Определение № 282 от 26.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2179/2014 г.

ВКС26.09.2014 г.докладчик Камелия Ефремова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 15 от 14.05.2014 г. по в. т. д. № 46/2014г. на Търговищки окръжен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на П. „Бряг-93”, [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 150 /сто и петдесет/ лева. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 15 от 14.05.2014 г. по в. т. д. № 46/2014г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Търговищки районен съд решение № 52 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 557/2013 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу П. „Бряг-93”, [населено място] искове с правно основание чл. 59, ал. 1 и чл. 49 във връзка с чл. 51 ЗЗД. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация – П. „Бряг-93”, [населено място] – заявява становище за недопустимост на жалбата на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, а при условията на евентуалност – за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения в писмен отговор от 17.07.2014 г. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай. Касае се за обективно съединени искове, всеки от които е с цена под установения в закона лимит: искът за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от обработката на процесните земеделски имоти през стопанската 2010-2011 година е с цена 5 582.05 лв., а искът за присъждане на обезщетение за вреди в размер на платената на наемодателите аренда за същата стопанска година е с цена 3 217.18 лв. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответната кооперация разноски за настоящото производство в размер на сумата 150 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е отразено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 13242 от 07.07.2014 г. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Цитирани разпоредби

6