Определение № 4711 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на „Хепс агро” ЕООД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Шуменски окръжен съд № № 238/ 06.11.2024 г. по гр.д.№ 281/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Шуменски районен съд по гр.д.№ 1908/ 2023 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Я. В. Д., рег.№ *, иск, квалифициран по чл.441 ал.1 ГПК, за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 10 000 лева, като част от вземане в размер 100 000 лева, пропуснати ползи, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело /ИД/ № 20227740400039. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника – Застрахователна компания „Лев инс“ АД, гр.София. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят заявява, че окръжният съд обследвал единствено и само едно от оплакванията на ищеца за неправомерни действия на ответника - това за несъразмерността на наложеното обезпечение спрямо дълга. Не взел предвид, че взискателят по делото е поискал да бъде възбранен само един имот, а ЧСИ, при превишаване възложеното и извън дадените му правомощия, наложил свръхобезпечение, без мотивиране, без да е налице нужда или основание. Също така съдът неправилно приел, че предварителният договор, който останал висящ, бил прекратен поради виновното поведение на ищеца - доказателства в тази насока не били събрани. Незаконосъобразен бил и отказът на ЧСИ да вдигне наложените възбрани, довел до негативен за патримониума на ищеца резултат и неосъществяване сключването на окончателен договор. Касаторът поддържа, че разрешаването на спора с решение на ВКС ще допринесе за развитие на правото „… в посока идентифициране на непоисканите от взискателя действия на ЧСИ и тяхното извършване в нарушение правата на длъжника, тяхната необоснованост при криенето зад тълкуване текстовете на ГПК и в крайна сметка регламентиране (макар и чрез правоприлагане) на своеволията на ЧСИ във вреда на длъжниците в производствата пред тях.“. Ответната страна ЧСИ Я. В. Д. оспорва жалбата като поддържа, че касаторът не е формулирал правен въпрос, за който да твърди, че е включен в предмета на спора, обусловил е правните изводи на съда и е от значение за изхода по делото. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване той заявил единствено оплаквания по правилността на обжалваното решение. Твърдението му, че разрешаването на спора с решение на ВКС ще допринесе за развитие на правото, не било съпроводено с формулиране на правен въпрос, нито било надлежно обосновано. Поради това моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел, че производството по ИД № 39/ 2022 г. по описа на ЧСИ рег.№ * било образувано по молба на взискателя „Хрансервизинженеринг“ АД, гр.Стара Загора, с която били предявени за събиране сумите по изпълнителен лист от 17.12.2021 г. - 4001,25 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г., 988,15 лв. – мораторна лихва, и по изпълнителен лист от 13.01.2022 г. - 924,06 лв. и 288,77 лв. разноски, издадени по гр.д.№ 1409/ 2020 г. на Шуменски районен съд. С молбата било поискано ЧСИ да насочи изпълнението върху притежавания от длъжника недвижим имот – сграда с идентификатор *.*.*.*, с предназначение – селскостопанска сграда, с площ по документи 503 кв.м., като взискателят възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл.18 ЗЧСИ, в това число – да определя и начина на изпълнение. Като взискател по делото била присъединена държавата за дължимите й от длъжника публични вземания в размер на 7 139,20 лв.. На 21.03.2022 г. била наложена възбрана върху собствения на „Хепс агро“ ЕООД поземлен имот *.*.* в [населено място], местност "К", с площ 13 222 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за животновъден комплекс, ведно с построените в имота сгради *.*.*.*, *.*.*.*, *.*.*.*. и *.*.*.*, и 1/2 ид. ч. от имот – ведомствен път с площ 2 488 кв.м. идентификатор *.*.*, находящ се в [населено място], местност "К." с предназначение: за селскостопански, горски, ведомствен път. Към 15.03.2022 г. върху възбранените имоти били вписани възбрани по други изпълнителни дела с кредитори ТД НАП – Шумен, [община], ВиК – Шумен, Енерго-про продажби, ОБДХ – Шумен. Имотите били обременени и с две договорни ипотеки в полза на Микрофинансираща институция Джобс. На 04.05.2022 г. била връчена покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът бил уведомен за вписаната възбрана, с посочен размер на задължението 16 646,66 лв. Към месец юни 2022 г. ищцовото дружество имало задължения към кредитори в общ размер 947 612,51 лв, а пазарната стойност на възбранения имот била 1 240 965 лв. На 10.11.2022 г. между ищцовото дружество и „Ален щит“ ЕООД бил сключен договор, с който страните се задължили да сключат окончателен договор до 31.05.2023 г. за покупко-продажба на недвижими имоти с идентификатори *.*.*; *.*.*; *.*.* и *.*.*, с обща площ от 45 397 кв.м., в [населено място], четирите представляващи птицеферма „Смеда“, при продажна цена от 1 600 000 лева. В чл.10 от договора продавачът декларирал, че върху имота няма тежести /ипотеки, възбрани, искови молби, учредени вещни права/, освен двете учредени договорни ипотеки, които обезпечавали вземания, които трябвало да бъдат погасени с част от продажната цена. Окончателен договор не бил сключен. На 12.06.2023 г. по изпълнителното дело на ответницата постъпило възражение от управителя на „Хепс агро“ ЕООД с искане за незабавно вдигане на възбраната, без направено предложение за замяна на обекта и начина на изпълнението. С разпореждане от 15.06.2023 г. ЧСИ оставил искането без уважение, тъй като по делото не били извършвани опис и оценка на възбранения имот и не можело да се установи налице ли е несъразмерност. При тези фактически установявания от правна страна съдът извел неоснователност на предявения иск. Посочил, че при действието на нормата на чл.442а ГПК ЧСИ може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, но ако преценката му е неправилна, той ще носи отговорност за вреди, както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника, така и когато в резултат на вдигане на мерките някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова при преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябвало да вземе предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество, но и всички фактори с различна относителна тежест от значение по конкретното дело. В случая нямало противоправно поведение на ответника, доколкото преди извършване на опис и приемане на оценка и преди да се извърши проучване дали длъжникът има и други кредитори, които да се считат присъединени по право взискатели и дали вземанията им са привилегировани, не можело да се установи налице ли е явна несъразмерност. Както към момента на налагане на възбраната, така и към момента на отказа за вдигането й, ЧСИ не е имал данни каква е стойността на възбранения имот и построените в него сгради. Освен това преди постановяване на отказа да вдигне наложените възбрани ЧСИ установил, че върху същите имоти имало вписани по-рано възбрани по други изпълнителни дела и две договорни ипотеки. Възбраните били наложени от кредитори с привилегировани вземания, а взискателят по делото на ответника бил хирографарен кредитор. При тези обстоятелства възможно било необезпеченото вземане на взискателя да остане неудовлетворено, а съдебният изпълнител бил длъжен да зачита интересите и на взискателя, поради което отказът за вдигане на възбраната не бил противоправен. Нямало и претърпяна вреда, която да била в причинна връзка с твърдяното неправомерно деяние на съдебния изпълнител. Окончателен договор за покупко-продажба на недвижими имоти между „Ален щит“ ЕООД и „Хепс агро“ ЕООД не бил сключен не поради наложената от ответника възбрана и отказът за вдигането й, а поради недобросъвестност на ищеца при воденето на преговорите за сключване на предварителния договор. Към 10.11.2022 г. управителят на ищцовото дружество знаел за наложената възбрана, въпреки което декларирал в предварителния договор липса на такава. Освен това окончателен договор следвало да се сключи да 31.05.2023 г., а искането за вдигане на наложената възбрана била направено на 12.06.2023 г., към който момент срокът вече бил пропуснат. За неоснователни съдът счел и доводите, че ЧСИ е действал свръхпетитум, възбранявайки освен посочения от взискателя имот и други имоти на длъжника. На ЧСИ били възложени от взискателя правомощията по чл.18 ЗЧСИ, включително да определя начина на изпълнение, а към 15.03.2022 г. върху посочената от взискателя сграда вече са били наложени възбрани от кредитори с привилегировани вземания. Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като не е налице вероятност то да е нищожно или недопустимо, а в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато. Според касатора разрешаването на спора с решение на ВКС ще допринесе за развитие на правото, но във връзка с тези му твърдения няма формулиран конкретен правен въпрос, а както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на такъв въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига правен въпрос в случаите по чл.280 ал.1 ГПК, по който обжалването да бъде допуснато, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. Както основателно поддържа ответната по жалбата страна, в изложението на жалбоподателя - ищец по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, изложени са само доводи за неправилност на обжалвания акт, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. Затова обжалването не следва да бъде допуснато. По изложените съображения съдът