Определение № 224 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4428/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Д. А. като пълномощник на Г. С. М., срещу въззивно решение № 260114, постановено на 29.04.2021 г. по в. гр. д. № 32/2021 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което първоинстанционното решение е отменено в частта, с която по реда на чл. 353 ГПК в дял и изключителна собственост на съделителя Г. С. М. е била възложена сграда – гараж с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място] и е осъдена да заплати на Д. И. М. за уравнение на дяловете сумата 4 475 лв., заедно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане, като вместо него е постановено ново по същество, с което в дял на Д. И. М. е разпределен описаният по-горе гараж и Г. С. М. е осъдена да му заплати сумата 35 лв. за уравнение на дяловете. С влязло в сила разпореждане е върната касационната жалба на Д. И. М. срещу въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска на съделителя по чл. 346 ГПК срещу Г. С. М. за заплащане на сумата 5 543 лв. – обезщетение за лишаване от ползване. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставени са следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. „при разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК съдът длъжен ли е да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им“; 2. „длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо на даден съделител поставя в дял определен имот“. По първия въпрос се сочи противоречие с решение № 140/28.05.2014 г. по гр. д. № 7627/2013 г. на първо г. о., решение № 258/25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на второ г. о., решение № 7/27.01.2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г. на първо г. о. и решение № 195/23.03.2004 г. по гр. д. № 807/2003 г. на първо г. о. По втория въпрос се поддържа противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. И. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на процесните имоти: апартамент в [населено място], със застроена площ 43,83 кв. м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение и 1,115 % ид. ч. от общите части на сградата, апартамент в [населено място], състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 81 кв. м., заедно с избено помещение, с припадащите се идеални части от сградата и правото на строеж върху дворното място, сграда за обществено хранене (търговски обект) в [населено място], със застроена площ 29 кв. м., ведно с отстъпеното право на строеж върху поземления имот, гараж в [населено място], с идентификатор ****, със застроена площ 19,80 кв. м. по документ за собственост, а по скица 39 кв. м., гараж в същото населено място с идентификатор ****, със застроена площ 20,32 кв. м. по документ за собственост, а по скица 24 кв. м., лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“ и товарен автомобил марка „Г.“, модел 53, при равни квоти. Делбените имоти не са реално поделяеми с оглед нормативните изисквания относно предназначението им (жилища, гаражи и обект за обществено хранене) и на строителните правила и норми. Пазарната стойност на делбеното имущество е както следва: на апартамента в [населено място] – 34 000 лв., на апартамента в [населено място] – 39 170 лв., на сградата за обществено хранене – 14 500 лв., на гараж с идентификатор **** – 4 610 лв., на гараж с идентификатор **** – 4 740 лв., на лек автомобил – 1 000 лв. и на товарен автомобил – 1 050 лв. Първоинстанционният съд е приел, че общата стойност на делбеното имущество е 98 870 лв., поради което при равенство на дяловете, всеки от съделителите следва да получи имущество на стойност от 49 435 лв. Разпределил е делбените имоти между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, като е поставил в дял на съделителката Г. М. следните имоти: апартамент в [населено място], гараж с идентификатор ****, сграда за обществено хранене и лек автомобил, а в дял на съделителя Д. М.: апартамент в [населено място], гараж с идентификатор **** и товарен автомобил. Съделителката Г. М. е осъдена да заплати на съделителя Д. М. парично уравнение в размер на сумата 4 475 лв. Въззивният съд е приел, че основен критерий за избора на способ за ликвидиране на съсобствеността в делбата е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Първоинстанционното решение не е обжалвано от съделителката – касатор, която е поискала делбата да се извърши чрез теглене на жребий, а във въззивната жалба на съделителя Д. М. се поддържа, че именно способа по чл. 353 ГПК е приложим за нейното извършване, но делбените обекти следва да бъдат разпределени по друг начин. Посочено е, че общия брой на недвижимите имоти е по-голям от броя на съделителите, а броя на движимите вещи е равен на броя на съделителите. Липсва еднородност на допуснатото до делба имущество с оглед различното застрояване, предназначение и начин на ползване: част от имотите са за жилищни нужди- два апартамента, един е за търговски обект-сграда за обществено хранене и два са за гаражи, а един от автомобилите е лек, а другия товарен, т.е. не е възможно всеки съделител да получи недвижим имот от всеки вид съобразно предназначението и ползването му (по един търговски обект) и по един автомобил от всеки вид. По отношение на недвижимите имоти е отчетено, че са налични два жилищни имота, но в различни населени места, с различна площ и обем, но в стойностно отношение разликата между тях не е голяма. Гаражите са равностойни по площ и стойност. Търговският обект е само един, но стойността му надвишава три пъти стойността на всеки от гаражите, респ. надвишава и сбора от стойностите на двата гаража. Двата автомобила се различават по вид, но не и в стойностно изражение. При така посочената разнородност на недвижимите имоти и движимите вещи, правото на всеки съделител на реален дял следва да бъде определено от имуществата от съответния вид: от съвкупността от два жилищни имоти и от съвкупността от три нежилищни имоти, както и от съвкупността от два автомобила. Този подбор и групиране на делбеното имущество, което се разпределя на страните с прилагането на способа, не нарушава изискването, установено в чл. 69 ЗН всеки да получи своя дял в натура доколкото това е възможно. На всеки от съделителите следва да бъдат разпределени в дял по един жилищен имот и един автомобил, на единия съделител един от нежилищните имоти - този с най-висока стойност, а на другия останалите два нежилищни имоти с по-ниска стойност. В случай че на един от съделителите бъдат разпределени в дял жилищния имот в [населено място], търговския обект в [населено място] и лек автомобил (общо на стойност 49 500 лв.), а на другия в дял жилищния имот в [населено място], два гаража и товарен автомобил (общо на стойност 49 570 лв.), стойността на поставените в дял на съделителите имущества е почти равна и съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на равната им квота в съсобствеността. Разликата в стойностно изражение на вещите във всеки дял е в размер на 70 лв., т.е. уравнението на дяловете ще е минимално и възлизащо на сумата 35 лв. Определящи като значими избора относно конкретното имущество, което да бъде разпределено на всеки съделител, са преценени следните обстоятелства: създаване на най-малко неудобство, изразено желание/съгласие на съделителите и трайно установено фактическо положение, за да не бъдат усложнявани имуществените отношения между тях чрез създаване на неудобства в изравняване на дяловете–заплащане на суми на висока стойност. Съделителката – касатор е изразила желание делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий. В съдебно заседание на 22.10.2019 год., чрез процесуалния си представител, е поискала имотите да бъдат разпределени съобразно тяхната стойност, да получи дял, който й се полага в натура, като няма претенции, кой имот ще й се падне. Съделителят М. е изразявал съгласие съделителката М. да получи в дял жилището в [населено място] и търговския обект, като е претендирал за себе си останалите делбените имоти - жилището в [населено място] и двата гаража. Трайно установено е фактическото положение между страните по отношение ползването на двете жилища, като жилището в [населено място] се ползва от съделителя М., а жилището в [населено място] от съделителката М.. Двата гаража и товарния автомобил се ползват от съделителя М.. В обобщение е прието, че в дял на съделителката М. следва да се разпределят жилищния имот в [населено място], търговския обект в [населено място] и лекия автомобил, а на съделителя М. - жилищния имот в [населено място], гаражите и товарния автомобил. Не са налице поддържаните касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не съществува основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос. Даденото в обжалваното въззивно решение разрешение напълно съответства на възприетото в тълкувателно решение № 2/14.04.2022 г. по тълк. д. № 2/20121 г. на ОСГК на ВКС, според което, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Поставеният въпрос е обоснован с критериите при извършване на разпределение по реда на чл. 353 ГПК. Съгласно установената трайна съдебна практика трябва да се спазват следните критерии за разпределяне на делбените имоти: големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените подобрения, реалното ползване. Необходимо е между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършените подобрения. Преценката е винаги конкретна въз основа на събраните доказателства. Именно такава преценка е извършена и в настоящата хипотеза. В съдебната практика е прието също така, че основен принцип в делбеното производство е правото на всеки съделител на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува както по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му поделяне), така и спрямо всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти (от обективни фактори) и от волята на съделителите (от значение е и субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат, респективно да получат дял в натура), ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни характеристики. При наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура (при положение, че броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите) и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, независимо, че се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК. В случая тези изисквания са спазени. Цитираната съдебна практика в изложението е постановена преди приемане на тълкувателното решение, поради което не следва да бъде обсъждана. Първоинстанционното решение не е било предмет на жалба от съделителката – касатор относно приложения способ за извършване на делбата, поради което приложеното решение № 140/28.05.2014 г. по гр. д. № 7627/2013 г. на първо г. о., не е относимо. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория процесуалноправен въпрос. Обжалваното въззивно решение съдържа изключително подробни и задълбочени мотиви, свързани с разпределението на делбените имоти между съделителите. Поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същите е формирана трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по жалба направените разноски в настоящото производство в общ размер от 650 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение