Определение № 543 от 07.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2148/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юлстрейд” ООД, гр. София срещу въззивно решение № 410 от 27.12.2019г., постановено по в.гр.д.№ 594/2019г на Врачанския окръжен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите върху допуснат до делба недвижим имот и е отменен частично констативен нотариален акт за собственост, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 18.02.2019г. по гр.д. № 643/2018г. на Козлодуйския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите върху допуснатия до съдебна делба земеделски имот – нива с площ от 41, 388 дка, съставляваща имот № * в землището на [населено място], общ.К., като вместо него е определил следните квоти: по 6/72 ид.части за Й. Ц. П. и Я. Ю. С., по 3/72 ид.части за В. М. Л. и М. М. М., 6/72 ид.части за И. Б. И., по 2/72 ид.части за Ч. И. Н., К. П. Н. и Л. П. Г., по 6/72 ид.части за М. В. И., Р. В. Р. и Д. Х. Д., както и 24/72 ид.части за „Юлстрейд” ООД. В частта му, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на нива от 88,372 дка и нива от 2,080 дка, първоинстанционното решение е потвърдено. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че страните по делото, с изключение на касатора, са наследници по закон на Т. С. П., б.ж. на [населено място], починал на 02.10.1942г., респ. на неговите пет деца Ц. Т. С., Х. Т. Л., Върба Т. Л., М. Т. Р. и И. Т. С.. С решение по преписка № 388/1991г., постановено с протокол № 362/1992г., поземлената комисия е признала правото на възстановяване на собствеността на наследниците на общия наследодател върху процесната нива, а само на наследниците на неговия син правото на възстановяване на собствеността върху други два земеделски имота /нива от 88,372 дка и нива от 2,080 дка/ по отношение на които искът за делба е отхвърлен. По същата преписка са издадени и решения по протоколи №№ 793 и 794 от 13.04.1993г., с които нивата от 41,470 дка е призната и определена за възстановяване на наследниците на Т. С. П., а останалите две ниви на наследниците на неговия син Ц. Т. С.. С последващо решение на комисията № 990 от 07.10.1994г. трите имота са индивидуализирани по плана за земеразделяне като е посочено, че правото на собственост върху тях се признава и възстановява на наследниците на Т. П. и на неговия син Ц. Т.. Последният е починал през 1976г. и е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга Х. Т., починала през 1979г. и един син – С. Ц. Т., починал през 1996г. През 1999г. е извършена доброволна делба между неговите наследници, като двете ниви от 88,372 дка и от 2,080 дка са поставени в дял на неговата дъщеря С. С. И., която с договор по чл.212 ЗЗД от 04.05.2018г. е продала наследствените си права от своите родители на „Юлстрейд”ООД. На 23.04.2018г. такъв договор е сключен и от другата негова дъщеря Д. С. А.. Въз основа на двата договора за продажба на наследствени права дружеството се е снабдило с констативен нот.акт № 93/22.08.2018г., с който е признато за собственик на 5/6 ид.части от процесната нива от 41, 388 дка и на същата дата е дарило 1/6 ид. част, респ. продало 4/6 ид.части от нивата на третото лице - помагач Б. И. П. /нот.акт № 94 и № 95/. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесната нива е възстановено с постановеното решение на ПК по протокол № 362/1992г. на всички наследници на общия наследодател Т. С. П., починал на 02.10.1942 г. и че в случая е приложима разпоредбата на чл.21, ал.3 от отменения Закон за наследството от 1889г., съгласно която синът му Ц. Т. С. е придобил по наследство 2/6 ид.части от имота, които неговите две дъщери са могли да прехвърлят на касатора „Юлстрейд”ООД, а останалите 2/6 ид.части са придобити от четирите дъщери на общия наследодател, респ. от техните наследници. Посочено е, че последното решение на поземлената комисия № 990/07.10.1994г.по същество не е ново решение за пререшаване въпроса за възстановяване правото на собственост, а при наличие на вече признато право на общия наследодател с влязло в сила решение, с него обектът на собственост само е индивидуализиран съгласно плана за земеразделяне. По отношение на останалите две ниви е прието, че те са възстановени само на неговия син Ц. Т. С. и останалите наследници на общия наследодател Т. С. П. не се легитимират като техни собственици. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Следва ли съдът по допускане на делбата да зачете обвързващата сила на решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, когато в него са посочени повече от един собственик, в чието лице на самостоятелно основание се възстановява собствеността върху земеделски имот” и 2. „Допустимо ли е незачитане правата по решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ по отношение на лице /в случая низходящ от първа линия/, посочено като съсобственик наред с неговия пряк наследодател единствено поради факта, че правата на този низходящ следва да се определят само по реда на наследяването, а не и на самостоятелно основание, произтичащо от акта по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ”. Ответницата по жалбата Й. Ц. П. е подала писмен отговор, в който е изразила становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а останалите ответници и третото лице - помагач не вземат становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В случая посочените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставените от касатора въпроси не кореспондират на съображенията на съда за постановяване на обжалваното решение, който е приел, че с последното решение на поземлената комисия обектът на собственост само е индивидуализиран съгласно плана за земеразделяне, а по отношение на неговите субекти следва да се имат предвид предходните две решения на административния орган, в които е посочено конкретно на кого е принадлежал всеки от признатите за възстановяване три имота. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Освен това касаторът не е обосновал нито един от допълнителните селективни критерий по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, нито тези по чл.280, ал.2 ГПК, които не са налице. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,