Определение № 146 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 25/2014 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» срещу решение №478 от 20.08.2013г по гр.д № 738/13 на Плевенски ОС, с което в обжалваната част е потвърдено решение по гр.д. № 5265/2012г на Плевенски районен съд, по искове на основание чл. 211 ал.5 ЗМВР В изложение касаторът поставя въпрос, при липса на конкретна уредба в ЗИНЗС и ЗМВР следва ли 4-те часа време на разположение при 24- часови дежурства по график на служителите от ГДИН да се отчитат като част от работното време. Коментира се приложената противоречива съдебна практика с доводи за всички основания по чл. 280 ал.1 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение счита ,че в изложението е формулиран конкретен материалноправен въпрос, следва ли 4-те часа време на разположение в рамките на 24- часови дежурства по график на служителите от ГДИН да се отчитат като част от работното време, както е приел въззивния съд в случая, или следва да се отчитат като почивка в рамките на самата смяна, която не се отчита като работно време. Въпросът е посочен като противоречиво решаван по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, но приложеното от касатора решение по гр.д № 17064/12 на СГС по същество е изтъкнато разрешението, дадено в реш. по гр.д № 1133/2009 ІІІ г.о на ВКС (по реда на чл. 290 ГПК) .В изложението се изтъкват и непълнотите в уредбата ,които следва да се отстранят по тълкувателен път. Въпросът е от значение за изхода на делото, включително по установителния иск с правно основание чл. 211 ал.5 ЗМВР за право на компенсация с допълнителен платен годишен отпуск, уважен частично. Поставеният в изложението правен въпрос е част от въпроса за разграничителния критерий при включване на почивките в работното време, когато по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Действително е нали противоречие в съдебната практика по този въпрос, като за нейното отстраняване, с разпореждане от 25.11.2013 г. на Председателя на ВКС е образувано т.д.№ 8/13г. по описа на Гражданска колегия на ВКС, понастоящем висящо. Налице е и практика на Съда на ЕС във връзка с Директива№ 2003/88/ЕО от 4.11.2003 г.относно организацията на работното време за всички области на дейност в частната и публичната сфера на страните - членки, с изключение на транспорта ( решение от 3.10.2000 г. по дело С-303/98, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02, решение от 11.01.2007г. по дело С-437/05, решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 на Съда на ЕС) Настоящето производство следва да бъде спряно, на основание чл. 292 от ГПК. Воден от горното Върховен касационен съд,ІІІг.о