Определение № 474 от 26.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2115/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. Ф. К. от [населено място], вкл. чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1516/23.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1878/2020 г. на САС, ТО, 3 състав. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 2861 от 04.03.2020 г. по т. д. 642/2019 г. по описа на СГС, ТО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от внасяне на държавна такса по въззивна жалба над сумата от 1 067.62 лв. до пълния размер от 4 270.48 лв. В частната касационна жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - съдът не е съобразил всички посочени в представената от жалбоподателя декларация факти относно материалното и здравословното му състояние, а част от тях е преценил неправилно. По подробно изложени съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането за освобождаване от държавна такса да бъде изцяло уважено. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение е на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – твърди се противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на ВКС по чл.83 ал.2 ГПК – т.12 и т.13 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като се обосновава, че имуществото на жалбоподателя не е достатъчно да понесе вменената му такса и заплащането й би накърнило минималните и жизнено необходими за посрещане на ежедневните му потребности средства. Срещу частната жалба липсва подаден писмен отговор от насрещната страна - БАНКА ДСК ЕАД. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е съобразил константната практика на ВКС по приложението на чл.83 ал.2 ГПК, според която преценката относно предпоставките за освобождаване от държавна такса се прави въз основа на декларацията на молителя и доказателствата за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса. След изясняването на същите, съдът следва да ги съпостави с пълния размер на таксата и така да формира извода си, дали страната разполага с достатъчно средства по смисъла на чл.83 ал.2 ГПК. Когато съдът прецени, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените й процесуални права, той я освобождава от внасянето на такси и разноски – такива са указанията в т.12 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. При тези предпоставки съставът на САС е споделил изцяло изводите на първата инстанция, а именно че молителят е в работоспособна възраст, полага труд по трудово правоотношение, притежава дялове от търговско дружество, няма данни за ненавършили пълнолетие деца или такива, нуждаещи се от издръжка, за която молителят е отговорен, а представените от него болнични листове не удостоверяват трайна, а само временна неработоспособност, поради което същият е в състояние да заплати част от дължимата държавна такса в размер на ј от общия й размер. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, поради следното: В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, включени в предмета на спора, разрешени от въззивния съд и обусловили правораздавателната му воля. Изтъкнати са само основания по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на формираните от въззивния съд изводи, които са ирелевантни във фазата на селектиране на касационните жалби. Касационният съд няма правомощия сам да извлича правен въпрос от оплакванията на касатора. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване. В този смисъл са задължителните указания по приложението на чл.280 ал.1 ГПК, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, исканият достъп до касационен контрол следва да бъде отказан. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение