Определение № 50003 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2138/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място], срещу решение № 1032/12.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 146/2022 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260041/02.08.2021 г. по т.д.№ 91/2020 г. на Кюстендилски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Л. М. С., [населено място], сумата от 25000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния брат Р. М. Л. вследствие на ПТП, настъпило на 13.03.2018 г., ведно със законната лихва от 06.05.2020 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника – застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния делинквент за причинените на ищцата – настоящ ответник по касационната жалба вреди, настъпили от смъртта на брат й на 13.03.2018 г. Изложени са съображения, че от гласните доказателства и заключението на психиатричната експертиза е установено, че между пострадалия и увреденото лице е съществувала по-дълбока, по-трайна и в по-голяма степен от общоприетата за морала на съвременното българско общество емоционална привързаност, както и че скръбта от трагичната кончина на близкия родственик значително превишава интензитета на естествената горест, чувство за безпомощност и трагична непрежалимост, поради което интензивните страдания от смъртта трябва да получат заместващо обезщетение. Решаващият състав се е позовал на разясненията, дадени в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. ОСНГТК на ВКС. По направеното възражение на застрахователя, че обезщетението не следва да надхвърля сумата от 5000 лв. апелативният съд е приел, че правните норми, уредени в чл. 493а (нов; ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) КЗ, във вр. с § 96 (нов; ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) от ПЗР на КЗ не са приложими. Процесното застрахователно събитие е настъпило преди влизане в сила на този закон – на 13.03.2018 г., а разпоредбата на § 95 от ПЗР на КД предписва, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 за определянето размера на обезщетенията за пострадалите лица и за увредените лица по чл. 493а, ал. 3 за имуществените и неимуществените вреди вследствие на телесно увреждане, съответно смърт на пострадалия, включително за събития, настъпили преди влизането в сила на този закон, се прилага досегашният ред. Според въззивната инстанция тази разпоредба е в противоречие и с общностното право, което следва да бъде приложено от националния съд, ако българският закон не е хармонизиран или влиза в колизия с него. Със задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС от 24.10.2013 г., постановено по преюдициално запитване по дело С-277/12, е прието, че чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Тези максимални лимити, установени в Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност” при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са транспонирани в националното законодателство – арг. чл. 492 КЗ, като те надвишават многократно сумата от 5000 лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е поставил три въпроса за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, г.1 ГПК: 1.“Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969г.“; 2.“Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл.493а, ал.4 КЗ с предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, респ. чл.432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?“ и 3.“При предявен иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./, респ. чл.432 КЗ, от лица по чл.493а, ал.4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка и са сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?“. Противоречието с практиката на ВКС е основано на недоказаност на фактите и обстоятелствата, относими към преценката за съществуващата връзка межда пострадалия и увреденото лице и интензитета на търпените вреди, така както те са разяснени в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961г. и Постановление № 5/1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл.290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. В конкретния случай въззивният съд е обсъдил всички относими към определяне на обезщетението факти и обстоятелства, като обжалваното решение съответства на практиката на ВКС, поради което не е налице заявеното основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите, заявени на основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, са: 4.“От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2/30.11.1984 г., извършена с т.2 на ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки лица, извън кръга на посочените в ППВС №4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.?“; 5.“Ако преди постановяване на ТР №1/2016 г. са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, преди постановяване на ТР № 1/2016 г., то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателното ППВС № 2/1984 г., което е било действащо към момента на настъпване на последиците или да бъдат преценявани с оглед ТР № 1/2016 г.?“; 6.“Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в ТР № 1/2016 г. за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018 г.?“ и 7.“Даденото в т.1 на ТР № 1/2016 г. разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.?“. Тези въпроси могат да се обобщят като въпрос за действие във времето на разрешенията на ВКС, дадени в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК. Въпросът не е обсъждан от въззивния съд, както и не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелства като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на посочената от касатора норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. В случая не е заявено искане за тълкуване на конкретна правна норма, а по въпроса за приложението на постановките на ТР № 1/2016 г. е формирана практика на ВКС, като например: решение № 50127/24.10.2022 г. по т.д.№ 1341/2021 г. на ІІ т.о., решение № 50155/04.11.2022 г. по т.д.№ 1712/2021 г. на І т.о., решение № 50177/21.12.2022 г. по т.д.№ 2134/2021 г. на І т.о., решение № 50123/17.01.2023 г. по т.д.№ 1220/2021 г. на ІІ т.о., решение № 50122/09.01.2023 г. по т.д.№ 1481/2021 г. на ІІ т.о., решение № 50064/04.07.2023 г. по т.д.№ 990/2021 г. на І т.о., решение № 50071/05.07.2023 г. по т.д.№ 1163/2022 г. на І т.о., решение № 50003/24.07.2023 г. по т.д.№ 2760/2021 г. на І т.о., решение № 50026/25.07.2023 г. по т.д.№ 2401/2021 г. на І т.о., решение № 50166/15.08.2023 г. по т.д.№ 1389/2021 г. на І т.о., решение № 50115/07.11.2023 г. по т.д.№ 1792/2022 г. на І т.о., решение № 50103/17.08.2023 г. по т.д.№ 2304/2020 г. на І т.о. В посочените решения са коментирани предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на близки на пострадали лица при пътно – транспортни произшествия, настъпили преди приемането на ТР № 1/2016 г., какъвто е и процесният случай. Наличието на практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, изключва допускането на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ЗА на адв. О. в размер на 1946,76 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд