Определение № 246 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4117/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Ц. Р., чрез процесуалния си представител адв. П. М. Б. Б. от САК, срещу решение № 77 от 01.07.2021 г., постановено по гр. д. № 72/2021 по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е обезсилено решение № 260079 от 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 796/2019 г. по описа на Районен съд – Троян, в частта, с която съдът е присъдил законната лихва върху претендираните суми от 490 лв. и 7000 лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която е присъдил законната лихва върху заплатената в хода на процеса сума от 488,96 лв. от подаване на исковата молба до заплащането й на 12.02.2020 г., като е прекратил производството в тази част; и срещу решението, в частта, с която въззивният съд отменил решението на РС-Троян и е осъдил „България Ер“ АД да заплати на Х. Ц. Р. сумата от 490 лв. – левова равностойност на фиксирано обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. поради закъснение на полет FB974 от Варна до София, и в частта, с която съдът е осъдил „България Ер“ АД да заплати на Х. Ц. Р. сумата от 7000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронен авторитет на ищеца като адвокат и като изпълнител по граждански договор, като вместо това съдът е отхвърлил предявените искове. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За допускане на обжалването се позовава на 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, както и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът твърди, че обжалваното решение е в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – решение по съединени дела C-402/07 и C-403/07, решение по дело C-74/19. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени следните материалноправни въпроси: 1/. При прилагането на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕС и на съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, в какви случаи се дължи обезщетение от въздушната компания за закъснение на полет – при закъснение от над 3 часа или и при закъснение до 3 часа, определени в зависимост от дължината на полета?; 2/. Прави ли същия Регламент диференциация на размера на обезщетението в зависимост от дължината на полета в километри и на периоди на закъснението на полета, изчислено в часове?; 3/. При полети под 1500 км. необходимо ли е за възникването на отговорност на авиокомпанията по чл. 7 от Регламента да е налице закъснение на полета над 3 часа или е достатъчно закъснението да е над 2 часа, според тълкуването на чл. 6 вр. с чл. 7 от Регламента; 4/. Дали в случай, в който са налице претърпени неимуществени вреди от пострадалото лице вследствие на договорно неизпълнение и в случаи, че се установи, че вредите не са предвидими по смисъла на чл. 82, изр. 1 от ЗЗД, на пострадалото лице не се дължи никакво обезщетение, или му се дължи обезщетение, но в по-нисък размер, 5/.Когато въздушния превозвач установи, че даден полет ще закъснее, има ли задължение той да предприеме всички разумни мерки, които са му възможни, с цел да предотврати закъснението, както и с цел да предупреди своевременно пътниците, така че да им осигури възможност те да преодолеят или намалят вредите от закъснението, както и да предприеме всички възможни мерки с цел да предотврати или намали вредите по време на закъснението, както и вредите, причинени поради закъснението на полета; 6/. При неизпълнение на задълженията на въздушния превозвач по т. 3 какви правни последици възникват за него? Как неизпълнението рефлектира върху размера на обезщетението за вреди на пътниците?, 7/. При неизпълнението на задълженията на въздушния превозвач по т. 3 има ли право пътникът, претърпял вреди, да претендира имуществени и неимуществени вреди на това основание и как се определя размерът им, когато той е увеличен поради неизпълнението на задължението по т. 3, а именно поради това, че въздушният превозвач не е допринесъл за преодоляването на размера на вредите?; 8/. Има ли право пътникът да претендира изплащането на имуществени и неимуществени вреди, когато размерът им е увеличен поради неизпълнението на задълженията по т. 3, а именно поради това, че въздушният превозвач не е допринесъл за преодоляването на размера на вредите, ако е налице непредвидимост на вредите по смисъла на чл. 82, изр. 1 от ЗЗД и отговаря ли в такъв случай въздушният превозвач и за вредите, които са непредвидими? Касаторът счита, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изтъква, че е нужно осъвременяване на „разбирането за систематичното тълкуване“ на чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. На следващо място, касаторът сочи, че решението е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба „България Ер“ АД, счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество – че жалбата е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Предявени са два осъдителни иска за присъждане на обезщетения с цена на исковете съответно 490 лв.-обезщетение, предвидено в чл.7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г и 7000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, съгласно чл.12 от Регламента, който предвижда такава възможност. С двата иска се претендират различни по вид и основание вреди. Предвиденото обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. е за предварително определен кръг вреди с фиксиран размер и покриващ обичайните вреди /имаща характер на неустойка/, докато обезщетението за неимуществени вреди, с оглед на чл. 12 от същия Регламент е възможност да се претендира такова допълнително обезщетение на основание неизпълнение на договора за въздушен превоз и подлежи на доказване по общия ред след като се твърди, че ищецът е претърпял такива вреда, изразяващи се в уронване на доброто му име като адвокат и като изпълнител по граждански договор. Цената на иска с правно основание чл.7 от Регламента за сумата от 490лв., определена съгласно чл. 69, т. 1 ГПК е до 5 000 лв. Предвид императивния характер на процесуалните разпоредби на чл. 69, т. 1 и чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, които предвиждат, че не подлежат на касационно обжалване решения по дела с цена на иска до 5 000лв.-за граждански дела следва да се приеме, че подадената в тази част касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, по отношение на касационната жалба в останалата част след преценка на изложените основания за касационно обжалване намира следното: За да обезсили решението в частта му, с която е присъдена законната лихва върху претендираните от ищеца обезщетения за вреди, съдът е констатирал, че липсва искане от страна на ищеца, както в исковата молба, така и до приключване на делото във въззивна инстанция. Установено е по делото, че е било налице закъснение на полет FB971 от София до Варна на 12.07.2019год. с повече от три часа, за който ищецът е имал закупен самолетен билет с превозвач ответника по делото и в тази връзка е заплатено в хода на делото от ответника обезщетение в размер на левовата равностойност на 250 евро на основание чл.7, пар.1, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. По отношение на полет FB974 в обратна посока от Варна до София съдът е приел, че не се дължи обезщетение след като закъснението е от два часа и с оглед на чл.7, пар.1, б.„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г., както и с оглед на решение от 19.11.2009год. по съединени дело С-402/2007 и С-403/07 на Съда на Европейския съюз, с което е дадено задължително на основание чл.633 ГПК тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004г. Съгласно даденото в посоченото решение тълкуването чл.5, чл.6 и чл.7 от Регламента трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение, и че същите имат правата по чл.7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпят загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв. попада в обхвата на т.н. допълнителни обезщетения по чл. 12 от Регламента, които са над обичайно претърпените такива, фиксирани обезщетявани по чл.7 от Регламента и подлежат на доказване. Позовал се е на решение от 13.10.2011 г. по дело C-83/10 на Съда на Европейския съюз, според което вредите по чл. 12 от Регламента не обхващат разходите, които пътниците от закъснял или отменен полет са извършили поради това, че превозвачът не е изпълнил задълженията си за помощ и за грижа, предвидени в чл. 8 и 9 от Регламента. Според въззивния съд ищецът не е доказал твърдяните неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена връзка със закъснението на двата полета. Поддържаното от ищеца засягане на професионалния му авторитет като адвокат не е установено от доказателствата по делото. Съдебното заседание, за което ищецът закъснял, се е провело, което свидетелства за проявено разбиране от участниците в производството. Въззивният съд е приел също, че твърдяните от ищеца ангажименти по граждански договор също не са установени, а и естеството на работата по граждански договор не предполага физическото присъствие на ищеца на конкретно място в определено време. Посочил е, че от доказателствата по делото не може да се приеме, че при закупуване на самолетните билети на ответното дружество са били известни обстоятелствата, с оглед на които би могло да се предвиди настъпване на сочените неимуществени вреди, професията на ищеца и евентуалния риск за репутацията му. С тези аргументи съдът е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил изцяло иска за присъждане на неимуществени вреди. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Настоящият състав счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касаторът твърди, че решението противоречи на актове на Съда на Европейския съюз, без обаче да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за който да твърди, че е разрешен в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз. Както е прието в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е този, който трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. В случая не е удовлетворен общият критерий за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъжда допълнителният критерий. Съдът счита, че не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първите четири въпроса на касатора, свързани с критериите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и на Съвета, не следва да бъдат разглеждани, тъй като се отнасят до частта от решението, която не подлежи на касационно обжалване. На следващо място, въпроси № 4 и 8 на касатора не са обусловили волята на въззивния съд, тъй като в решението е прието, че претендираните вреди са недоказани, а аргументите във връзка с предвидимостта на вредите са изложени само за пълнота. За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване, изходът на спора трябва да е бил обусловен от разрешаването на поставения правен въпрос, което в случая не е налице. Останалите въпроси на касатора (от № 5 до 7) са свързани с твърдението, че ответникът не е положил всички необходими усилия да предотврати закъснението или да ограничи вредите за пътниците от закъснелия полет. Касаторът не е изложил аргументи защо според него тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според трайната практика на ВКС непосочването на такива аргументи е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване (Определение № 799 от 21.12.2010 г. по т. д. № 580 / 2010 г. на ВКС, II т. о., Определение № 480 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 1660 / 2016 г. на ВКС, III г. о., Определение № 20 от 05.01.2016 г. по гр. д. № 4259 / 2015 г. на ВКС, III г. о. и др.). Освен това, както бе посочено по-горе, поставените въпроси не са обусловили волята на съда, тъй като той е приел, че касаторът не е доказал настъпването на претендираните неимуществени вреди, които твърди, че се изразяват в уронен авторитет на ищеца като адвокат и като изпълнител по граждански договор. Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Оплакването на касатора се свежда до неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, произтичаща от неправилно тълкуване на материалния закон. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в пряко нарушение на закона, нито е извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При очевидната неправилност недостатъците на решението трябва да са от такова естество, че да не е нужно да се извършва проверка на доказателствата по делото. Настоящият случай не е такъв, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване на соченото основание. Право на разноски по делото има ответникът по касационната жалба, който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и което определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ е в размер на 100лв. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение