Определение № 266 от 07.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 244/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Д. К. И. срещу определение № 136 от 25.02.2010 г. по гр. д. № 107/10 г. на Окръжен съд гр. Д.. П. се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответниците по жалбата О. гр. Д. и Държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, не вземат становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че И. К. И. и Д. К. И. са предявили установителен иск за собственост въз основа на наследяване и давност за 600/1090 ид. ч. от лозе в гр. Д., м. „Л”, имот № 7* по КК на гр. Д.. С определение № 5 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 4410/09 г. Районен съд гр. Д. е прекратил на основание чл. 299 ал. 2 ГПК производството по отношение на Д. И. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на И. К. като приел че същата е недопустима, тъй като определението не е преграждащо по отношение на неговия иск. Приел е че жалбата на Д. И. е допустима, но е неоснователна, тъй като по предмета на спора има сила на пресъдено нещо /СПН/. С решение № 82 от 27.04.2009 г. по гр. д. № 873/08 г. на Районен съд гр. Д. установителният иск на Д. И. срещу О. гр. Д. и Държавата, представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, за собственост на 600/1090 ид. ч. от същия имот, придобити въз основа на наследствено правоприемство и давностно владение, е отхвърлен. В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че съществени въпроси по които съдът се е произнесъл с атакуваното решение са: включва ли се претенцията на касатора за придобиване на основание наследствено правоприемство на спорния имот в предметния обсег на СПН формирана в решението по гр. д. № 873/08 г. на Районен съд гр. Д. и пречка ли е формираната СПН по предявен иск на едно основание за установяване спорното право на друго правно основание. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. Първият формулиран въпрос е фактически, а не правен и не е основание за допустимост на касационно обжалване на посоченото основание. Отговорът на втория въпрос е записан в изрична разпоредба - чл. 299 ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 224 ал. 2 ГПК /отм./. Нормата е ясна и по приложението на текста има обнародвана съдебна практика, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос. Решаването на въпроса няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, затова не е налице е основанието за допустимост на касационната жалба. Водим от горното, съдът