Определение № 42 от 07.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 521/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. Г.,[населено място], срещу разпореждане от 28.10.2010г. по гр. дело №739/2010 г. на С. окръжен съд, с което е върната частната и жалба срещу определение №398/15.09.2010 г. по гр. дело №739/2010 г. на С. окръжен съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на разпореждането. Твърди, че е изпълнила в срок указанията на съда за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че жалбоподателката не е изпълнила в срок указанията за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба като се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. В указания срок с молба от 15.10.2010 г. тя е заявила, че „решаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. По този начин не са отстранени посочените по-горе нередовности на частната касационна жалба, тъй като липсва изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК - не е формулиран въобще правен въпрос и не са развити никакви конкретни доводи по основанията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, макар и да има позоваване на тях. След като жалбоподателката не е отстранила нередовностите на частната касационна жалба, то правилно същата е върната. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.