Определение № 498 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 2635 от 14.12.2017 г. по в. гр. д. № 1962/2017 г. на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание 59 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място], против [фирма], [населено място] за сумата 53 156 евро, съставляваща обезщетение за ползване без основание на недвижим имот за периода от 15.07.2011 г. до 14.07.2016 г., ведно със законната лихва от 15.07.2016 г до окончателното заплащане на сумата. За разликата до предявения размер от 57 881,25 евро искът е отхвърлен като неоснователен. В решението е прието за установено, че с договор от 01.08.2015 г. [фирма], [населено място] - собственик на офис № 15 в Бизнес център „И.“, находящ се в [населено място]. [улица], ет. 3, е възложило на ищеца [фирма] да извършва всички фактически и правни действия, свързани с управлението на сградата, включително да събира вземания от всякакъв характер и да предявява искове срещу наематели и всички трети лица. За периода от 12.11.2010 г. до 01.11.2011 г. собственикът е отдал процесния имот под наем на [фирма], чиито управител е бил и търговски пълномощник на ответника [фирма] - дружество със седалище и адрес на управление идентични с това на наемателя [фирма]. Това обстоятелство (седалището и адресът на управление) е било вписано в Търговския регистър на 10.03.2011 г. и е останало непроменено до завеждане на иска. За периода от 25.10.2011 г. до 16.12.2014 г. [фирма] е пренаело процесния имот от наемателя [фирма]. На 22.12.2014 г. между собственика и [фирма] бил сключен нов договор за наем на офиса. В договорите за наем не е била предвидена възможност за [фирма] да преотдава имота под наем на трети лица. На 17.06.2016 г., търговският пълномощник на ответника е уведомил писмено собственика, в качеството му на наемодател, за наличието на теч, възпрепятстващ нормалния работен процес в офиса. При така установените факти, въззивният съд е приел, че с договора от 01.08.2015 г. между ищеца и собственика на сградата е възникнало мандатно правоотношение на косвено представителство по смисъла на чл. 292, ал.2 ЗЗД, въз основа на което ищецът е овластен да предяви иск и да събере от свое име вземането на собственика. Въз основа на вписания в Търговския регистър адрес на управление на ответника е приел, че за процесния период офисът е бил ползван от него без правно основание, с което се е обогатил неоснователно за сметка на собственика, поради което е уважил предявения иск за сумата 53 156 евро, съставляващи обезщетение в размер на наемната цена на имота. В касационната жалба против решението на Софийски апелатвен съд, постъпила от [фирма], са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въпросът процесуално легитимиран ли е да предяви по съдебен ред от свое име правата на упълномощителя, пълномощник, овластен да действа при условията на чл. 292, ал. 2 ЗЗД е разрешен в противоречие с решение № 28 от 14.07.2011 г. по т. д. № 331/2010 г. I т.о. ВКС; въпросът следва в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника е разрешен в противоречие с решение № 91 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6541/2013 г. III г.о. ВКС; решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г. IV г.о. ВКС; решение № 19 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 3604/2015 г. IV г.о. ВКС; решение № 33 от 03.04.2017 г. по т. д. № 61211/2016 г. IV г.о. ВКС; решение № 56 от 05.04.2017 г. по гр. д. № 2882/2016 г. IV г.о. ВКС; решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г. IV г.о. ВКС; решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. II т.о. ВКС; решение № 107 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2226/2014 г. II т.о. ВКС; решение № 198 от 26.11.25 г. по т. д. № 1025/2009 г. II т.о. ВКС; решение № 478 от 20.06.2013 г. по гр. д. № 1714/2011 г. IV г.о. ВКС. Поддържа се, че в противоречие с установената съдебна практика (решение № 138 от 05.10.20165 г. по т. д. № 2355/205 г. II т.о. ВКС; решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. I т.о. ВКС; решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. II т.о. ВКС; решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 г. I т.о. ВКС; решение № 76 от 11.05.2016 г. по т. д. № 3503/2014 г. II т.о. ВКС; решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. I г.о. ВКС) са разрешени и въпросите допустимо ли е съдът да се произнася относно наличие на обстоятелства, за които липсват твърдения на страните, и следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения на страните. Въпросите са изведени във връзка с касационните оплаквания, че съдът се е произнесъл за наличие на мандатно правоотношение, без да са въведени такива твърдения от ищеца, който се е позовал на прехвърляне на права при условията на чл. 99 ЗЗД, както и че не се е произнесъл по въведеното от ответника възражение, че не е налице обедняване на собственика. Изложени са доводи, че от значение за точното приложение на закона и развитието на правото са въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС) съществува ли законоустановена презумпция за физическо ползване на недвижим имот, на чиито адрес е вписано седалище и адрес на управление на търговско дружество в Търговския регистър и оборима ли е тази презумпция; необходимо ли е да се използва фактически определен недвижим имот, за да бъде вписано седалище и адрес на управление на търговско дружество на неговия адрес в Търговския регистър; уговорката между наемодател и наемател за забрана за пренаемане на недвижим имот води ли до липса на основание за ползване на имота от трето лице. Изложени са и доводи за недопустимост на обжалваното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че по делото не е призовано в изпълнение на чл. 26, ал. 4 ГПК собственикът на имота [фирма], който е носител на спорното материално право. Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Обжалваното решение на Софийски апелативен съд е валидно и допустимо. Искът не е предявен от ищеца в качеството му на процесуален субституент, поради което не е налице нарушение на чл. 26, ал. 4 ГПК. Въпросът допустимо ли е съдът да се произнася относно наличие на обстоятелства, за които липсват твърдения на страните е разрешен в съответствие с установената съдебна практика. Изводът за наличие на мандатно правоотношение съдът е формирал въз основа на представения договор, сключен между ищеца и собственика, т.е. в рамките на въведените от ищеца твърдения за възникнало договорно правоотношение, правната квалификация на което съдът е определил сам, без да е обвързан от дадената от ищеца. Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът съществува ли законоустановена презумпция за физическо ползване на недвижим имот, на чиито адрес е вписано седалище и адрес на управление на търговско дружество в Търговския регистър и оборима ли е тази презумпция не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото – несъмнено такава законоустановена презумпция не съществува. Въпросите необходимо ли е да се използва фактически определен недвижим имот, за да бъде вписано седалище и адрес на управление на търговско дружество на неговия адрес в Търговския регистър и уговорката между наемодател и наемател за забрана за пренаемане на недвижим имот води ли до липса на основание за ползване на имота от трето лице не са обуславящи изхода на делото. Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса процесуално легитимиран ли е да предяви по съдебен ред от свое име правата на упълномощителя, пълномощник, който е овластен да действа при условията на чл. 292, ал. 2 ЗЗД, разрешен в противоречие с приетото в решение № 28 от 14.07.2011 г. по т. д. № 331/2010 г. I т.о. ВКС. В противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 91 от 15.04.2014 г. по гр. д. № 6541/2013 г. III г.о. ВКС; решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2009 г. IV г.о. ВКС; решение № 33 от 03.04.2017 г. по т. д. № 61211/2016 г. IV г.о. ВКС; решение № 67 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г. IV г.о. ВКС; решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. II т.о. ВКС; решение № 107 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2226/2014 г. II т.о. ВКС ) е разрешен и въпросът следва ли в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника. Основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е налице и по повдигнатия от касатора въпрос следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения на страните. Необсъждайки въведеното от ответника възражение за липса на обедняване от страна на ищеца, въззивният съд е постановил решението си в противоречие с решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. II т.о. ВКС; решение № 27 от 28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015 г. I т.о. ВКС; и решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. I г.о. ВКС. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение