Определение № 353 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 951/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. С., [населено място], област Р., подадена от пълномощника му адвокат М. Р., срещу въззивно решение №299 от 16.05.2012 г. по гр. дело №395/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №2411 от 28.12.2011 г. по гр. дело №5025/2011 г. на Русенския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу К. В. Г. искове за сумите 6 300 лв. – обезщетение за вреди, представляващо разликата между продажната цена на лек автомобил „А. **” по договор за продажба от 15.04.2003 г. и сумата, получена при продажбата му на трето лице; 2 290 лихва за забава върху сумата 6 300 лв.; 1 000 лв. – неустойка по договора за неплащане на уговорените месечни вноски от продажната цена и 1 000 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за работа в „С. т.”. Въззивният съд е приел, че искът за обезщетение за вреди е неоснователен, защото не е установен размерът на причинените вреди. Ответникът по касационната жалба К. В. Г. чрез особения си представител адвокат М. Х., оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно исковете за неустойки. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по искове с цена до 5000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта относно исковете за неустойки следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали искът за обезщетение за вреди е доказан по размер ако по делото са събрани доказателства за разликата в продажните цени на автомобила по двата договора; дали може съдът да отхвърли иска, който е установен по основание, но не е доказан по размер и следва ли съдът служебно да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са ППВС №1/13.07.1953 г. и решения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №299 от 16.05.2012 г. по гр. дело №395/2012 г. на Русенския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, защото ответникът по исковете е направил възражение за погасяването им по давност с отговора на исковата молба, което възражение е основателно. Касаторът трябва да бъде осъден да заплати 300 лв. – възнаграждение на адвокат М. Х. - особен представител на ответника по касационната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.