Определение № 50116 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 261885/04.03.2021 г., допълнена с касационна жалба вх. № 260351/15.02.2022 г. на П. В. Г., подадена чрез адвокат Д. С., срещу въззивно решение № 260004/2021 г. по в. гр. д. № 444/2020 г. на Окръжен съд - Враца. В касационната жалба се поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие основанията по чл.280,ал.2, първо, второ и трето предложение, както и на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустима ли е делба на разнородни имоти; 2. При съделители с квоти, по-малки от законово определените съгласно чл. 72 ЗН, допустимо ли е да се възложи имот /маломерен/, който по стойност е близък до стойността, която би получил; 3. Допустимо ли е да се извърши възлагането на имота чрез жребий само между посочените във въпрос № 2 съделители; 4. Когато се разделя поделяем имот между съделители с различни квоти, следва ли вещото лице да се съобразява с колената и квотите на съделителите; 5. Когато се разделя поделяем имот между съделители с различни квоти, следва ли съделители с квоти под законно определения минимум, съгласно чл. 72 ЗН да получат в минимума дял, определен от чл. 72 ЗН. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с т. 13 от ППВС № 4/30.10.1964 г.; т. 5, б. „б“ от ППВС № 7/28.11.1973 г. и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, ОСГК; решение № 222/06.12.2013 г. по гр. д. № 3790/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 109/22.01.2015 г. по гр. д. № 6761/2013 г. на ВКС, II г.о. и др. Ответниците по касация П. Х. И. и Д. Х. И., чрез процесуалния представител адвокат Д. Д., са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират заплащане на сторените по делото разноски. Касационната жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 10.02.2020 г. по гр. д. № 3666/2015 г. на Районен съд - Враца в частта, с която е извършена делба по реда на чл.353 ГПК на делбените недвижими имоти, като е възприет вариант VІ на СТЕ, както следва: 1/ В общ дял на П. Х. И. и Д. Х. И., в качеството им на наследници на С. Х. И., е поставен дял I, включващ ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], м. „М.“, с проектна площ от 3286 кв. м., на стойност 1997 лева; ПИ № * по плана за земеразделяне на [населено място], находящ се в местността „П.“, с площ от 4.624 дка., на стойност 3168 лева; ПИ № * по плана за земеразделяне на [населено място], находящ се в местността „М. “, с площ от 0.871 дка., на стойност 658 лева; 2/ В дял на П. В. Г. е поставен дял II, включващ ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], в местността „М.“, с проектна площ от 3286 кв. м., на стойност 1997 лева; 3/ В дял на Д. Ц. Л., чрез настойника й Л. И. В., е поставен дял III, включващ ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], в местността „М.“, с проектна площ от 3286 кв.м., на стойност 1997 лева; 4/ В дял на Е. Ц. Т., Т. И. П. и Н. И. Ц. е поставен дял IV, включващ ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], в местността „М.“, с проектна площ от 3286 кв.м., на стойност 1997 лева; 5/ В дял на М. Д. Б. е поставен дял V, включващ ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], в местността „М.“, с проектна площ от 3286 кв.м., на стойност 1997 лева; 6/ В дял на И. Д. Н. е поставен дял VI, включващ ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], в местността „М.“, с проектна площ от 3286 кв.м., на стойност от 1997 лева; 7/ В дял на Г. Д. С. е поставен дял VII, включващ ПИ с проектен идентификатор *** по КККР на [населено място], в местността „М.“, с проектна площ от 3286 кв.м., на стойност 1997 лева. За уравнение на дяловете И. Д. Н. е осъдена да заплати на П. В. Г. сумата от 1008 лева; Г. Д. С. е осъдена да заплати на П. В. Г. сумата от 1008 лева; Д. Ц. Л. е осъдена да заплати на П. В. Г. сумата от 438 лева; М. Д. Б. е осъдена да заплати на Е. Ц. Т., Т. И. П. и Н. И. Ц. сумата от 971 лева; М. Д. Б. е осъдена да заплати на П. Х. И. и Д. Х. И. сумата от 37 лева и Д. Ц. Л. е осъдена да заплати на П. Х. И. и Д. Х. И. сумата от 75 лева. Въззивният съд е съобразил влязлото в сила решение №192/201 г., допълнено с решение № 783/2017 г. по гр. д. № 3666/2015 г. на Районен съд - Враца,с което е допусната делба на: 1/ нива от 4.624 дка, трета категория, местност "П.", имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], област Враца; 2/нива от 23 дка, пета категория, местност "М.", имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], област Враца и 3/ лозе от 0.871 дка, трета категория, местност "М.", имот № * по плана за земеразделяне на [населено място], област Враца, при квоти: 12/36 идеални части за С. Х. И., 9/36 идеални части за П. В. Г., 3/36 идеални части за Д. Ц. Л., 6/36 идеални части за И. Ц. Т. и по 2/36 идеални части за всеки от съделителите М. Д. Б., И. Д. Н. и Г. Д. С.. Обсъдил е заключението на съдебно-техническата експертиза, с което са предложени шест варианта за изготвяне на проекти за разделителен протокол на допуснатите до делба имоти, като са определени пазарни цени на имотите и на отделните дялове. Приел е, че съгласно заключението, от допуснатите до делба 3 имота реално поделяем е само един - ПИ № *, като са предложени два варианта за разделянето му - на 7 дяла и на 3 дяла. Съобразил е, че в съдебното заседание на 11.09.2019 г. съделителите са изразили становище, че са налице условията за извършване на делбата посредством разпределение на имотите на основание чл. 353 ГПК. Съобразно избраните от съделителите два варианта /първи и шести/ за делба на процесните имоти, вещото лице е изготвило два проекта за разделяне на ПИ с идентификатор *** по КККР за землището на [населено място]. С определение от 01.11.2019 г. съдът е определил да бъде внесен в СГКК-Враца проект за делба на посочения имот по вариант първи от заключението на вещото лице. СГКК-Враца е изготвила скица-проект № 15-39938/17.01.2020 г. за разделяне на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с която са обособени седем новообразувани имота. Въззивният съдът е приел, че при извършване на съдебната делба всеки от съделителител трябва да получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността, ако това е възможно. Когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите, имуществената общност е реално поделяема и съдът във втората фаза на делбата може да разпределели имотите чрез теглене на жребий или чрез отреждане на дялове по реда на чл. 353 ГПК. За да се извърши делбата чрез теглене на жребий дяловете трябва да са равни, а имотите - с еднакво или сходно предназначение. По изключение съдът може да не извърши делбата чрез теглене на жребий, а чрез разпределение на съсобствените имоти по реда на чл. 353 ГПК, в случаите когато тегленето на жребий е невъзможно или е много неудобно. В случая дяловете на отделните участници в делбата са неравни, броят на съсобствените имоти е по-малък от броя на съделителите и имотите са различни по стойност, поради което не е възможно да се състави разделителен протокол с достатъчно уравнени дялове, с оглед квотите на страните, и да се тегли жребий. Делбата следва да се извърши чрез разпределение на дяловете на отделните съделители по реда на чл. 353 ГПК. От двата избрани от съделителите варианта за делба само вариант първи отговаря на критерия за натурално удовлетворяване на всеки от съделителите. В хода на процеса С. Х. И. и И. Ц. Т. са починали. Определените им с решението по допускане на делбата права са наследени общо от техните законни наследници, и на същите следва да се определи по един общ дял. Практически невъзможно е да се постави в дял на П. Г. имот, съответстващ изцяло като квадратура и като стойност на дела й в съсобствеността. За неоснователни са приети поддържаните от нея доводи, че няма как да получи от съответните съделители сумите за уравнение дела й в пари, доколкото на последните също са възложени имоти, по отношение на които тя може да предприеме принудително изпълнение. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 2, предл. първо, второ и трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените въпроси относно извършването на съдебна делба на разнородни имоти чрез разпределение по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий. В случая въззивният съд е съобразил решението си със задължителната практика на ВКС. Съгласно ТР №2/11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГК съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Способът по чл. 353 ГПК е уреден като изключение от способа по чл. 352 ГПК – теглене на жребий, като в него са заложени двата принципа, при които следва да се извърши делбата – осигуряване на реален дял за всеки съделител, залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН, и принципът за равноправие на съделителите. Със задължителна съдебна практика, актуална и при действащия ГПК, поради аналогичността на разпоредбите, в т.13 от Постановление № 4 /1964 на Пленума на Върховния съд е прието, че за да се приложи този способ за извършване на делбата, от имотите, по отношение на които е допусната делба, следва да могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. Този способ не може да се приложи по начин, че някой от съделителите да получи само парично уравнение, тъй като това би било принудителна продажба, което е недопустимо. В това се изразява принципът на равнопоставеност на страните. Негативните предпоставки за прилагане на чл. 353 ГПК – съставянето на дялове и тегленето на жребий да е невъзможно или много неудобно, са дефинирани в т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на Върховния съд, чийто постановки също не са загубили силата си. Невъзможността за теглене на жребий е налице, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти. Обособените реални дялове следва да бъдат съобразени с обема права на съделителите. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото, съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН - неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. В този смисъл са и решаващите изводи на въззивната инстанция, съгласно които предвид наличието на неравни дялове на отделните участници в делбата, по-малкия брой на съсобствените имоти от броя на съделителите и различната стойност на имотите, не са налице предпоставките за извършване на делбата чрез теглене на жребий. В съответствие с цитираното тълкувателно решение въззивният съд е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК с оглед посочения от страните първи вариант за разпределение, тъй като само той отговаря на критерия за натурално удовлетворяване на всеки от съделителите. Следва да се посочи, че вторият и петият въпрос са неясно формулирани и се основават на фактически твърдения на касатора във връзка с размера на притежаваните от съделителите квоти в съсобствеността, които не са приети за установени от въззиввния съд. По същността си изразяват касационни оплаквания за преценката на доказателствата. Ето защо в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Четвъртият въпрос относно необходимостта вещото лице да съобрази колената и квотите на съделителите при изготвяне на заключението, не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложеното представлява касационно оплакване за необоснованост и за допуснати процесуални нарушения по чл.281 ГПК. Такива оплаквания не могат да послужат за основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационната жалба. Следва да се има предвид, че съгласно ГПК и установената съдебна практика задачата на съответната съдебна експертиза се поставя от съда, респ. по искане на страните по делото и заключението на вещото лице следва да бъде изготвено по съответната задача. За изхода на спора така поставен въпросът е и ирелевантен, тъй като не е обоснована хипотезата за извършване на делбата по колена с оглед влязлото в сила решение по нейното допускане. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице сочените основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. първо, второ и трето ГПК. Същото е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Предвид изхода на делото П. В. Г. следва да заплати в полза на П. Х. И. и Д. Х. И. 500 лева – разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.