Определение № 684 от 13.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 440/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Д. срещу разпореждане на Варненски окръжен съд № 5557/ 22.10.2024 г. по гр.д.№ 874/ 2024 г., с което е върната подадената от него касационна жалба против постановено от същия съд по същото дело решение № 753/ 04.07.2024 г., по съображения, че нередовностите на жалбата не са отстранени в срок, както и поради това, че решението не подлежи на касационно обжалване. Жалбоподателят поддържа, че въззивното решение, срещу което е подадена върнатата касационна жалба, е нищожно, поради което не е било законосъобразно от него да се изисква поставяне на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който касационното обжалване да бъде допуснато. Неправилно било постановено връщането на касационната жалба и поради неизпълнение на указанията за довнасяне на дължима държавна такса в размер 15 лв, тъй като имало процесуални правила, уреждащи способ за събиране на държавни такси. Съдебното решение не съдържало произнасяне по заявения от него спор – за установяване на съществуването на безсрочен договор между него и ответника, поради което въззивният съд следвало служебно да прогласи нищожността на първоинстанционното решение и да постанови собствено такова. Формулираното искане е въззивното решение да бъде обезсилено и съдът да се произнесе с ново такова, подлежащо на обжалване пред Върховния касационен съд. Ответната страна „Цифрова корпорация“ ООД, гр.Варна, не взема становище. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство по гр.д.№ 7925/ 2023 г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба на Н. Д. срещу „Цифрова корпорация“ ООД, която съдът счел за нередовна. След дадени указания за отстраняване на нередовността и връчване на препис на ответника, съдът изготвил проект за доклад, в който посочил, че е сезиран с иск по чл.92 ЗЗД с цена 452 лв. В проведено по делото открито съдебно заседание страните заявили, че нямат възражения по проектодоклада и съдът го обявил за окончателен, след което прекратил производството по иска за разликата на 438 лв поради намаляване на размера му. С решение от 09.02.2024 г. съдът отхвърлил иска. По подадената въззивна жалба срещу това решение, която съдът намерил нередовна, с разпореждане от 26.02.2024 г. на ищеца били дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заплати по сметка на Окръжен съд – град Варна сумата в размер на 25 лева, представляваща дължимата държавна такса по депозираната въззивна жалба и да уточни с подаване на жалбата отправя ли се искане по чл.250 ГПК за допълване на постановеното по делото решение, в случай, че се отправя такова искане, да представи нарочна молба с препис за насрещната страна и да отправи конкретно искане до първоинстанционния съд. На 06.03.2024 г. ищецът представил документ за внесена държавна такса, а останалите указания не изпълнил. Първата инстанция администрирала въззивната жалба като такава и по нея било образувано гр.д.№ 874/ 2024 г. на Варненски окръжен съд. С решение от 04.07.2024 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционния акт, като посочил, че ищецът не е изпълнил указанията да заяви изрично иска ли допълване на решението от 09.02.2024 г., поради което следвало да се приеме, че предмет на жалбата е решението на съда да отхвърли иска за неустойка. Във въззивното решение е посочено, че не подлежи на обжалване. Въпреки това ищецът подал касационна жалба срещу въззивното решение, която съдът счел за нередовна и дал на ищеца указания да: представи доказателства за притежанието от самия него на юридическа правоспособност или касационната жалба да бъде приподписана от упълномощен адвокат с изрична представителна власт да подава касационна жалба; 2. представи доказателства за довнесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева, като в платежния документ изрично бъде посочен номера на делото, актът, който се обжалва и съдът, който го е постановил; 3. с препис за другата страна, обоснове и представи изложение на основанията си за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и/или по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК; 4. уточни искането, което се отправя до Върховен касационен съд, съобразявайки правомощията на касационната инстанция, посочени в чл. 293 ГПК. С уточнение от 14.10.2024 г. ищецът заявил, че е внесъл дължимата такса в размер 15 лв и е представил нужните преписи, като е направил и опит да формулира правни въпроси, наред с това изложил доводи за нищожност на обжалваното решение. Отказал да упълномощи адвокат за приподписване на касационната жалба, тъй като това ограничавало конституционното му право на избор. Съдът счел, че указанията не са изпълнени, а посочил също, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и с атакуваното в настоящето производство разпореждане постановил връщане на жалбата. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Предявеният иск е докладван от първата инстанция и е разгледан от нея и от въззивния съд като осъдителен иск с цена 438 лв. Въззивно решение по гражданско дело, образувано по предявен иск с такава цена не подлежи на касационен контрол по изричната разпоредба на закона. Без правно значение са доводите на касатора, че не е разгледан предявения от него иск за съществуване на договорно правоотношение. Касационната инстанция преценява допустимостта на подадената до нея жалба според това, по какъв иск се е произнесъл въззивния съд и не може да проверява законосъобразността на произнасянето му в това производство. Независимо от изложеното, нередовностите на касационната жалба не са били отстранени изцяло в указания на ищеца срок, който нито е довнесъл дължимата държавна такса по касационната жалба /тя е в размер 30 лв, а не 15 лв – чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, нито е осигурил приподписването на жалбата от адвокат, нито е формулирал ясно искането си. При това положение за въззивния съд няма друга възможност, освен да върне нередовната жалба, както императивно постановява разпоредбата на чл.262 ал.2 т.2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд