Определение № 2865 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3760/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Шугър импекс трейдинг” ЕООД, подадена чрез пълномощника му адв. С. М. от АК - С., против Определение № 754 от 11.08.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 565/2022 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу Определение от 14.07.2022 г. по преписка № 5550/14.07.2022 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Велико Търново, с което се отказва вписване на Договор за наем между изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ с адрес, гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7, ИН по ЗДДС 129008829, представлявана от В. С., и „Шугър импекс трейдинг“ ЕООД с ЕИК: 831657540 и със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Магистрална“ № 5, представлявано от С. А. И.. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за извършване на исканото вписване. С приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Дали частичното несъответствие в описанието на отдадената под наем търговска площ за ресторант, ведно с прилежащите ѝ помещения във Военния клуб в гр. Велико Търново, посочено в договора за наем, е основание да бъде отказано вписването на Договора за наем в СВ - Велико Търново.” Частната жалба, като редовна и подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. За да прецени дали частната жалба подлежи на разглеждане по същество, ВКС на първо място следва да прецени дали са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното: За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че на 14.07.2022 г. С. А. И., в качеството си на управител на фирма „Шугър импекс трейдинг“ ЕООД, е подала Заявление с вх.№ 5550 от 14.07.2022 г. по описа на Служба по вписванията към Агенция по вписванията - Велико Търново за вписване на Договор за наем № Н – 7, сключен между жалбоподателя и Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” с адрес гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7 за отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, описан в договора като „Ресторант с отдаваема площ 182,43 кв.м, санитарен възел с отдаваема площ 8,00 кв.м., помещение с отдаваема площ 12,00 кв.м. и тераса с отдаваема площ 126,20 кв.м., обща отдаваема площ - 328,63 кв.м., с адрес в гр. Велико Търново, пл. „Майка България” № 1, имот публична държавна собственост, АПДС № 2029/09.11.2017 г.”. Изложено е, че съгласно т. 6 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ВКС, ОСГТК може да бъде отказано вписване на представения акт, ако той няма необходимото съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1, б. „а” ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. „в” ПВ). Ако недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, съдията по вписванията може да откаже вписването на акт за него, в случай че не са посочени данните по чл. 60, т. 1 - 7 ЗКИР. Съдът е приел, че в конкретния случай представеният Договор за наем между изпълнителна Агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ и „Шугър импекс трейдинг“ ЕООД не отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в“ и ал. 3 от Правилника за вписванията и на чл. 60, т. 1-7 ЗКИР, тъй като описанието на имота не е достатъчно за индивидуализацията му. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че съобразно приложената скица е посочен в достатъчна степен имота - сграда с идентификатор 10447.513.14.1, с адрес на сградата в гр. Велико Търново, пл. „Майка България” № 1, със застроена площ от 1 204 кв.м., 3 етажа, предназначена за „друг вид обществена сграда”. Съгласно договора се отдават обекти в сградата с обща площ 328,63 кв.м., които не може да се приеме, че са достатъчно обособени, доколкото същите са описани общо с квадратура и описание единствено като „ресторант”, „санитарен възел”, „помещение”, „тераса”. На следващо място, не може да се приеме, че е достатъчно в договора, подлежащ на вписване, да не бъдат посочени изискуемите от закона реквизити за вписване, стига да бъдат посочени в приложената към заявлението скица. Макар да е приложена „скица - копие от кадастрална карта” на сграда, тя не може да преодолее порока на договора, поради това, че отдаваният имот е несамостоятелен обект в сградата, част е от нея и като такъв следва да бъде описан с посочване на граници, които по безспорен и категоричен начин да го индивидуализират. При така формираната правораздавателна воля, настоящият състав на ВКС намира, че поставеният въпрос не обективира общо основание за допускане на касационното обжалване. На първо място, въпросът предполага въззивният съд да е мотивирал правилността на отказа да се разпореди вписване с констатация за несъответствие в описанието на отдадения под наем обект, каквато би могла да се направи при съпоставяне на описанието в договора с данни или изисквания, обективирани извън договора. Въпросът не сочи кой е този друг източник на данни или изисквания, в който смисъл питането е неясно, тъй като е логически незавършено. По-същественото е, че произнасянето на въззивния съд не почива на констатация за несъответствие в описанието на отдадения под наем обект. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че направеното в договора описание на имота не е достатъчно за индивидуализацията му, което, предвид указанията по т. 6 от ТР № 7/2012 г. от 25.04.2013 г. на ВКС, ОСГТК, обосновава отказ да бъде вписан договора за наем. Доколкото питането на касатора не е относимо към критериите за индивидуализация на недвижимите имоти, същото няма обуславящо значение за изхода на спора. По тази причина същото не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, с оглед което е безпредметно да се изследва дали е налице противоречие с практиката, релевирана от касатора (Определение № 76 от 10.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 642/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 55 от 22.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 4369/2018 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 292 от 22.12.2015 г. по гр.д.№ 1159/2015 г. на ВКС, ІV г.о.). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение