Определение № 124 от 16.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1799/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Й. Н. срещу определение № 89 от 09. 03. 2020 г. по в. гр. д. № 609/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение подадена от същата молба по чл. 95 ГПК. Излагат се следните съображения за незаконосъобразност на определението: отказът на апелативния съд да допусне правната помощ се базира единствено на факта, че в молбата не се сочи видът на исканата правна помощ; от обстоятелствата при които е подадена молбата е ясно, че правната помощ е поискана за изготвяне на изложение на основанията по чл. 280 ГПК към подадената от молителката частна касационна жалба; дори да се приеме наличие на неяснота на молбата, съдът е отказал предоставяне на правна помощ без да даде възможност на молителката да конкретизира искането си. Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 95 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Крайният извод на състава на апелативния съд за неоснователност на молбата по чл. 95 ГПК е правилен, макар и по съображения различни от изложените в мотивите към определението. Правната помощ е поискана за изпълнение указанията на апелативния съд, дадени с разпореждане № 117/28. 01. 2020 г., за привеждане на подадената от молителката частна касационна жалба вх. № 708 от 28. 01. 2020 г. против определение № 520 от 19. 12. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 609/2019 г. на АС – Пловдив в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 4 ГПК, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК: представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, представяне на доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателката или приподписан от адвокат екземпляр от частната касационна жалба и изложението, представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. Частната касационна жалба, във връзка с която се иска допускане на правна помощ, е подадена срещу определение № 520 от 19. 12. 2019 г. по в. ч. гр. д. № 609/2019 г. на АС – Пловдив, с което е потвърдено определение № 798 от 10. 10. 2019 г. по в. гр. д. № 664/2019 г. на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по в. гр. д. № 664/2019 г. на ОС – Пловдив, образувано по подадена от Л. Н. жалба против решение № 504 от 19. 07. 2019 г. по гр. д. № 1529/2018 г. на РС – Хасково в частта му, с която е допусната съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и пазарната стойност на допуснатите до делба недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК, на въззивно обжалване подлежат първоинстанционните определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото и изрично посочените в закона. Определенията по допускане и събиране на доказателства не попадат в посочената категория. Правилността им би могла да се провери не по реда на самостоятелното им обжалване, а в производството по обжалване на постановеното по делото решение. Разяснение по този въпрос са дадени изрично и в мотивите към ТР № 5/12. 07. 2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, точка I. От изложеното следва, че частната касационна жалба на Л. Н. срещу определението на апелативния съд е очевидно неоснователна по смисъла на чл. 24, т. 2 ЗПП (насочена е срещу определение, потвърждаващо определение на окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба срещу първоинстанционно определение за допускане на съдебно-техническа експертиза), а в хипотезата на чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ не се предоставя. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,