Определение № 50201 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3308/2020 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от А. Т. Д., чрез адвокат И. И. от АК-София, срещу решение № 2115/13.04.2020 г. по в.гр.д.№ 15477/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 22.08.2018 г. по гр.д.№ 30923/2016 г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявеният иск на А. Т. Д. против „Първа инвестиционна банка“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да се установи, че не дължи сумата от 8000 лева - главница по договор за кредитна карта от 20.09.2007 г., сумата 2535,54 лева – лихва за периода от 19.09.2008 г. до 10.11.2009 г. и 740,71 лева - разноски, съгласно издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 50286/2009 г. на Софийски районен съд, 45 състав. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.„Тече ли погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес и от кога?“; 2.„Счита ли се за същинско изпълнително действие налагането или искането за налагане на възбрана на несъществуващ в патримониума на длъжника недвижим имот, валидно и годно ли е това действие да прекъсне давността?“; 3.„Счита ли се за редовно връчването на неупълномощено от работодателя лице и следва ли същото лице да изпълнява функциите си по трудов договор?“; 4.„Счита ли се за предприето изпълнително действие връчването на не материално отговорно лице при работодател и без да е упълномощено да получава?“ и 5.„Редовно, валидно, годно и същинско ли е определено изпълнително действие и опитът за предприемането му в рамките на определен изпълнителен способ, в случай че с него не е засегната правната сфера на длъжника и не е довело до събиране на парична сума по изпълнителното дело?“. Според касатора, решението на въззивния съд е очевидно неправилно, а поставените въпроси са разрешени в в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От „Първа инвестиционна банка“ АД не е постъпил писмен отговор. За да постанови решението, въззивният съд приема, че в случая са приложими постановките на ППВС № 3/18.11.80 г., а не ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., тъй като са се осъществили факти, от значение за съществуващото между страните правоотношение, преди постановяване на цитираното тълкувателно решение. Давността е била прекъсната с образуване на изпълнителното производство на 21.04.2010 г. и на основание чл.115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД е спряла да тече по време на изпълнителния процес, а изцяло несъстоятелни са доводите за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради липса на извършени изпълнителни действия, поради което искът по чл.439 ГПК е неоснователен. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсва нарушение на основните начала в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка със спиране на давността по време на изпълнителния процес, съгласно чл.115, ал.1, б.„ж“ ЗЗД. Мотивите на обжалваното решение съдържат конкретната преценка на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях, в съответствие с разясненията дадени в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, поради което не е налице и явна необоснованост. Доводите на касатора, в тази връзка, повтарят оплакванията за неправилност в касационната жалба, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, с оглед на което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. При проверка на касационните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане до касация поради следните съображения: Първият въпрос на касатора е разрешен в съответствие със съдебната практика на ВКС, формирана с тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, т.10 и постановеното междувременно тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк.д.№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, с което се уеднаквява практиката на ВКС, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на същото ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. С разясненията по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС приема, че в изпълнителното производство, предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността за погасяване на вземанията, за които това изпълнително производство е образувано. Примерно се посочва, че прекъсват давността насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. За разлика от исковия процес обаче, в изпълнителния давността не се прекъсва еднократно. В исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като иска извършване на съответните изпълнителни способи. При тези мотиви в тълкувателното решение по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се обявява за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основаващо се на нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес относно вземането, давност не тече, а междувременно постановеното тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, възприема становището, че за вземания по изпълнителни дела, образувани до приемане на тълк.д.№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, давността започва да тече от датата, на която е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., т.е. 26.06.2015 г., както е приел и въззивният съд. Изложените в тази връзка мотиви, че за вземанията по изпълнителния лист от 04.01.2010 г., 5-годишната погасителна давност не е изтекла, тъй като от датата на която е извършено последното изпълнително действие /запори на банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „ЦКБ“ АД от м.септември 2014 г., предхождани от наложените запори от 26.05.2010 г. и 20.02.2013 г./ до 26.06.2015 г. давност не тече и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК. След като изводите на въззивния съд в обжалваното решение не са в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС, не е налице основание за допускане на касация основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а от съображенията в изложението към касационната жалба не може да се направи извод за необходимост да се измени съществуващата или да се създаде нова съдебна практика по въпроса за предпоставките, при които следва да бъде уважен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, с оглед на което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По отношение на останалите въпроси не може да се обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговорът им е свързан с обсъждане на фактическите обстоятелства по конкретния спор, във връзка с твърденията за допуснати процесуални нарушения при връчване или неправилно предприети изпълнителни действия, с оглед последиците от засягането на чужда правна сфера. По същността си формулираните въпроси представляват доводи за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, с оглед на което съдът не може да ги обсъжда в производството по селектиране на касационните жалби. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение