Определение № 60595 от 09.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 712/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Ю. срещу решение № 12319 от 16. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 1270/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, първи състав, с което след частична отмяна на решение № 8572 от 16. 12. 2019 г. по гр. д. № 10552/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Дженерали застраховане“ АД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра А. О. при ПТП на 23. 10. 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, и касаторът е осъден да заплати на „Дженерали застраховане“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. и разноски в размер на 180 лв. за първоинстанционното производство, както и 1300 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател излага оплаквания срещу извода на въззивния съд, че между него и починалата му сестра не е била налице трайна и дълбока емоционална връзка. Твърди, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства и е необоснован. Сочи, че изключителната връзка между ищеца и починалата, както и причинените му неимуществени вреди от смъртта й, надхвърлящи обичайните, се установявали от събраните по делото гласни доказателства, съгласно които: ищецът е загубил зрението си, като във връзка с това сестра му го е подкрепяла морално и финансово, придружавала го е на лечения в София и го е подпомагала в ежеднението му; след смъртта на сестра си ищецът е изпаднал в депресия и е посещавал психолог. Касаторът прави искане за отмяна на обжалваното решение. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните обуславящи изхода на делото въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „1. Какви са критериите за изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, които да обусловят правото на обезщетение по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК?; 2. Какви са хипотезите за наличие или липса на изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, които да обусловят правото на обезщетение?; 3. Следва ли съдът да кредитира наличието на такива конкретни житейски факти като полагането на постоянни грижи за незрящ човек, предоставяне на емоционална и финансова подкрепа, съдът да ги оценява като жестове на изключителна любов и съпричастност, каквито човек не е длъжен да прави и обикновено не прави при нормални взаимоотношения брат-сестра, а само при изключително близка връзка?; 4. Трябва ли преживелият брат/сестра непременно да е получил влошаване на здравето вследствие на загубата, за да приеме съдът, че същият е преживял морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка?“. В т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 372 от 14. 01. 2019 г. по т. д. № 1199/2015 г., ІІ т. о. и решение № 124 от 28. 10. 2019 г. по т. д. № 1427/2017 г., ІІ т. о., с което обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. О. – негова сестра, причинена при ПТП на 23. 10. 2015 г., тъй като по делото не се установява съществуването на особена близка, трайна и дълбока връзка между тях и претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на сестра му не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тяхната родствена връзка. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно критериите за съществуваща особено близка емоционална връзка и за неимуществени вреди, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка, от значение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг. Обобщеният въпрос е значим за изхода на делото, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос е налице задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно която материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). По отношение на активната материалноправна легитимация на братята и сестрите е прието, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи на най-близките на починалия. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, като е извършил преценка на свидетелските показания и се е позовал на разясненията в Тълкувателно решение № 1/2016 г., е направил извод, че отношенията между ищеца и сестра му са нормално присъщите за този родствен кръг и по делото не е доказано претърпените от ищеца вреди в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на сестра му да са изключителни, тоест да надхвърлят като интензитет и по продължителност обичайните за посочената родствена връзка. Посочил е, че между тях безспорно са съществували отношения на обич и уважение, както и че загиналата приживе е оказвала подкрепа на брат си и семейството му, след като той е изгубил зрението си, но тези отношения не сочат на съществувала между ищеца и сестра му извънредно силна връзка. В решението е прието, че реакцията на ищеца на смъртта на сестра му и претърпените от него болки и страдания не излизат извън рамките на обичайната скръб при загуба на близък. При тези фактически констатации преценката на въззивния съд, че не е налице материалноправна легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра, е в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС по релевантния правен въпрос, с която актът на въззивния съд е съобразен, изключва наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация. Неоснователни са и доводите на касатора за осъществяване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В частта от изложението, в която се обосновава посочената предпоставка, касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въвел е твърдения, че изводите на въззивния съд, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си при ПТП, противоречат на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК и на посочени решения по чл. 290 ГПК. Като необвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма тези доводи не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК. Непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК съобразно Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че в случая не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като, както бе посочено, значимият за изхода на спора въпрос относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг, е разрешен при съобразяване на задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че въззивното решение противоречи на създадената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, намерила израз в цитираните от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В тези решения, както и в известните на състава решение № 70 от 3. 06. 2019 г. по т. д. № 755/2018 г., ІІ т. о. и решение № 45 от 10. 05. 2021 г. по т. д. № 370/2020 г., ІІ т. о. правото на братята/сестрите да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на техен родственик се признава само по изключение – така, както е прието в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Изяснено е, че присъждането на обезщетение винаги е обусловено от провеждане на пълно и главно доказване на критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение, а именно на: 1. наличието на особено близка емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от обичайната за българското общество привързаност между братя сестри и 2. проявление на неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, чиито интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания. Изводите на въззивния съд, че за ищеца не се е породило правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му, тъй като между починалата и претендиращия обезщетение родственик е съществувала обичайната за разширеното семейство привързаност и понесените от ищеца болки и страдания съответстват на нормално присъщите за тази родствена връзка болки и страдания, не са в отклонение от формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на преценката на фактическия и доказателствен материал по делото, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. При този резултат по делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение