Определение № 4157 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 309/22.04.2024 г. по ч.гр.д. № 276/2024 г., с което Софийският окръжен съд е потвърдил разпореждане № 99/01.02.2024 г., неточно именувано „определение“, за връщане на основание чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК на исковата молба на Е. – В. В. М. по образуваното гр.д. № 138/2023 г. на Районен съд – Елин Пелин. Определението се обжалва от Е. – В. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправния въпрос: Налице ли са предпоставките по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, когато дадените указания по поправяне на нередовната искова молба са неясни, неправилни или неизпълними? Касаторът го счита включен в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че санкцията по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК е неправилно приложена. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, доколкото: 1) исковата молба по искането/петитума съдът да прогласи за нищожен н.а. № 30/02.06.2022 г. по сключения договор за покупко-продажба на един застроен имот в [населено място], общ. Елин Пелин с продавачи И. Д. М. и М. В. М. и купувач М. В. С. не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 ГПК и по чл. 128, т. 2 ГПК; 2) в правилното приложение на чл. 129, ал. 2 ГПК първостепенният съд е дал указания и срок ищецът да уточни кой е надлежният ответник, доколкото е насочил иска само срещу купувача по договора, да изложи конкретните обстоятелства, поради които счита, че нотариалният акт или сключеният с него договор е нищожен, и да съобрази петитума с тези обстоятелства и 3) ищецът не е изпълнил указанията в границите на няколкократно продължавания срок. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира, че повдигнатият въпрос, уточнен и конкретизиран според приетото в т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, се свежда до следния: По предявения иск от лице, което не е страна по договора, сключен във формата на нотариален акт, за прогласяване на нотариалният акт за нищожен, налице ли са предпоставките по чл. 129, ал. 1, вр. чл. 127, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 ГПК, когато в исковата молба не са изложени конкретни обстоятелства, поради които ищецът твърди, че нотариалният акт, респ. договорът е нищожен, и искът е предявен само срещу една от страните по този договор? Въпросът е включен в предмета на обжалване, доколкото исковата молба, по която е образувано делото пред Районен съд – Елин Пелин има такова съдържание, адресна част и петитум, а санкционната последица по чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК е приложена поради неизпълнените в срок указания за изправяне на такива нередовности на исковата молба. Следва да се приеме, че с повдигнатия въпрос касаторът счита точно тези указания за неясни, неправилни или неизпълними. Начинът, по който въззивният съд е отговорил на върпоса обаче не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд по подобни дела. Мотивите, които изключват сочената допълнителна предпоставка по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са следните: В своята практика по прилагането на чл. 127 и чл. 129 ГПК Върховният касационен съд изяснява, че съдържателните изисквания към исковата молба по чл. 127 ГПК не са самоцелни. Чрез тях ищецът пояснява искането си за защита на конкретни субективни права и интереси, обосновава правния си интерес от отнесения до съда спор и надлежната процесуална легитимация – своята и на ответника/на ответниците, а спазването на тези изисквания предопределят подведомствеността и подсъдността на конкретното гражданско дело и го разпределят между различните съдилища в националната съдебна система. В своята практика Върховният касационен съд също така разграничава основанията за нищожност на нотариален акт за правна сделка с вещно право върху имот по чл. 576 ГПК, доколкото съставянето на конститутивния нотариален акт е вид нотариално удостоверяване, от законовите основания/пороци, при които сключеният договор във формата на нотариален акт не поражда валидно правно действие. Изложеното налага извод, че когато искането за защита/петитумът в исковата молба е за прогласяване за нищожен на нотариален акт за правна сделка с вещно право върху имот и в обстоятелствената част на исковата молба липсват конкретните твърдения, поради които ищецът счита нотариалният акт, респ. договорът за нищожен, в практиката си Върховният касационен съд приема, че такава искова молба не отговаря на изискванията по чл. 127, т. 4 и 5 ГПК, а е нередовна. Когато искът е предявен от ищец, който не е страна по договора, който счита за нищожен, е необходимо твърденията в исковата молба да обосноват и правния интерес от дирената съдебна защита. Страните по договора, а не само едната от тях, са надлежните ответници по иска за прогласяване на неговата нищожност, които са необходими задължителни другари, т.е. изискването искът от третото лице да се предяви срещу двете страни по договора тях произтича от съвместната процесуална легитимация на ответниците и е част от изискванията за редовност на исковата молба – ТР № 7/13.01.2023 г. по тълк.д. № 7/2020 г. ОСГТК на ВКС. Необходимо е също конкретизираните твърдения/обстоятелствена част на исковата молба да съответстват с искането за защита/с петитум. Точно така е приел и въззивният съд, а даденият от него отговор на въпроса съответства на практиката на Върховния касационен съд. Настоящият състав я споделя и не съзира основание да я променя, включително като зачита задължителното действие на тълкувателното решение (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). При тези мотиви, съдът