч.гр.д.№ 651/2025г.на ІV г.о./ - проверката за тъждество между делата изисква преценка на белезите, които индивидуализират спорното материално право – правопораждащите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, от които то произтича и се извършва въз основа на посочените от ищеца основание и петитум на иска. В случая е налице субективен идентитет, но не и обективен. Настоящият спор изисква преценка дали при постановяване на докладни ЯПК-86 от 12.02.2022г., справка ЦУ-01-23739№9 от 7.03.2022г. и справка ЦУ-2027 1 от 22.03.2022г., за които се твърди, че са подписани от посоченият като ответник експерт при Дирекция „Противодействие на корупцията“ е налице осъществен тормоз спрямо ищеца, по смисъла на чл.5 ЗЗДискр., по признаците „обществено положение“ или „лично положение“, докато предмет на гр.д.№ 8641/2022г. на СРС е било дали е налице осъществен тормоз, по смисъла на чл.5 ЗЗДискр., по признак „обществено положение“ при установен на 10.02.2022г., около 15.30ч., от ответника контакт с ищеца по телефона, във връзка с подаден от него сигнал с № 68743/2021г.срещу прокурор от Специализираната Прокуратура. Касае се за различен случай, осъществен на конкретно посочена дата и час, който няма общо с процесните докладни Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен и делото върнато на РС София за разглеждане на спора. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение