Определение № 16 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 962/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Б. И. К. обжалва решение № 2521 от 18.11.2019 г. по гр.д. 9906/15 г., Апелативен съд София, с което в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска му срещу ЗАП „Армеец“ за разликата над присъдената сума от 4 000 лв до напълно предявения размер от 60 000 лв.

Излага съображения за неправилност на съдебното решение и недопустимо произнасяне без направено възражение за съпричиняване. Счита, че е налице нарушение на чл. 235 от ГПК. По отношение възражението за съпричиняване, направено от ответника счита, че така както е формулирано, не било доказано. Не бил управлявал автомобила с несъобразена скорост. Въпреки липсата на доказателства за несъобразена скорост, съдът приемал съпричиняване в тежест на жалбоподателя от 1/5. В противоречие с принципите на истинност, състезателност и равенство на страните в процеса, второинстанционният съд не допуснал искана експертиза. Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:.

1. Следва ли решаващият съд да приеме наличие на съпричиняване, обусловено от вероятни изводи, породени от хипотетична експертиза за начина на вида и телесните увреди и дължи ли ответната страна да установи това възражение при категоричност при условията на пълно и главно доказване?

2. Следва ли при постановяване на съдебното си решение, въззивният съд с цел изясняване на фактическата и правна обстановка по делото да допусне повторна АТЕ, при положение, че така допуснатата в първоинстанционното производство е хипотетична и оспорена?

3. Допустимо ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по възражение за съпричиняване, което не е направено от ответника и представлява ли това произнасяне свръхпетитум?

4. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Обосновава по тези правни въпроси основание за допускане по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

Ответникът ЗАД „Армеец“ оспорва касационната жалба. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Счита, че не са формулирани правни въпроси. Поставените въпроси били бланкетни, не били във връзка със смисъла на производството по допускане на касационно производство. По отношение на възражението за съпричиняване счита, че е надлежно въведено в процеса и съответно разгледано. Спекулативно и неправилно било твърдението, изложено в поставения въпрос.

Върховният касационен съд състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва частично решението лице.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ отм за разликата над присъдените 4 000 лв до предявения размер от 60 000 лв, въззивният съд е приел, че на 25.4.2014 г. се е състояло ПТП в [населено място], [улица], като ищецът Б. И. при управление на л.а. „К. сиид“, предприел забранена маневра „обратен завой“ и от дясната лента, в която се намирал, навлязъл в лявата и продължил в лентата за насрещното движение, вследствие на което реализирал ПТП с попътно движещия се в лявата пътна лента л.а. БМВ Z 4 с рег. [рег.номер на МПС], в посока „Околовръстен път“, предприел забранена маневра „обратен завой и от дясната лента, в която се намирал, навлязъл в лявата лента, продължил в лентата на насрещно движение, вследствие на което реализирал ПТП с попътно движещия се в лявата пътна лента лек автомобил БМВ З 5. При настъпване на произшествието водачът на л.а. БМВ се движел със скорост 69 км/ч. и не е намалил, а завъртял волана наляво, целейки да избегне сблъсъка, който въпреки това настъпил в лентата за насрещно движещите се автомобили. В резултат, на ищеца били причинени контузия на гръдния кош и закрита фрактура на лявата ключица. Според експерта от АТЕ при избрана от застрахования при ответния водач скорост, 62,7 км/ч и по-ниска, водачът бил имал възможност да спре преди мястото на удара и да го предотврати.

Въззивният съд е приел, че с оглед скоростта на автомобила БМВ, надхвърляща разрешената причина за настъпване на произшествието има водачът на БМВ, защото предходното поведение, в отклонение от спазване на правилата за движение по пътищата не може да обуслови наличието на случайно събитие. Високата скорост, несъобразена с конкретните условия, била в нарушение на чл. 20 от ЗДвП. Това е обусловило извод, че застрахователят по риска Гражданска отговорност на водача на л.а. БМВ следва да обезщети ищеца, независимо, че последният е първопричина и сам се е поставил в опасност, предприемайки забранена маневра, навлизайки в съседното платно и препречвайки пътя на попътно движещия се автомобил.

Въззивният съд е приел, че са доказани уврежданията на ищеца - едно закрито счупване на ключицата в ляво, болки и страдания от счупването, характерът и тежестта им, техният интезитет, степента и продължителността им, която е приключила до два месеца и половина, възрастта на пострадалия, който към датата на произшествието е бил на 66 години, обстоятелството, че не са настъпили посттравматични усложнения, а възстановителният период е приключил напълно, както и с оглед стадия на обществено-икономическото развитие на страната, включително нормативно определените лимити на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обсъждането на посочените критерии е обусловило извода на съда, че справедлив размер на следващото се обезщетение би била сумата от 20 000 лв. При определеният размер съпричиняване от страна на ищеца, е приел, че обезщетението, което му се следва е в размер на 1/5 или 4000 лв като на практика е признал, че съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 4/5.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК.

В настоящия случай, не се установяват основанията съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК съгласно извършената служебна проверка.

По отношение на поставените в изложението въпроси, настоящият съдебен състав намира следното:

По отношение въпрос 1: Така посоченият правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване на обжалваното решение. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи такъв въпрос, който е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и разрешението му е обусловило изхода на спора. В случая, поставеният правен въпрос не е разрешен по делото по начина, сочен от касатора. Изследване въпроса за съпричиняване, въведен в процеса, е извършено след анализ на автотехническата експертиза относно механизма на ПТП, както и изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Не може да се приеме, че е налице „хипотетична експериза“. Въззивният съд е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност, след което е направил извод за наличие на съпричиняване. Въпросът за това правилно ли е обсъждането на доказателствата не може да бъде основание за допускане касационно обжалване. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд, тъй като няма хипотетична експертиза. Експертизата е работила върху констативния протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и албум за фотоснимки. Съдебно-медицинската експертиза е основана на медицински документи – епикриза, лист за преглед и констативния протокол за ПТП. Следователно липсва хипотетично приемане на резултата на съпричиняване. Поради това, че поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд, то той не може да бъде общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставения 2 въпрос също не е разрешен. Вече бе посочено, че въпросът за това, че експертизата работи върху хипотези, както и че „експретизата е хипотетична“ не бе разрешен. Вещото лице е работило на основание специалните си знания, като е взело предвид данните от мястото, място на пластмасови отломки, изпаднали от автомобилите в следствие на удара между тях, оставените следи, отразени в протокола за ПТП, вследствие странично плъзгане на автомобилите. С оглед изложените данни, знанията на вещото лице, въпреки направеното оспорване, въззивният съд е приел, че липсва основание за назначаване на повторна експертиза. Както бе посочено, не може да се допусне касационно обжалване по въпроси, свързани с правилността на съдебното решение. В случая въпросът дали е обосновано допускането на повторна експертиза е свързан с установяване на допуснато процесуално нарушение от въззивния съд. Съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение допускането касационно обжалване не може да е свързано с правилността на обжалваното решение на основанията, предвидени в чл. 281 т. 3 от ГПК. Поради това, че въпросът е относно допуснато процесуално нарушение и засяга правилността на решението, не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на поставения 3 въпрос следва да се приеме, че поставеният въпрос не отговаря на данните по делото. Направено възражение за съпричиняване като ответникът се е позовал на цялостното противоправно поведение на ищеца, описано в отговора на исковата молба. Така поставеният въпрос за липса на надлежно възражение за съпричиняване не съответства на данните делото. Поради това въпросът не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като не е разрешен по посочения от касатора начин. Въззивният съд се е произнесъл по надлежно заявено възражение за съпричиняване, въведено своевременно в процеса. Това обстоятелство изключва възможността да бъде разрешен от въззивния съд. А това от своя страна изключва обосноваване на общо основание за допускане касационно обжалване.

Поради липсата на общо основание за допускане касационно обжалване не могат да се преценяват допълнително посочените основания, сочени от касатора съгласно чл. 280, ал.1, т. 1-3 от ГПК.

По отношение на правен въпрос 4 настоящият съдебен състав намира, че макар и да е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, по отношение на така поставения правен въпрос не е осъществено допълнително посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Определянето на обезщетение по прекия иск срещу застрахователя на основание чл. 226 от КЗ (отм.) е станало в съответствие с разрешаване на въпроса за определяне на обезщетение по справедливост, като съдът е посочил всички релевантни критерий, детерминиращи понятието в конкретния случай. Обсъдил е възрастта на пострадалия, начина на настъпване на деянието, както и конкретните увреждания понесените болки и страдания, техния интезитет и продължителност, както и е обсъдил обществено-икономическото развитие в страната, израз, на което са лимитите на Гражданска отговорност. По този начин, въззивният съд не е нарушил тълкуването на нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснено в ППВС 4/68 г.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване и на ответника по касационна жалба следва да се присъдят разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, определено съобразно чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правна помощ в размер на 300 лв. Размерът на разноските се определя с оглед правната и фактическа сложност на делото.

По всички изложени съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение